Преди повече от половин век американецът направи истинска революция в скока на височина

Всеки олимпийски шампион остава завинаги в историята на леката атлетика. Защото олимпийската титла е единствената, която не може да бъде отнета. Но има и атлети, които остават в историята и с факта, че са помогнали и на много други да се окичат със златото. Без да са били техни треньори. Един от тях е Ричард Дъглас „Дик“ Фосбъри.

Американецът предизвика преди повече от 50 години революция в леката атлетика. Той промени представите ни за една от най-техничните и красиви дисциплини – скока на височина, като въведе нов стил, който днес всички ползват – „фосбъри-флоп“. Наистина трудно е сега да си представим преодоляването на летвата по друг начин, освен чрез изящния полет гърбом над нея.

Дик Фосбъри е роден на 6 март 1947 година в Портланд, САЩ. Олимпийски шампион в скока на дължина от Игрите в Мексико`68. Но шампиони има много, особено американци. Дик обаче остава в историята с революционния стил на преодоляване на летвата и наречен именно „фосбъри-флоп“.

Бъдещият изобретател започва да тренира лека атлетика в училище: бяга, скача, тласка гюле. Към скока на височина се насочва, когато е на 11 години. По това време традиционните стилове за преодоляване на летвата са два: ножичен и коремно-претъркалящ. Амбициозният атлет предпочита ножичния. Коремното претъркаляне, макар че се смята тогава за по-перспективно, не му се удава особено. Обаче дори с „ножица“ той не постига желаните резултати. Скача 1.65 м – височина, на която другите атлети загряват. Тогава Фосбъри разбира, че е достигнал възможностите си и ще прогресира много трудно. Затова се замисля за нов стил, който да му позволи да скача по-високо. Започва да експериментира. Първоначално това са варианти на ножичния стил, при които той вдига максимално бедрата и отпуска раменете. Следва наклон с тялото назад и оттласкване с близкия до летвата крак.

Новата техника му помага съществено да подобри личния си резултат и за кратко време той прибавя 15 см. Така вече около 16-годишната си възраст Дик Фосбъри като цяло успява да оформи новия модел на скока си.

Но Дик не спира дотук. Започва работа върху разбега, като постепенно го променя. Праволинейният, характерен за ножичния стил, е заменен от дъгообразен.

Първите снимки с новия начин за скок на височина се появяват във вестниците през 1964 година и са посрещнати със сарказъм. Един журналист дори заявява, че Дик скача, както „се мята оставена на дъното на лодка риба“. А друг вестник озаглавява негова фотография с думите „Най-мързеливият състезател на скок височина в света“.

Когато Фосбъри става студент в Орегонския университет, благодарение на новата техника личният му резултат е вече два метра. През 1968 година печели студентската титла, както и олимпийските квалификации, откриващи му дългоочаквания път към олимпийскте игри. Но не това го прави популярен в САЩ, а именно новият му стил на скачане, който сам нарича с известна ирония „фосбъри – флоп“ (от английски „флоп“ – „пльокване“, „шльопване в локва“).

Амбициозният младеж се обръща за помощ дори към самия Ади Даслер, основател и президент на „Адидас“, като двамата обмислят варианти за шпайкове, които да са удобни за новия стил. Дори има идея за специален шпайк с един шип в предната част, който да помогне за извъртането на стъпалото при скока. Отказват се обаче от тази революционна идея, защото при засилването се губи сцеплението с пистата.

Звездата на Дик Фосбъри изгрява на Олимпийските игри в Мексико през 1968 година, където грабва титлата с нов олимпийски рекорд – 2.24 м.

По това време световният се държи от руснака Валерий Брумел – 2.28 м, постигнат с коремно-претъркалящ стил. Но Брумел, който е спечелил титлата на предишните олимпийски игри в Токио, в Мексико го няма. През 1965 година попада в автомобилна катастрофа, която буквално раздробява крака му. След нечовешки усилия и тригодишна борба със съдбата руснакът се връща в спорта, но до рекордните височини е далеч – 2.05 м.

А в Мексико идва звездният час на Дик Фосбъри. По-подходяща реклама от олимпийските игри на измисления от него нов стил едва ли може да се намери.

Близо 80 000 зрители по трибуните са едновременно объркани и възхитени, когато той прелита гърбом летвата и покорява поредната височина. На 2.20 м остават трима: Фосбъри, неговият сънародник Ед Карузерс и руснакът Валентин Гаврилов. След три неуспешни опита  на 2.22 м отпада Гаврилов, а двамата американци продължават нагоре. Карузерс не успява да се справи с 2.24 м, но затруднения изпитва и Фосбъри, който се готви цели 10 минути за своя последен трети скок. Но ето, засилва се, извива се гърбом над летвата и я преодолява! Стадионът се взривява,  публиката е очарована! Окрилен от успеха, Дик Фосбъри иска 2.29 м, с един сантиметър повече от световния рекорд на своя кумир Валерий Брумел. Но тази височина в този момент явно не е по силите му и той прави три неуспешни опита. Новият стил обаче разкрива неподозирани възможности и върхове, покоряването на които светът ще гледа със затаен дъх. Но това тепърва предстои.

А тогава… Тогава, в този паметен за леката атлетика ден, най-объркани са шефовете на ИААФ и съдиите, които не знаят дали въобще да признаят скока. В крайна сметка е взето решение, че скокът се зачита. В коментарите им обаче звучат скептицизъм и насмешка, а надеждата е, че младите „няма да имитират шампионите, за да не си счупят врата“. Има дори критици, които обвиняват новия олимпийски шампион, че с лошия си пример ще унищожи цяло поколение скачачи.

Обаче те не се оказват добри пророци. Само четири години по-късно на олимпийските игри в Мюнхен 28 от 40 състезатели в дисциплината скачат „фосбъри“. На олимпийските игри в Москва през 1980 година 13 от 16 финалисти използват новия стил. От 1972 до 2000 година 34 от 36 олимпийски медалисти също печелят благодарение на „фосбъри-флоп“.

Между другото, стилът почти не се е изменил през годините, в сравнение с измисления от Дик: увеличена е само дължината на разбега, ръцете се изтеглят по-нагоре и главата се отмята по-назад.

Разбира се, и съдбата помага на Дик измисленият от него „флоп“  да стане толкова популярен. По-скоро новите за времето технологии. Преди това скачачите са се приземявали в скочище, пълно с пясък. Съгласете се, че да се метнеш там по гръб от два метра никак не е здравословно. Но пясъкът е заменен с дървени стружки, а по-късно се появява и изкуственото меко скочище, почти каквото го знаем днес. И практикуването на „фосбъри“ става напълно възможно.

Дик Фосбъри обаче така и не използва славата си по подходящ, дори печеливш начин. Малко след златните за него олимпийски игри той се отказва от активна състезателна дейност. Набляга на учението си в университета. След това дълги години работи като инженер в малкото градче Кетчум в щата Айдахо, където живее от 1977 година. И днес продължава да ръководи собствената си скромна фирма „Галена инженеринг“.

През 2008 година съдбата му поднася изпитание. Диагностициран е с рак и се подлага на операция и продължително лечение с химиотерапия, което се оказва успешно и шампионът се справя с още една, жизнено важна височина – преодолява коварната болест.

Пробва се в политиката. През 2014 година се кандидатира от демократите за Долната камара на местния парламент в Айдахо, но губи от представителя на републиканците.

Не се разделя обаче с атлетиката. Той е член на Световната организация на олимпийците и на Клуба на шампионите от международната миротворческа организация „Спорт и мир“.

А в своето малко градче Дик Фосбъри се занимава и с начинаещи атлети, откривайки им тайните на леката атлетика и на „фосбъри-флоп“. И вярва, че един ден ще има шампиони, които ще могат да преодолеят дори 2.50 м – рекордите не са вечни. Но не вярва, че някой ще може да измисли нов стил – така, както той самият го направи преди повече от половин век.

Боян Ив. БОЙЧЕВ