Тя навърши 104 години на 15 май, но продължава всеки ден да обува маратонките и да излиза за поредния си крос.

Тъмнокожата фурия държи световните рекорди на 60 м и 100 м във възрастовите категории 95 – 99 и 100 + години.

Ида Килинг е родена през 1915 година в Харлем – гетото на Ню Йорк, в многодетно тъмнокожо семейство. Баща й има магазин за хранителни продукти и по този начин успява да изхрани седемте си деца. Обаче идва Голямата депресия през 1929 година и семейството губи и магазина, и дома си. За да може да вържат двата края, Ида е принудена да започне работа в шивашка фабрика за 6 долара седмично.

Така в борба за насъщния преминават детството и младежките години на американката. За спорт и дума не може да става. А ето, че започва и Втората световна война и нова борба за оцеляване.

По това време Ида се омъжва и става майка на четири деца. През 1952 година обаче съдбата й предоставя ново изпитание – умира мъжът й и американката решава сама да отгледа децата си.

А САЩ през 50-те години са разтърсени от борбите за граждански права на тъмнокожото население. И Ида с главата напред се втурва в тях: протести, сблъсъци с полицията…

Изпитанията обаче продължават и през 60-те години. САЩ влизат в безумната война във Виетнам. Това са годините на „секс, наркотици и рок енд рол“. Двамата синове на Ида отиват войници във Виетнам, а като се връщат, стават наркомани. Дрогата се превръща в основен проблем на американското общество.

Но и това не е всичко. През 1981 година и двамата й синове са убити. Това вече е краят. Ида изпада в дълбока депресия и изглежда че нищо не може да я върне към живот.

И тогава става чудото. По-малката дъщеря Шели, която е юрист, но в същото време и треньор на доброволни начала към местното училище, купува чифт маратонки, подарява ги на майка си и буквално я замъква на участие в състезание на 5 километра.

Тогава Ида е на 67 години. „Бягай, колкото можеш,“ – казва дъщеря й. И Ида записва участие на първото си състезание в своя живот. Без никога да е тренирала преди това.

„Беше много тежко, но за първи път от толкова време след финала се почувствах по-добре, – си спомня тя. – Когато бягаш, непрекъснато гледаш напред и си мислиш: аз ще го направя! Дори нещо да те боли, дори просто да ти е болно, ти преодоляваш себе си и разбираш, че всичко минава, и това също ще мине. И наистина минава!“.

От този съдбовен момент тя никога не е преставала да бяга. Не е пропускала тренировка. Вече 35 години.

Ида Килинг държи световните рекорди на 60 м и 100 м във възрастовите категории 95 – 99 и 100 + години. Днес тя е знаменитост, за нея пишат вестници и списания, сайтове, гост е на радио и телевизионни предавания, снимат се филми.

А дъщеря й Шели вече 35 години е нейната вдъхновителка и неизменна треньорка. Двете имат ритуал след финала на всяко състезание. Те се прегръщат, след което Ида прави лицеви опори.

През миналата година атрактивната американка издаде автобиографична книга с казващото всичко заглавие: „Нищо не може да ме сломи: състезание срещу времето“.

Днес е трудно са си представим, че тази слабичка енергична възрастна жена, която разговаря с усмивка в телевизионните студия, е преживяла всичко това. И макар и прехвърлила 100-те, тя не се е пречупила и продължава да живее пълноценно, заразявайки останалите със своята позитивна енергия и оптимизъм. И да ни доказва с участието си в поредното състезание, че бягането е най-доброто лекарство. За всичко.