За атлетиката с любов
Честит празник любов моя.
Никога не съм и мечтал първата ми любов да бъде до живот, но ти ми даде всичко, за което можеше да мечтае едно момче. Даде ми усмивка на лицето, даде ми сила в краката, даде ми криле на раменете, даде ми огън в очите, даде ми пламък в сърцето, даде ми взрив в главата и вятър в ръцете. Направи ме щастлив. Научи ме, любов моя, да бъда силен в слабостта си, да бъда смирен в силата си, да контролирам емоцията си. С теб открихме света, сблъскахме се с много сълзи от щастие и от скърби. С теб минахме през стотици бури. С теб бяхме заедно, когато бях болен, когато бях контузен, когато бях с разбито сърце, когато бях далеч от семейството си, когато светът ми се рушеше- ти, любов моя, беше моят свят.
Ти, макар и плахо, продължаваше да стоиш до мен. Понякога те предавах в мислите и в действията си. Понякога губех вярята си в тебе. Но ти плахо продължаваше да намираш отново и отново път до сърцето ми. И колкото и ранено, и колко и все по-студено да ставаше то, ти все пак успяваше да се сгушиш в дълбините му и да го стоплиш. Даваше му пак огъня, а с него и усмивката, и пламъка, и вятъра, и бурята, и силата, с която заедно отново поемахме по пътя с нови сили. Ти, любов моя, ме научи на това да бъда себе си, да стоя близко до ближните си, да не се пречупвам, да не прекланям главата си, да браня с всички сили хората, които са около мен. Научи ме не просто да бъда силен, но в силата си да бъда полезен. А в слабостта си да бъда още по-силен и още по-полезен. Днес, любов моя, аз вече не съм онова малко момче с бритон подстриган леко на криво. Днес вече косата ми стана рехава, а тази, която остана, тук таме се окичи със сивкави трофеи- спомени от тежки битки. Днес аз може и да не съм това, което бях, защото всеки ден животът ме бележи с белезите си, но ти си все така красива и пленителна, все така очарователна и омайна, все така недостижима и върховна, все така обсебваща, все така пробиваш и най-голяма преграда, която се опитвам да поставя помежду ни, все така подпалваш сърцето ми и ме караш да седя на колене пред теб и твоето величие. А ти знаеш, любов моя, аз на колене не седя, не се прекланям, не величая никого, както си ме учила ти… Защото силните и смелите вървят напред и нагоре с гордо вдигната глава. Но пред теб, любов моя, аз не мога да бъда силен, защото ти винаги ще бъдеш моята първа и вечна любов.
Честит празник, любов моя. Честит празник на моята първа и никога нестихваща любов, ЛЕКАТА АТЛЕТИКА!
Автор: Иван Попов – бивш национален състезател в бяганията на средни и дълги разстояния, треньор в атлетически клуб „Берое“
