Доха-2019: 4-а световна титла в тройния скок за Крисчън Тейлър
Крисчън Тейлър стана за 4-и път световен шампион на открито в тройния скок в Доха, Катар на 29 септември, но го направи по много драматичен начин.
29-годишният американец започна финала с два фаула и трябваше да се измъква в третия кръг. Осмото място, последното даващо право за продължаване на състезанието и още три опита, се държеше от китаеца Фан с 16.65. Тейлър се справи майсторски с критичната ситуация – не само записа редовен опит над 17 м, но се приземи на 17.42 без да стъпи изобщо на дъската и отскачайки на 31 см от пластилина! Така Крисчън се изкачи на 4-о място след сънародника си Уил Клей, който откри със 17.61-17.72-17.53, Педро Пабло Пичардо (Пор) със 17.49 и Юг Фабрис Занго (Бур) със 17.46.
Във финалната осмица Тейлър вече беше на гребена на вълната и още в четвъртия кръг поведе със 17.86, след което в петия постигна 17.92 и завърши със 17.54. Клей отново остана втори като във всичките си опити премина над 17.50 (завърши със 17.74-17.74-17.66!). Битката за бронза се реши в последния кръг. Пичардо изглеждаше сигурен със 17.62-17.60 в четвъртия и петия си опит, но Занго го изненада със 17.66 в заключителния си скок – нов рекорд на Африка.
За първи път Тейлър стана световен шампион в Дегу-2011. После завърши 4-и в Москва-2013, но от тогава има серия от три титли: Пекин-2015, Лондон-2017 и Доха-2019. Крисчън е и 2-кратен олимпийски шампион (2012, 2016) и вече 7 пъти печели Диамантения трофей за дисциплината си. Клей пристигна в Доха като №1 в ранглистата с 2 състезания над 18 м (18.14 и 18.06) докато Тейлър имаше 17.82 през сезона, но на големия форум пак трябваше да се примири със среброто както и в последните два олимпийски финала и на световното в Лондон. Уил има и два бронзови медала от първенства на планената на открито (2011, 2013), но и титла в зала (2012). В историята на дисциплината с повече медали на световни на открито е само Джонатан Едуардс с 5 (2-1-2). Тейлър, Клей и Нелсон Евора (Пор) имат по 4.
Текст: Иван Чешанков, Снимки: ИААФ, Олаф Брокман, Иван Чешанков