Американците Томи Смит и Джон Карлос използват олимпийската сцена за справедливи политически искания

Сигурно сте виждали тази снимка. Почетната стълбичка по време на награждаване и двама тъмнокожи атлети, вдигнали юмрук в знак на протест.

Преди 50 години, на 16 октомври 1968, на олимпийския стадион в Мексико, по време на провеждащите се Летни олимпийски игри американците Томи Смит и Джон Карлос стават част от един от най-запомнящите се спортни мигове на 20 век.

Те използват голямата сцена, която само олимпийските игри могат да им осигурят, и славата която току-що са спечелили като олимпийски шампион и бронзов медалист, за да отправят своя протест срещу расовата дискриминация и разделението в обществото в САЩ. Такъв протест международното спортно движение не помни до този момент. И никой друг след това не го прави по такъв категоричен начин.

Ситуацията в САЩ

Цялата 1968 година преди олимпийските игри е изпълнена с несигурност, протести срещу войната във Виетнам, граждански безредици, расово напрежение, ужасяващи убийства. Американското общество се раздира от проблеми, а расовата дискриминация продължава да е онази гнойна рана, която го разяжда. „Движението за граждански права“ на бореца за свобода Мартин Лутър Кинг е постигнало много – въпреки силната съпротива на консерваторите, приетите закони гарантират спазване на правата на цветнокожите. Но през пролетта на същата година самият Мартин Лутър Кинг е застрелян, като има съмнения, че ФБР и ЦРУ стоят зад покушението. В повече от 100 американски града избухват бунтове. Сред цветнокожите младежи нараства разочарованието и неверието, че разбирателството между расите е възможно и се появява радикалното крило „Черна сила!“

Така че демонстрацията на двамата американски спортисти на олимпийските игри в Мексико изглежда напълно в реда на нещата и дори е много мека. Още повече, че те са част от Олимпийския проект за правата на човека.

Не така мислят обаче повечето американски журналисти, които изливат тонове жлъч върху протестиращите. След Игрите авторитетното списание „Тайм“ показва емблемата с петте олимпийски кръга с думите „По-ядосано, по-гадно, по-мръсно“ (вместо олимпийския девиз „По-бързо, по-високо, по-силно“).

Протестът

Само часове преди скандалното награждаване американците правят страховито бягане на 200 м. Томи Смит печели златния медал с феноменален световен рекорд – 19.83 сек. Джон Карлос е заслужил бронза. Следва тържественото връчване на медалите в дисциплината. Двамата излизат по черни чорапи, а когато зазвучава националният химн, вдигат ръка, свита в юмрук и облечена в черна ръкавица, навеждайки главите си надолу. Смит – дясната ръка, а Карлос – лявата. Целият свят, милиони пред телевизионните екрани, са свидетели на това. Само на 24 и 23 години, двамата стават символ на протеста, а високо вдигнатият черен юмрук вдъхновява милиони техни сънародници на борба с расовата дискриминация. Но не само в САЩ, а и навсякъде, където има потиснати и унизени.

Черните ръкавици означават социална мощ и единство. Носенето на черни чорапи без обувки символизира бедността. Черният шал около врата на Смит се свързва с гордостта на чернокожите. Карлос е с разкопчано горнище на анцуга, из-под който се показва огърлица от мънистата – солидарност с работниците в САЩ и протест срещу линчуването на тъмнокожи. Всичко това е планирано предварително от двамата, които са част от Олимпийския проект за правата на човека. Но за да заявят силно своето мнение, те трябва преди това да си осигурят местата на почетната стълбичка, като направят по перфектен начин това, за което са подготвени.

Бягането

Двамата са главните фаворити в спринта на 200 м. Смит има в сметката си към този момент 11 световни рекорда в зала и на открито. Единственият, който го е побеждавал, е именно Карлос. Прави го на олимпийските квалификации в САЩ, но по най-убедителния начин – с нов, макар и нератифициран впоследствие, световен рекорд – 19.7 сек. А Смит получава травма на полуфиналите в Мексико и напуска пистата, накуцвайки. Така че предварителните прогнози наклоняват везните към Карлос. И той наистина повежда от самото начало. Но на половината дистанция е застигнат и изпреварен от Смит, който триумфира с високо вдигнати ръце в последните метри и нов световен рекорд – 19.83 сек! Това постижение цели 11 години е номер 1 в света. Вече изпреварен, Карлос е разконцентриран и допуска да бъде застигнат в квадратите преди финала и от австралиеца Питър Норман,  който записва 20.06 сек. Между другото, това е национален рекорд на Австралия в дисциплината до ден днешен – вече 50 години! Норман прилага любимата си тактика. Той се влачи някъде отзад, на шеста позиция, и едва 50 метра преди финала се изстрелва като куршум, за да грабне сребърния медал. За Карлос остава бронзът.

Но най-запомнящото се предстои…

Подкрепа

Самият Норман също се включва в протеста. Отличен атлет и силно вярващ човек, той носи на анцуга си надпис „Бог е любов“. Отявлен критик е на тогавашната австралийска политика на „Бяла Австралия“. Излиза на награждаването със значка от олимпийския проект за правата на човека – движение, което вдъхновява двамата американци. Преди награждаването те вече са споделили с него какво искат да направят. И когато се оказва, че са забравили единия чифт ръкавици, австралиецът им предлага всеки да сложи по една – съответно на лявата и дясната ръка. На пресконференция след това той заявява пълната си подкрепа за Смит и Карлос и съпричастност с идеалите им.

Разправата

Днес двамата са признати за герои, но не такава е съдбата им тогава. Смит и Карлос плащат скъпа цена за своя протест. И двамата са изгонени незабавно от олимпийското село. Олимпийските чиновници са възмутени и искат от американския олимпийски комитет да ги отстрани от игрите. Шефовете на американската делегация първоначално отказват, но когато са заплашени, че ще бъде спрян от участие целият олимпийски отбор на САЩ, се принуждават да отстранят „провинилите се“.

Самият президент на МОК Ейвъри Бръндейдж, който е американец, заявява, че поздравът им е политическо изказване, което е неприемливо за аполитичен международен спортен форум, какъвто са олимпийските игри. Когато го критикуват, че през 1936 година по време на олимпийските игри в Берлин не е имал нищо против изпънатата ръка, с която германските атлети са поздравявали Хитлер, той отговаря, че това е бил официален държавен поздрав тогава и затова е приемлив в състезание между нации, докато поздравът на Смит и Карлос не е национален и поради тази причина е неприемлив.

Фактите показват, че Ейвъри Бръндейдж е бил един от най-известните симпатизанти на нацизма в САЩ дори след избухването на Втората световна война, затова свалянето му от поста президент на МОК е една от задачите на Олимпийския проект за правата на човека.

И ако на много места по света предизвикват съчувствие и подкрепа, в родината си Смит и Карлос са посрещнати вместо като национални герои, както подобава на олимпийски шампион и медалист, със смъртни заплахи и обиди. Те са отстранени от спорта и две години по-късно кариерата им приключва. Следва повече от десетилетие на лични и професионални борби. Не могат да си намерят работа, браковете им се разпадат. И двамата се опитват да припечелят някой и друг долар, като състезатели по американски футбол.

„Ако побеждавам, аз съм американец, но не черен американец“ – казва Томи Смит в едно интервю. – „Но ако извърша нещо лошо, веднага ще кажат, че това го е сторил негър… Ние сме черни и се гордеем с това. Черната Америка ще разбере днешната ни постъпка.“

Трудна е и съдбата на Питър Норман. Макар и не в такава степен, той също е обвиняван, че е подкрепил двамата американци. Порицан е от Австралийския олипийски комитет и е изключен от новините в австралийските медии. След като завършва едва пети на Игрите на Британската общност през 1970 година и се оттегля от спорта. Решава да се върне две години по-късно в опит да се класира за олимпийските игри в Мюнхен. На квалификациите в Австралия обаче завършва трети, като контузва коляното си. Въпреки, че преди това 13 пъти е покрил норматива за участие и въпреки мнението на спортните специалисти и съотборници, които смятат, че спринтьорът трябва да представлява страната им на Игрите дори само заради позицията си от Мексико-68, Австралийският олимпийски комитет категорично отказва да го включи в отбора.

Питър Норман напусна този свят през 2006 година. Томи Смит и Джон Карлос дойдоха от САЩ да го изпратят в последния му земен път, като носеха на раменете си ковчега с тленните му останки.

Признанието

Съдбата на двамата медалисти се променя в положителна насока едва през 80-те години на миналия век, когато и двамата успяват да станат треньори. Идва и признанието, макар и доста закъсняло.

Смит се налага като успешен специалист в колеж, след което става асистент-професор. През 1995 г. е сред треньорите на американския отбор за Световното първенство по лека атлетика в зала в Барселона. Награден е през 1999 година с наградата „Черен спортист на хилядолетието на Калифорния“. Понастоящем се занимава с изнасянето на публични речи.

Карлос е нает през 1982 година от организационния комитет на олимпийските игри в Лос Анджелис-1984 за представяне и реклама на събитието. През 1985 г. започва да работи като треньор по лека атлетика в гимназия, а от 2012 г. е съветник в училището.

През 2005 година в студентското градче на Държавния университет в Сан Хосе е издигната 7-метрова статуя на Смит и Карлос. През 2008 година на годишните награди за спортно постижение двамата получават приза „За кураж“ заради протеста им на Мексико-68.

А през 2016 година президентът на САЩ Барак Обама ги посреща в Белия дом.

Боян Ив. Бойчев

(по материали на ИААФ)