Братята близнаци Александър и Георги Нечеви (бивши национални рекордьори на 400 м и 800 м) навършиха 90 години на 16 април тази година.

Юбилеят на емблематичните братя, чиито живот е свързан неизменно със спорта и леката атлетика, бе почетен месец след рождения им ден на 17 май по време на представянето на книгата на професор Константин Жалов в София. Двамата получиха и плакети за заслуги към леката атлетика от БФЛА връчени от професор Апостол Славчев – председател на съдийската комисия към БФЛА.

Александър и Георги са национални рекордьори в дисциплините 400 м и 800 м от 1949-а до 1955-а.

Интересен факт е, че Георги поставя национален рекорд на 400 м (50.2) през 1949-а година, а Александър го подобрява четири пъти (49.6-49.2-49.2-49.6). През 1956-а Георги отново си връща рекорда на обиколката с 48.4.

На 800 м Георги Нечев има четири национални рекорда през 1952-а (1:56.5-1:55.7-1:55.7-1:52.9), но през 1954-а година Александър бяга 1:51.0, за да остане рекордът му 11 години непокътнат.

Ето и материала на професор Василка Христова поветен на двамата братя и публикуван в сайта:
http://www.aposport.org/

Днес те могат да се срещнат навсякъде – на спортни състезания, на
разходка с внуци и правнуци, на кино, театър, концерт и опера. Изглеждат все така красиви, мъжествени, привлекателни и достолепни.
Родени на 16 април 1929 г. в София, Георги и Александър Нечеви
произхождат от семейството на бежанци от Вардарска Македония (гр. Ресен), които по времето на Балканската война са потърсили убежище в толерантна и гостоприемна България.
Бащата на двамата еднояйчни близнаци – Преслав е комита от ВМРО.
Майката Виктория е домакиня, отдадена на своето семейство и палавите си синове. По майчина линия братята произхождат от рода на министър Андрей Ляпчев, а освен това имат и роднинство с революционера Христо Татарчев. Средно образование Георги и Александър получават в III мъжка образцова гимназия и стажантски институт „Уйлям Гладстон“. За откривател на спортните таланти на двамата юноши се счита г-н Смочевски, което се случва през следвоенната 1946 г. Отначало те започват спортния си път във Физкултурно дружество „Септември“, разположено близо до квартал „Коньовица“, където живеят младите спортни надежди. Именно
тогава те стават членове на „Септември“, намиращ се в борческия III район на София.
Тренират бягане на средни разстояния, където Георги е по-изявения бегач на 400 м и 800 м. Той постига републикански рекорди с резултат 48.6 сек на 400 м и 1 52.8 сек на 800 м, които за времето са много добри постижения.
Александър е по-изявеният спринтьор. Бяга на 100 м, като постига 11 сек още като 18- годишен младеж. Постижението, което прави на 400 м – 49 сек, има своята стойност.
През 1954 г. в Будапеща се провеждат Световните студентски игри,
представляващи неофициално световно първенство. Георги Нечев участва на 800 м и има четвърти резултат в крайното класиране, а Александър Нечев също финишира четвърти, но на 400 м.
Участват в международни състезания в Букурещ, класирайки се за
полуфинал и печелейки 3-то място, получава званието „майстор на спорта”. Бедният спортен календар, както и непозволение да пътуват извън страната, поради участие на техния баща във ВМРО, не им позволява да се реализират пълноценно като състезатели извън пределите на страната.
По настояване на семейството и двамата братя записват да следват
икономика. Георги е с избрана специалност „вътрешна търговия“, а Александър – „счетоводна отчетност“.
Отдават се напълно на строг аскетичен живот – само следване, тренировки и състезания и без никакъв алкохол и цигари.
През този период изявените студенти-спортисти са освободени от лекции и получават административна заверка. Независимо от това, винаги когато имат възможност братя Нечеви посещават лекциите на известните преподаватели: Ж. Натан, Беров, Мечев, Наумов.
През юни 1955 г., в един ден, двамата близнаци сключват граждански и църковен брак с волейболистките от националния отбор Лиляна Райкова – съпруга на Герги, и Нина Топалова – съпруга на Александър Нечев. И до ден днешен семействата са стабилни и хармонични.
През 1959 г. записват да следват във ВИФ – специалност лека атлетика. Взетите изпити от Икономическия факултет „свършват много работа“. Голяма
част от тях се признават. Братята поставят акцент върху спортните
дисциплини, които се изучават във ВИФ. Впечатлени са от високата ерудиция на много от преподавателите: проф. Др. Матеев,проф. Д. Добрев, проф. Е Герон и други колоси на науката, чиито имена ще останат паметни.
Тежките следвоенни години дават свой отпечатък върху количеството на провежданите състезания, които са малобройни. Този период влияе върху качеството на тренировъчния процес, върху натоварването, възстановяването, дори върху личния живот.
През 1965 г. Георги Нечев заминава на работа като треньор в Скопие
(Македония), заедно със семейството си и двете си дъщери Любка и Виктория. Става треньор на „Вардар“, където тренира с различни възрастови групи от двата пола. Успява да класира отбора си на III място, непосредствено след отборите на Хърватия и Сърбия (в рамките на бивша Югославия). Работи неуморно, раздава се до край и успява да се наложи като един от водещите треньори не само в Македония, но и в цяла Югославия. През 1971 г. Георги Нечев се завръща от Македония и работи една година в обединен спортен клуб „Локомотив“ и „Славия“, трансформиран в ЖСК „Славия“. След това, в годините 1972–1980 г. работи като съюзен треньор в БФС (Български футболен съюз). Той успява да наложи теста „Купър“ като
задължително условие за правоучастие във футболния шампионат. Инициира и други тестове, които стават задължителни за спортистите. Най-голяма популярност Георги Нечев получава с теста „Купър“, което е причина да получи същия псевдоним – „Мистър Купър“ През 1974 г. Георги Нечев е кондиционен треньор на националния отбор по футбол, провеждащ подготовката за Световното първенство в Мюнхен, за което отборът се класира успешно. През 1978 г. води физическата подготовка на националния отбор по футбол за световното първенство в Аржентина през 1978г. За нещастие, една пропусната дузпа от Христо Бонев не позволи класиране на българския отбор, независимо че световната квалификация беше в София. Пътят до Южна Америка бе прекъснат .
Подготовката, която води Георги Нечев като треньор на футболисти е
винаги интензивна и пълноценна. Тренира се два пъти по два часа дневно, като акцентът е поставен върху лекоатлетическата подготовка. Той работи успешно с Христо Младенов, (1974), Йончо Арсов (1978), с Иван Вуцов, Добромир Жечев,, Кирил Ивков, Васил Спасов.. Тази съвместна работа продължава от 1980 до края на 1983г.
През това време Георги Нечев, заедно с треньорите, с които работи има спечелено едно II място от републиканското първенство, първата „Купа България“ (след замяната на „Купата на Съветската армия“).
След това Георги Нечев постъпва на работа в „Левски“, като отговаря за 10 вида спорт: хокей на лед, тенис на маса, вдигане тежести, колоездене, бокс, шейни, тенис, карате, фигурно пързаляне, гребане. Работи като методист и не жали никакви сили. Той е навсякъде, по всички спортни обекти и се среща с много спортисти и техните треньори. Никога не среща проблеми в работата с хората., с които контактува. Ползва се с безпрекословно уважение и респект.
През 1992/93 г. Георги Нечев работи с Апостол Чачевски, в качеството на зам. Председател на на „Локомотив“.

През 2004-2005г. Той е кондиционен треньор на футболния отбор на Сандански, като има значителен дял за влизане на отбора в „А“ група.
В по-късен житейски период, в годините на прехода, Георги Нечев основава частна фирма „Македония-Преспа“, с широк диапазон на дейност. Не остава встрани от спорта, и в частност от футбола където се проявява като футболен делегат.
Понастоящем живее в гр. Банкя, сред спокойна семейна среда, много приятна атмосфера и незабравими спомени от спорта. Радва се на своите внучки Катерина и Лиляна и на своя правнук Георги.
Братът-близнак Александър Нечев върви по свой индивидуален път,
независимо че са еднояйчни близнаци.
Като младеж отбива военната си служба във военноморските сили на град Варна, където служи от 1949 до 1953 г.
Спортната кариера като треньор започва през 1964 г. В ДФС „Локомотив“, където има свой реализиран шампион – Д. Димитров, състезател на 400 м бягане. Цяла плеяда от състезатели лекоатлети усилено спортуват. Много от тях покриват изискванията за I разряд.
През 1957 г. Александър Нечев става помощник на Г. Пачеджиев, а на
следващагта 1958 г. на К. Георгиев, където е кондиционен треньор на футболния отбор на „Локомотив“. Работи един полусезон заедно с Г. Берков, а след това и с В. Ангелов (Старото). С това приключва „футболният“ период в неговия живот и той се отдава тотално на царицата на спортовете – леката атлетика.

Отначало става треньор към спортната школа на III район, където работи с г- жа Караславова.

След това, като треньор в „Левски“ създава изключителната лекоатлетка Тонка Петрова – бегачка на средни разстояния. Тя постига забележителни резултати в много от състезанията, където участва: Шотландия, Полша, Франция и др. страни. Състезава се на открито. Става световна шампионка в зала. Някои от рекордите, като тези на щафетните бягания, в които тя участва, стоят замразени от
години, без някой друг отбор да ги е подобрил.
Друга голяма спортна фигура – дело на съзидателя Александър Нечев е Злати Вълчев – балкански шампион на 400 м в Сараево, участник в щафета 4 х 400 м и др. важни спортни постижения. Той става балкански шампион, което е голяма радост и признание и за неговия треньор.
Известни възпитаници на Александър Нечев са Найден Петров, Антоанета Джубрилова, д-р Никола Кръстев. Многото лагери, състезания, пътувания непрекъснато съпровождат Александър Нечев. Така той взима решение да внесе промяна в своя професионален живот и през 1974 г. става съюзен треньор по лека атлетика.
Отговорностите му са свързани с бяганията на средни разстояния, а заедно с това и спринтовите дисциплини. През този период България винаги печели Балканиадите, където мъжките и женските отбори по лека атлетика се представят блестящо.
На Александър Нечев са присъдени званията: майстор на спорта, заслужил треньор и заслужил деятел на физкултурата.
Идва моментът на заслужен отдих. Това се случва през 1989 г., когато
Александър Нечев се пенсионира.
Той преценява, че най-благодатните години по отношение на спорта като състезател са през 1949–1955 г.,когато дублира състезателната си дейност с треньорската.
Много високо оценява работата си с Т.Тодоров – като председател на
БФЛА, а в“Академик“ където се състезава като студент, особено полезен за него се е оказал контактът с Недялко Донски.
Женен, с прекрасно семейство, заобиколен от своята съпруга Нина, деца си Преслав и Гергана и внучките Нина, Милена и Русана, той наистина остарява с много достойнство и чар. Запазил е вкуса си към спорта, изкуството, литературата, музиката. Неговите интереси наистина са всестранни и многопосочни. Съхранил е неизменното си чувство за хумор, доброто настроение и толерантен тон.
Спомня си как е отговарял за около 500 лекоатлети, персонално, как е
работил с около 26 000 лекоатлети, колко много състезания, щафети и мероприятия е имал в живота си.
Сега реалностите са коренно различни. Може би и затова по-трудно се постигат рекорди, и особено в щафетните бягания, където някои от тях стоят непокътнати от години.