От архива: Сидни завинаги ще остане в сърцето на Тереза Маринова
Олимпийските игри в Токио бяха отложени за 2021-а година, за да се изчака епидемията от коронавирус, която е завладяла планетата.
Atletikabg.com ви предлага историята на олимпийската ни шампионка Тереза Маринова и нейната кариера разказана от Иван Чешанков в брой 31 на списание „Атлетика“.
24 септември 2000 г. Финал в тройния скок за жени на олимпийските игри в Сидни. Татяна Лебедева (Русия) бе фаворит №1 според специалистите, след като 2 седмици по-рано бе постигнала 15.32 в Йокохама – трети резултат за всички времена и само на 18 см от световния рекорд на Инеса Кравец (Украйна).
Лебедева потвърди отличната си форма и в квалификациите, където скочи 14.91. В българския лагер очакванията също бяха високи, но поради традиционния фатализъм никой не смееше да мечтае за нещо повече от медал. Тереза Маринова направи успешно завръщане в сектора след двойна операция във Финландия в края на предишния сезон. През юни тя се доближи плътно до границата на 15-те метра в Гърция и дори я премина с попътен вятър над допустимия. Последва обаче спад и съмненията започнаха. След 2 месеца липса на състезания в тройния скок, Тереза постигна 14.79 м на 30 август в Солун и показа, че подготовката й върви по план. Дни преди олимпийския старт тя направи лични резултати в почти всички контролни тренировки. Маринова бе впечатляваща и в квалификациите – с лекота се приземи на 14.73 в единствения си опит и намери място във финала с трети резултат след Лебедева и Олена Ховорова (Украйна) с 14.76. Рускинята бе преди Тереза в стартовия лист за решaващото състезание и в първия си опит регистира 14.77. Отговорът на плевенчанката, родена на 5 септември 1977 г., дойде в момент, когато над стадиона започна леко да вали, и бе съкрушителен. Перфектно стъпване на дъската, три мощни крачки на грациозната иначе Тереза (170 см, 57 кг) и приземяване на 15.20 м – нов национален рекорд (с 2 см по-добър от този на Ива Пранджева) и 4-ти резултат в света за всички времена! До края на първите опити само Ховорова демонстрира самообладание и излезе на 2-ро място с 14.96. Дъждът се усили, а и температурата падна, но Лебедева не беше казала последната си дума и ни накара да тръпнем до края. В последните три опита тя потвърди високото си реноме с 14.91-15.00-14.90 и заслужи среброто. Маринова атакува олимпийския рекорд на Кравец (15.33), но направи пет поредни фаула. Така тя спечели втората си титла в Сидни, след като преди четири години и един месец бе победителка в световното първенство за девойки с рекорд на планетата за тази възраст – 14.62.
Тогава треньор й е Светослав Топузов. Тереза единствена може да се похвали с шампионски дубъл в Сидни. Асефа Мезегебу (Етиопия) на 10 000 м и Ослейдис Менендес (Куба) на копие са останалите с медали от двете състезания – златни от 1996 и бронзови през 2000. По ирония на съдбата олимпийският триумф на Маринова дойде на същата дата точно 12 години след титлата в тройния скок на нейния наставник Христо Марков (започват съвместна работа през 1997) на игрите в Сеул. Той си осигури победата също с първия опит. И двамата бяха определени за спортисти на България в съответната година.
Пет месеца и половина след успеха в Сидни Тереза доказа, че победата й не е плод на случайност. 13 олимпийски шампиона участваха в световното първенство в зала в Лисабон, но само трима стигнаха до златния медал: чаровната българка, Мария Мутола (Мозамбик; 800 м) и Иван Педросо (Куба; скок дължина). Маринова първа направи своеобразния дубъл по познат сценарий. Първият й опит пак бе със златно покритие – 14.91, личен рекорд в зала и на 3 см от националния на Ива Пранджева от 1999 г. Лебедева отново не надскочи отправеното предизвикателство, въпреки че пак бе с етикет “№1 през сезона” и във всеки опит подобряваше резултата си. В предпоследния тя се доближи на 6 см, но това бе максимумът за деня.
пет месеца, след като е завоювала олимпийската титла
През лятото на шампионата на планетата на открито ролите обаче се разменениха. Тереза бе с най-добър резултат в квалификациите (14.89 при силен попътен вятър), но Татяна нанесе първия удар във финала – 15.11! Българката бе дълго време втора с 14.58, но в последните опити Франсоаз Мбанго-Етоне (Камерун) я изпревари само с 2 см, а Лебедева показа защо не може да бъде победена в Едмънтън: 15.25. Маринова прие бронзовия медал в духа на истински шампион – без оправдания, с усмивка и поглед напред за реванш.
Тереза бе шеста на световното първенство в гръцката столица през 1997-а. Другите й призови класирания в големи състезания при жените са: европейска шампионка в зала през 2002 във Виена, трето място на европейско (1998); 4-то и 8-мо на световно в зала (съответно 1999 и 1997).
Първият успех обаче е на шампионата на Стария континент за юноши и девойки през 1995, когато печели титлата в тройния скок, а по-големият й брат Цветомир е 3-ти на 400 м. Спортният ген в семейството идва от бащата Мончо Маринов, бивш национален рекордьор на 800 м (1:47.7 през 1974).
Иван Чешанков
