Единственият олимпийски шампион в историята на 100 м и 110 м с препятствия – Харисън Дилард почина на 96 годишна възраст на 15 ноември близо до дома си в Кливланд, Охайо, САЩ.

Дилард спечели четири златни олимпийски медала в кариерата си и бе най-старият жив олимпийски шампион в леката атлетика.

Легендарният атлет е роден на 8 юли 1923 година в Кливланд и започва спортната си кариера през 1938-а в Ийст Техникал Хай Скул – училището, в което преди десетилетие е учил Джеси Оуенс.

Тази връзка се оказва важна за любовта към атлетиката на Дилард, който среща Оуенс през 1936-а година, когато е на 13 години. Тогава Джеси Оуенс е на парад в Кливланд в чест на четирите му златни медали.

По-късно Дилард разказва впечатленията си от тази среща пред Ню Йорк Таймс: „Ние седяхме на тротоара, когато той мина пред нас в черна кола кабриолет. Носеше тъмен костюм на райета. И се обърна към нас: „Здравейте, момчета!“, а аз се върнах в къщи и казах: „Мамо, мамо! Видях Джеси Оуенс и ще стана като него.“, а тя ми отговори: „Разбира се, синко!“

След две години треньорът Айвън Грийн започва да го въвежда в тайните на препятствията и му дава прякорът „Боунс“ – Кости – подходящ за издължената му слаба фигура и който ще му остане до края на кариерата.

През 1941-а година Дилард печели две титли на местни колежански състезания за учебното заведение Балдуин Уолъс.

Кариерата му спира, след като той е привикан в американската армия във Втората световна война през 1943-а година. Дилард служи в Европа в 92-а пехотна дивизия, така наречените войници на Бъфало, която е последното военно подразделение в САЩ разделено по расов признак.

След войната Харисън се завръща в атлетиката през 1946-а и скоро става най-добрият във високите препятствия за времето си.

Печели университетските състезания на 120 ярда (109.73 метра) и 220 ярда (201.17 метра) с препятствия през 1946-а и 1947-а и изравнява световните рекорди с 13.6 и 22.3.

Регистрира и уникална серия от 82 победи на спринт и препятствия през 1947-а и 1948-а. Така той е основен фаворит на 110 м с препятствия на игрите в Лондон 1948.

Но в жестоките олимпийски квалификации на САЩ Дилард е последен във финала на препятствията и за щастие печели квота на 100 м, където е трети.

По време на пътуването си до Лондон Харисън тренира усилено стартове на главната палуба на кораба, което му донася дивиденти на игрите.

Дилърд побеждава на 100 м сънародника си Барни Евел с олимпийски рекорд 10.3. По време на този финал за първи път е използвана камера за фотофиниш на олимпийски игри. След това става и шампион на 4х100 м със сънародиците си от САЩ.

След четири години Харисън Дилард вече е олимпийски шампион на 110 м с препятствия в Хелзинки 1952. Тогава американците взимат и трите медала в дисциплината, а Харисън поставя олимпийски рекорд с 13.7. Както и в Лондон 1948 и във финанландската столица Дилърд е златен медалист с щафетата 4х100 м.

Продължава да се състезава до 1956-а година, когато завършва шести в квалификацията на САЩ и окачва шпайковете на стената малко преди да навърши 33 години.

Дилърд поставя четири световни рекорда през кариерата си и регистрира 11 национални титли в зала и на открито.

Това включва осем титли на 60 ярда (54.86 м), дисциплина, която той печели девет поредни години на Милроуз геймс.

По-късно Дилард работи за бейзболния отбор на Кливланд Индианс като публицист, като коментатор в местното радио и пише за спортните новини на различни печатни медии.

Остава голям фен на спорта като посещава ученически състезания дори след като е навършил 90 години.

Той посещава олимпийските игри в Лондон през 2012-а година (54 години след първия му олимпийски дубъл), а в същата година е на тържеството по случай 100 – ИААФ, където се среща с други легендарни препятственици – Ериъс Мерит (световния рекордьор на 110 м хърдели – 12.80), Реналдо Ниемайа (първия човек бягал под 13 секунди на 110 м с препятствия – 12.93)  и Колин Джексън (световен рекордьор на 60 м с препятствия в зала – 7.30). (На снимката долу)