Точно преди 25 години, на 31 юли 1994-а, по време на силния турнир в италианския град Сестриере, Сергей Бубка поставя един от най-старите рекорди в леката атлетика, като преодолява 6.14 м в овчарския скок на открито.

Това е поредният ярък диамант в короната на една изключително богата спортна кариера. Точно година и половина преди това, през февруари 1993 г., в зала „Дружба“ в Донецк Бубка е поставил световния рекорд в зала и абсолютен световен рекорд в дисциплината – 6.15 м. Постижението бе световен връх 21 години, преди французинът Рено Лавиени да го подобри през 2014 година – отново в Донецк.

Рекордът на Бубка на открито обаче продължава да стои – тези 6.14 м. За тях тогава атлетът получава като награда от организаторите „Ферари“.

За първи път легендарният скачач подобрява световния рекорд през 1984 година на състезание в Братислава – 5.84 м. В богатата си спортна кариера го прави общо 35 пъти, а 43 пъти е скачал над 6 метра.

Сергей Бубка започва да се занимава с лека атлетика още като дете, първоначално се състезава на 100 м и скок дължина. След това специализира в овчрския скок. Десет пъти е бил световен шампион (6 титли на открито и четири в зала), два пъти европейски (1 титла на открито и 1 в зала). Първата му световна титла е от 1983 година, когато украинецът е 19-годишен, а последната – от 1997 година. Интересен факт е, че на световното първенство в Токио през 1991 година той печели златото със скромните 5.95 м, но компютърен анализ на скока показва, че атлетът всъщност е преодолял … 6.37 м!

Въпреки големите си успехи, олимпийските игри са голямото разочарование за Бубка. Само веднъж е олимпийски шампион – през 1988 година в Сеул. През 1984 година пропуска игрите в Лос Анджелис заради бойкота на социалистическите страни. През 1992 година е във върхова форма и златният медал изглежда в кърпа вързан, но атлетът се проваля след три неуспешни опита (5.70, 5.70, 5.75 м). Почитателите на теорията за биоритмите изчисляват, че състезанието е съвпаднало с тройнокритичен за Бубка ден. На следващите олимпийски игри в Атланта е измъчван от контузия и напуска състезанието без да направи дори опит. А на последните си олимпийски игри в Сидни през 2000 година украинецът вече е в зенита на спортната си кариера и отпада на височина 5.70 м.

Това не пречи на тогавашния президент на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч да го определи като най-забележителния спортист на нашето време.

След края на спортната си кариера Бубка остава верен на спорта. От 1999 година е член на МОК, а от 2000 година – и на изпълкома на МОК. През 2005 година е избран за председател на олимпийския комитет на Украйна. Кандидат за президент на МОК е през 2013 година, но губи изборите. През 2015 година е избран за първи вицепрезидент на ИААФ (Международната лекоатлетическа федерация).

Бубка има и политически опит, който пак е свързан с дейности в областта на физкултурата и спорта. От 2002 до 2006 година е депутат в парламента от фракцията „За единна Украйна“. След това преминава в „Партии на регионите“. Бил е съветник на президента В. Янукович.

Великият спортист има по-голям брат – Василий, който също беше състезател на овчарски скок, но успехите му са по-скромни – сребърен медал от Европейско първенство.

Сергей е женен за треньорката по художествена гимнастика Лилия Бубка. Те имат двама сина – Виталий и Сергей-младши. Те не тръгнаха по пътя на баща си, а избраха тениса. С овчарски скок се занимава обаче племенникът на Сергей – Александър Бубка.