Постигнах 3 в 1, но се стремя да остана стъпила здраво на земята, казва европейската шампионка на гюле в интервю на Боян Бойчев за новия брой на списание „Атлетика“.

– Радослава, вече си европейска шампионка в зала. Какво е усещането, след като толкова дълго чака тази титла?

– Усещането е неописуемо. Още не мога да го осъзная напълно. Получи се нещо като 3 в 1. Злато с лично постижение и то на националния празник – Трети март. Какво повече мога да искам!

– С каква нагласа тръгна за Глазгоу? Вярваше ли, че този път ще се получи?

– Тръгнах спокойна и честно казано, не мислех за самото състезание, както правех досега. Бях психически много освободена.

– Как се разви самото състезание? Кога разбра, че ще вземеш златото?

– Състезанието протече точно както трябваше. Бях се фокусирала върху това, което се случваше с мен. И успях да запазя самообладание дори когато колежките ми дишаха във врата.

– Имаш пълен комплект медали от европейско първенство в зала: бронзов, сребърен, а сега и златен. Кой от тях е най-трудният (тежкият)?

– Всички са ми еднакво ценни. Но „най-тежкият“ е златният, защото отговорността сега е много по-голяма. Очакванията към мен ще бъдат големи, което е доста натоварващо.

– Победа с лично постижение. Това също ли беше планирано или се получи от само себе си?

– Нямаше нищо планирано. Просто нещата се случиха. Явно беше дошло точното време, на точното място.

– Един сантиметър преднина пред втората. Но това бе Кристина Шваниц, водачката в световната ранглиста за годината, световна и европейска шампионка, да не изреждаме титлите й. Много или малко е един сантиметър?

– Един сантиметър за мен е много, а за Шваниц е малко. Всеки може да реши за себе си малко ли е, много ли е. Може би имах по-голям късмет от нея точно в този ден.

– Защитаващата европейската си титла Анита Мартон, която е и световната шампионка в зала, остана трета. Очакваше ли, че ще я победиш? Когато излезеш в сектора, притесняваш ли се от такива големи имена в твоята дисциплина?

– Не се притеснявам. Все пак всички сме хора. Веднъж си на върха, а после – не. Друг идва на твоето място. Точно затова се стремя да стоя здраво стъпила на земята. Защото днес съм добре, но утре…. Утре нищо не се знае.

– Какво ти каза твоята треньорка преди състезанието, какви наставления ти даде или това е тайна?

– Ние двете с Валентина Желязкова се разбираме вече само с поглед. Понякога думите са излишни.

– Променихте ли нещо в тренировъчния процес досега от предишните години или продължавате напред по схема?

– В подготовката за европейското намалихме тласкането, намалихме щангата. Наблегнахме повече на подскоците. Нищо специално.

– По време на последния опит в зала „Емирейтс Арена“ в Глазгоу, когато вече стана ясно, че си шампионка, зазвуча рок. А това е твоята музика. Как стана това, откъде знаят организаторите?

–  Честно казано, не съм чула нищо. То ми дойде като гръм от ясно небе.

– А сега – накъде? Какви са амбициите ти за летния сезон?

– Най -важното е да съм здрава. Тогава нещата се получават. Каквото има да става, ще стане.

– И трите ти медала засега са от състезания в зала. Сякаш успехът през лятото на големи първенства обаче засега ти убягва. Защо се получава така?

– Ако аз самата знам защо се получава така, ще ви кажа. Но нямам никаква представа.

– Смяташ ли да счупиш „прокобата“ тази година и да постигнеш успех на световното в Доха?

– Не бих го определила като прокоба. Явно нещо ни убягва, но живот и здраве, когато дойде световното, ще стане ясно дали сме намерили правилното решение на проблема.

– Мина през контузии, проблеми, разочарования, но успя. Кое ти помага да преодоляваш трудностите?

– Не може да стигнеш до извора и да не пиеш вода. Всичко ми беше, или почти беше, на една ръка разстояние. Много исках трудът ми да бъде възнаграден.

Пълното интервю на Боян Бойчев и още материали за успеха на Радослава четете в новия 115-и брой на списание „Атлетика“