Алисън Филикс бе избрана за атлетка на света за 2012-а година, след един фантастичен олимпийски сезон. Коментаторът и експерт на „Евроспорт“ Иван Чешанков я определя като най-универсалната спринтьорка на 21-и век в един материал от брой 85 на списание „Атлетика“, който излезе в началото на 2013-а година.

Материалът за първи път излиза в www.atletikabg.com, а посочените данни и статистики са валидни за края на 2012-а година.

Може ли някой да оспори избора на Алисън Филикс за атлетка №1 на 2012-а? Съмнявам се, но все пак ето някои аргументи в нейна полза.

Грациозната спринтьорка стана първата жена след Флорънс Грифит-Джойнър в Сеул през 1988-а (изключваме отнетите титли на Мериън Джоунс в Сидни-2000) с три златни медала в едно издание на олимпийски игри. На 100 м остана пета, но с личен рекорд от 10.89 и вече е в топ 40 за всички времена. После грабна жадуваната титла на 200 м (след две поредни сребърни отличия в Атина и Пекин) с 21.88, изравнено трето време в кариерата й. Накрая се „развилня” в щафетите. И в двата финала бе на втори пост и с основен принос за победата. На 4х100 м прие палката от Тиана Медисън и след великолепен пост (9.97 по неофициалните данни) предаде на Бианка Найт, а накрая Кармелита Джетър (9.70) пресече финалната линия и на таблото блесна 40.82 – световен рекорд, с 0.55 по-добър от стария на ГДР от Световната купа през 1985-а. На 4х400 м американският квартет спечели с 3.36 секунди пред Русия и записа изравнено пето най-добро време в историята: 3:16.87. Филикс пробяга втората обиколка за 48.2 срещу 49.10 на шампионката на 400 м Саня Ричардс-Рос, която бе на последен пост. Да не забравяме, че на първенството на САЩ Алисън триумфира на 200 м с 21.69 – шесто постижение за всички времена.

След като през миналата година (2011-а) Филикс взе четири медала на световното в Дегу, Южна Корея (трета на 200 м, втора на 400 м и със златни отличия в двете щафети), всички очакваха нейното решение за Лондон. Безспорно тя е най-универсалната спринтьорка на 21-и век, но авантюрата с търсене на дубъл 200-400 през 2011-а донесе медали, но не и индивидуална титла, дори в коронната й дисциплина 200 м, където имаше серия от 3 последователни. Алисън подобри скоростната си издържливост, но загуби от бързината си. Още в началото на 2012-а стана ясно, че с треньора си Боб Кърси са работили много върху корекцията на този проблем. През февруари тя подобри личния си рекорд на 60 м в зала със 7.10 (стар – 7.32 от 2004-а), а още във втория индивидуален старт на открито направи лично постижение и на 100 м – 10.92 в Доха (старото 10.93 от 2008-а).

През целия сезон Филикс така и не направи бягане на 400 м (за първи път от 2006-а) и реши да потърси по-лесния на теория и по олипийска програма дубъл – 100/200 вместо 400/200 м. На шампионата на САЩ тя премина емоционално от едната крайност до другата в разстояние на 8 дни. Финалът на 100 м бе тъмното петно върху Алисън през иначе почти перфектната година. Тя завърши за 11.07, но със същия резултат и предимство в хилядните първоначално за трета бе определена нейната партньорка в тренировките Джениба Тармо. Малко по-късно обаче се наложи допълнително разглеждане на фотофиниша и бе обявено, че двете имат абсолютно еднакви времена, дори до хилядните от секундата…..Третото място е последното осигуряващо участие в олимпийския тим на САЩ за дисциплината и бе взето решение за надбягване между двете след края на първенството. Тармо обаче се отказа в последния момент и така Филикс бе заявена и за двата спринта. С представянето си в Лондон тя доказа, че заслужава мястото си и на 100 м, но съмненията за манипулация на фотофиниша и психологически натиск срещу Тармо останаха. Все пак от комерсиална гледна точка Алисън е мега звезда в леката атлетика, а Тармо – просто едно ново име.      

В Лондон Филикс направи 8 бягания в 9 дни, като имаше по един почивен ден след финалите на 100 и 200 м. В колекцията си вече има четири златни олимпийски медала, с което изравни рекорда на Фани Бланкерс-Коен, Бети Кътбърт, Евелин Ашфорд и Бербел Вьокел.

По общ брой отличия (6) дели пето място с Джеки Джойнър-Кърси (съпругата на нейния треньор) и Ренате Щехер. На световни първенства има 10 медала (8-1-1).

( – След олимпийските игри в Рио 2016 Алисън има девет отличия (6 златни и 3 сребърни медала;

– след световното първенство в Доха, Катар през 2019 Филикс, която стана майка в началото на годината, има 17 медала от шампионати на планетата – 12 златни, 3 сребъни и 2 бронзови отличия и е най-декорираната атлетка на тези шампионати)

 След олимпийската одисея през 2012-а Филикс участва само в два турнира и сложи край на сезона. Общо за годината (2012-а) тя се пусна в 13 състезания и направи 28 бягания (2 на 60 м в зала, 10 на 100 м, 8 на 200 м, 5 на 4х100 м, 3 на 4х400 м). Сред първите стартове на открито имаше постове на 4х100 и 4х400 м в един ден – първо в Уестууд, после във Филаделфия. Генералната репетиция за синхрон на 4х100 беше в Монако, но Филикс и Тармо имаха проблем на второто предаване, а третото към Джетър така и не се осъществи. През годината Алисън нямаше загуба на 200 м, а на 100 м допусна четири.

Доказателство за универсалните й качества е любопитният факт, че средните резултати от 10-те най-добри постижения на Филикс на 100, 200 и 400 м са съответно под 11 (10.969), 22 (21.959) и 50 секунди (49.993)! През 2012-а тя се изкачи от 9-о на 6-о място в класацията по „спринтьорски многобой” (сбор от точките по таблицата на Спириев за личните рекорди в трите дисциплини), изпреварвайки легенди като Валери Бриско (3690 точки; златен дубъл 200/400 в Лос Анжелис-1984 под ръководството на Боб Кърси), Ирина Привалова (3690) и Ярмила Кратохвилова (3688). Алисън вече има 3693 точки (10.89-21.69-49.59), а пред нея са само Марита Кох с 3775 (10.83-21.71-47.60), Грифит-Джойнър с 3757 (10.49-21.34-50.89), Мериън Джоунс с 3745 (10.65-21.62-49.59), Гуен Торънс с 3702 (10.82-21.72-49.64) и Мари-Жозе Перек с 3701 (10.96-21.99-48.25). От действащите атлетки най-близо до Филикс и №10 в историята е Саня Ричардс-Рос с 3674 (10.97-22.09-48.70). Тя е само на 27 години и може да продължи да се изкачва в класациите, да печели още отличия. Все още няма медал при жените на 100 м, но бе световна шампионка за кадетки през 2001-а.

„Не съм сигурна какво ще опитам следващите години. Отне ми много време за да реализирам мечтата си, но продължавам да се наслаждавам на бягането. Все още имам страст за спринта и гледам напред към световното първенство в Москва 2013, но и към олипийските игри в Рио 2016. Не знам дали ще остана на 100/200 м, но с напредването на годините мисля, че ще е по-лесно за тялото ми да бягам 400 м. В момента чувствам, че съм в най-силните си години. Следващите един-два сезона са идеални за да подобря личните си рекорди”, заяви Филикс след края на сезона. Тя имаше дълга почивка, по време на която посети Руанда, Уганда и Танзания с „Право да играеш”, хуманитарна организация, основана от бившият №1 в кънки бягането Йохан Олав Кос. Преди година Алисън бе в Ливан и Палестина и срещна много деца, които това лято я трогнаха с окуражаващо видео за олипийските игри. „Вместо да се занимавам с куп благотворителни неща, искам да инвестирам времето си в една дейност, където имам пряк контакт. Преди по-скоро давах името си за различни програми, но не се чувствах въвлечена”, споделя Филикс. Тя има абонаментна карта за мачовете на Лос Анжелис Лейкърс в „Стейпълс Сентър”, но този сезон любимците й доста я разочароват със слабото си представяне в НБА. Алисън посрещна новата година в Сидни, където бе поканена за сватба на свои приятели. Празненствата обаче не й попречиха да тренира, като за целта поиска съдействие от Австралийската атлетическа федерация. Получи помощ, но и покана да участва на две състезания – на турнира в Мелбърн на 6 април и на първенството на Австралия в Сидни (11-14 април) с евентуални двубои на 100 и 200 м срещу №1 на 100 м с пр. Сали Пиърсън. Филикс вече обяви, че пропуска сезона в зала и това може да бъдат първите й състезания за 2013-а.

Личните рекорди на Алисън в началото на 2020-а година:

100 м – 10.89 (2012)

200 м – 21.69 (2012)

400 м – 49.26 (2015)