От Атлетика 114: Рамил Гулиев е атлет на Балканите за 2018 година

АБАФ (Асоциацията на балканските атлетически федерации) избра най-добрите атлет и атлетка на асоциацията за 2018-а година. При мъжете признанието бе за турския спринтьор на 100 м и 200 м Рамил Гулиев, който спечели златен и сребърен медал на европейското първенство в Берлин-2018.
Роден е на 29 май 1990 година в Баку, столицата на Азербайджан, тогава все още част от СССР. Висок е 1.87 м, тежи 80 кг. В началото негов треньор е баща му Елдар Гулиев, а в момента е Олег Мухин. Талантливото момче се показва на световната атлетическа сцена с второто си място на 200 м от световното за юноши през 2007 в Острава. На юношеските олимпийски игри през същата година в Белград прави златен дубъл на 100 и 200 м. Явно Сърбия е една от щастливите му държави, защото през 2009 година в Нои Сад той постига и сребърен дубъл на 100 и 200 м на европейското за юноши, както и става студентски шампион от провеждащата се в Белград Универсиада, при това с европейски рекорд на 200 м – 20.04 сек. През същата тази 2009 на световното първенство в Берлин стига до финал на 200 м, където Юсейн Болт поставя феноменалния световен рекорд от 19.19. Година по-рано е дебютът му на олимпийски игри, но в Пекин 2008 силите му стигат само за четвъртфинал.
Успехите на талантливия младеж обаче не срещат нужната подкрепа в родината му. Спринтьорът не е доволен от условията за подготовка. Споделя, че се е готвил на гол ентусиазъм: зимата – в студена зала, лятото – на разбита писта, без финансова подкрепа. Когато си на 18 – 19 години, тренираш и не мислиш за условията, казва Гулиев, но ако търсиш големи резултати, ти трябват и подходящи условия.
Затова през 2010 година той сключва договор с турския клуб „Фенербахче“, а година по-късно приема турско гражданство и заявява желанието си да се състезава за Турция. Това му донася тригодишна забрана да участва на международни състезания, но младият талант е готов да ги изтърпи, като не губи време, а се готви упорито. Преди да отиде в Турция, има огромното желание да бяга за Русия, но преговорите не завършват с успех.
Признава, че му е било трудно да направи този избор. Решава обаче, че възможностите за реализация на този етап са важни. Затова, когато участва на големи първенства, развява двата флага – на Азербайджан и Турция в знак на признателност към двете страни, изградили го като спринтьор.
В Турция Гулиев в самото начало не е засипан с планини от злато. Дали му единствено жилище и стипендия. Но в същото време му казали, че всички условия за подготовка ще му бъдат осигурени – писта, силова зала, лагери. И поставили условие – ако има успехи, ще има и пари.
Сега спринтьорът живее в Истанбул, но не си е купил собствено жилище, защото признава, че прекарва в дома си месец и половина годишно. През останалото време е по лагери и състезания. Треньорът му също е на заплата във „Фенербахче“. Противно на очакванията, в повечето случаи са само двамата и около тях няма цял екип от специалисти и лекари, които да следят всички аспекти от тренировъчния процес. Част от подготовката му преминава в Русия – все пак треньорът му Олег Мухин е руснак.

Рамил е първият атлет на корицата на клубното издание на „Фенербахче“. Тук той позира съз златния медал от световното първенство в Лондон 2017.
След трите години извън големия спорт, Рамил Гулиев се появява отново на пистата и прогресът му наистина е забележителен. Прибавя в колекцията си два бронзови медала от Универсиадата в Гванджу през 2015 година – на 100 и 200 м. През 2016 година става сребърен медалист на 200 м от европейското първенство в Амстердам, а малко по-късно на олимпийските игри в Рио влиза във финала на 200 м – сериозен успех. През 2017 година стигна и до победа на етапа от Диамантената лига в Париж. За да дойде звездният му миг – световната титла на 200 м по време на шампионата в Лондон. Успехите продължават и през 2018, когато в Берлин Рамил спечели европейската титла на 200 м и изведе турската щафета 4 х 100 м до сребърния медал. Но още по-впечатляващи са резултатите му: през 2017 година бяга 100 м за 9.97 сек, а през 2018 постига 19.76 на 200 м. През 2018 година общо 5 пъти слезе под 20 секунди на 200 м!

С Антон Бонов – главен редактор на сп. „Атлетика“ в Истанбул.
Рамил Гулиев е един от малкото елитни спринтьори, достъпен в социалните мрежи, където води блог. Той дори има собствен канал в YouTube, където споделя доста подробности от личния си живот. Но също така не се прави на интересен да крие някакви „тайни“ от подготовката си, а споделя и много тренировки, опит от състезания. Защо го прави? Логиката му е желязна. Какво може да откриете за големите спринтьори от миналото, а също така и от настоящето? Кадри от състезания, откъси от тренировки за две – три минути. Без подробности, без ценна информация. А мен самия това винаги ме е интересувало, винаги гледам да науча нещо ново, разказва той. Така решава да създаде блог за тренировки и състезания, да развие собствен канал. Правя го безкористно, от душа, за да могат хората да се учат, да видят състезанията не само на пистата, но и от „кухнята“, какво се крие зад едно излизане на пистата, обяснява спринтьорът. Признава, че не може да заснеме всичко, защото трябва да се концентрира преди състезание. И допълва, че сигурно след 20 – 30 години тези кадри ще бъдат още по-интересни.
Фактът си е факт. Резултати под гросмайсторските траници от 10 сек на 100 м и 20 сек на 200 м. И едва вторият човек с бял цвят на кожата в цялата история на леката атлетика под 10-те секунди в късия спринт (преди него го направи само съперникът му Кристоф Льометр, който също е роден през 1990-а година) и под 20-те сек на половин обиколка (след легендарния Пиетро Менея).
Новият брой на списание „Атлетика“ може да намерите на националния шампионат в зала за мъже и жени, момчета и момичета под 16 години на 2-3 февруари.