Шампионите от шестия ден на Европейското в Берлин-2018

През шестия ден, 12 август, на Европейското първенство по лека атлетика в Берлин шампиони станаха: Олга Мазурьонок, Коен Наерт, Арманд Дуплантис, Анита Влодарчик, Нелсън Евора, Лаура Муир, Сифан Хасан, Геса-Фелисита Краузе, щафетата на Великобритания 4 х 100 м жени (Аша Филип, Имани Лансикиот, Бианка Уилямс, Дина Ашър-Смит), щафетата на Великобритания 4 х 100 м мъже (Чиджинду Уджа, Зарнес Хюз, Адам Джемили и Хари Айкинес-Ариети).
Олга Мазурьонок (Беларус) спечели титлата в маратона при жените с 2:26:22 ч. Родена е на 14 април 1989 година. Висока е 1.76 м, тежи 56 кг. Европейска шампионка на маратон от Берлин-2018. Лични резултати: маратон – 2:23:54 ч, полумаратон – 1:10:57 ч, 10 000 м – 32:13.73 мин, 5000 м – 15:33.06 мин, 3000 м (зала) – 9:11.68 мин; 10 км сп.х. – 44:30 мин, 10 000 м сп. х. – 47:37.11 мин, 5000 м сп. х. – 22:36.55 мин. Интересното при Мазурьонок е, че първоначално тя се насочва към спортното ходене и като девойка има успехи. През 2007 година се отказва от спортното ходене и четири години участва в международни състезания. Любопитното е и че още като ходачка тя има участие при девойките в световното първенство по крос кънтри. Завръща се на лекоатлетическата сцена през 2011 година с участие на полумаратона на Варшава (1:14:25 ч). В своята кариера след това има няколко впечатляващи постижения: шесто място на маратон на олимпийските игри в Рио-2016, четвърто място на Лондонския маратон през 2016 г., девето място на Лондонския маратон през 2015 г., победа на Дюселдорфския маратон през 2018 г., победа в маратона на Калифорния през 2014 г. Завършила е Беларуския държавен педагогически университет. Споделя, че в основата на диетата й са много месо и въглехидрати: месото – за да държи високо ниво на хемаглобин, въглехидратите – за енергия. Олга спечели сърцата на почитателите на маратона със самоотверженото си бягане в Берлин, където победи, въпреки обилното кръвотечение от носа.
Коен Наерт (Белгия) спечели титлата в маратона при мъжете с 2:09:51 ч. Роден е на 3 септември 1989 г. Висок е 1.83 м, тежи 64 кг. Европейски шампион на маратон от Берлин-2018. Лични резултати: маратон – 2:09:51 ч, полумаратон – 1:01:42 ч, 10 000 м – 28:32.29 мин, 5000 м – 13:32.83 мин, 3000 м – 7:58.50 мин, 1500 м – 3:42.99 мин, 800 м – 2:01.28 мин. Досега най-големият успех в кариерата на Коен Наерт бе седмото му място на Берлинския маратон и тринадесетото в Хамбургския маратон. В началото се пробва на писта, но от 2015 година се насочва към маратона. На олимпийските игри в Рио завършва на 22 място. Любопитен факт от биографията му е, че в периода 2012 – 16 година работи на непълен работен ден като медицинска сестра в център по изгаряния. След това вече става професионален атлет.
Арманд Дуплантис (Швеция) спечели титлата в овчарския скок при мъжете с 6.05 м. Роден е на 10 ноември 1999 г. Висок е 1.81 м, тежи 68 кг. Европейски шампион на овчарски скок от Берлин-2018. Световен шампион за юноши под 20 години от Тампере-2018; бронзов медалист от световното в Бидгошч-2016. Европейски шампион за юноши под 20 години от Гросето-2017. Световен шампион за юноши под 18 години от Кали-2015. Лични резултати: овчарски скок – 6.05 м; овчарски скок (зала) – 5.88 м; скок дължина – 7.12 м. Арманд е изключителен талант в овчарския скок. Той има 10 поправки на световни рекорди за юноши. За първи път опитва да скача овчарски скок, когато е едва четиригодишен в двора на семейната къща в Луизиана, САЩ. Роден е в спортно семейство. Баща му, който е и негов треньор, е американец и се казва Грег Дуплантис. Той е също бивш състезател на овчарски скок с личен резултат 5.80 м и е известен като най-ниския овчарски скачач сред елита на своето време – висок е едва 1.68 м. Майка му е шведка – Хелена Хедлунд-Дуплантис, бивша състезателка по волейбол и седмобой. Поради тази причина Арманд е с двойно гражданство, като изборът му да се състезава за Швеция е потвърден от ИААФ едва през 2015 година. Има двама братя: Андреас е състезател на овчарски скок и се състезава също за Швеция, а Антони е тренирал овчарски скок, но в момента се е прехвърлил в бейзбола. От тази есен Арманд ще бъде студент в университета на Луизиана.
Анита Влодарчик (Полша) спечели титлата в хвърлянето на чук при жените със 78.94 м. Родена е на 8 август 1985 г. в Полша. Висока е 1.78 м, тежи 100 кг. Олимпийска шампионка от Рио-2016, сребърна медалистка от Лондон-
2012. Три пъти световна шампионка – от Лондон-2017, Пекин-2015 и Берлин-
2009, сребърна медалистка от Москва-2013. Четири пъти европейска шампионка - от Берлин-2018, Амстердам-2016, Цюрих-
2014 и Хелзинки-2012, бронзова медалистка от Барселона-
2010. Лични рекорди: чук – 82.98м (световен рекорд), диск – 52.26 м. Тя постави световния рекорд малко след олимпийските игри в Рио на мемориала „Камила Сколимовска“ във Варшава. В състезание Влодарчик използва и част от екипировката, принадлежала на олимпийската шампионка Сколимовска в знак на почит към голямата атлетка, която напусна този свят съвсем млада – едва на 26. Анита Влодарчик е носител на ордена „Възраждане на Полша“.
Нелсън Евора (Португалия) спечели титлата в тройния скок при мъжете със 17.10 м. Роден е на 20 април 1984 г. Висок е 1.81 м, тежи 70 кг. Олимпийски шампион от Пекин-2008. Световен шампион от Осака-2007, сребърен медалист от Берлин-2009, бронзов медалист от Пекин-2015. Бронзов медалист от световно първенство в зала от Бирмингам-2018 и Валенсия-2008. Европейски шампион от Берлин-2018. Европейски шампион в зала от Белград-2017 и Прага-2015. Лични рекорди: троен скок – 17.74 м; троен скок (зала) – 17.40 м; скок държина – 8.10 м; скок дължина (зала) – 8.08 м; скок височина – 1.98 м; скок височина (зала) – 1.97 м. Нелсон Евора е роден в Кот д`Ивоар, но неговият баща Пауло Евора е гражданин на Кабо Верде. За да получат децата по-добро образование, семейството се преселва в Португалия. Техен съсед по това време е Жоан Гансу, бивш рекордьор на Португалия в скока на височина. Именно той предлага на малкото момче да започне да тренира лека атлетика. Първоначално Нелсон се пробва в спринта, а после – в скока на височина. Заради тежка травма преминава на троен скок. Въпреки многобройните примамливи предложения от американски университети, бъдещият шампион избира да остане и да се състезава за Португалия. През 2009 г. след контузия прекъсва състезателната си кариера и се завръща през 2011 г. Негов треньор е легендата Иван Педросо (олимпийски шампион и деветкратен световен – 4 на открито и 5 в зала – в скока на дължина).
Лаура Муир (Великобритания) спечели титлата в бягането на 1500 м при жените с 4:02.32 мин. Родена е на 9 май 1993 година. Висока е 1.62 м, тежи 54 кг. Европейска шампионка на 1500 м от Берлин-2018. Сребърна медалистка на 1500 м и бронзова на 3000 м от световното в зала в Бирмингам-2018. Двукратна европейска шампионка в зала на 1500 м и 800 м от Белград-2017. Бронзова медалистка на 1500 м от европейското първенство за девойки до 23 години от Тампере-2013. Двукратна европейска шампионка за девойки по крос кънтри с отбора на Великобритания. Победителка в Диамантената лига през 2016 г. в дисциплината 1500 м. Лични резултати: 800 м – 2:00.42 мин, 1500 м – 3:55.22 мин, 1 миля – 4:19.12 мин, 3000 м – 8:38.47 мин; 800 м (зала) – 2:00.70 мин, 1000 м (зала) – 2:31.93 мин, 1500 м (зала) – 4:05.32 мин, 3000 м (зала) – 8:26.41 мин, 5000 м (зала) – 14:49.12 мин. Започва да се занимава с лека атлетика, когато е на 11 години по съвет на свой приятел. Макар че на 15 години става шампионка на Великобритания на 1500 м, не се отличава с постиженията си сред своите връстнички. След завършване на училището става студентка по ветеринарна медицина в университета в Глазгоу, което е нейна детска мечта. Там тя започва да тренира при Анди Янг, при когото бележи забележим напредък и от 2015 година е сред най-добрите в дисциплината. Участва в знаменитото бягане на 1500 м в Монако, когато Гензебе Дибаба подобри световния рекорд, а самата Лаура Мюир слезе също под 4-те минути.
Сифан Хасан (Холандия) спечели титлата в бягането на 5000 м при жените с 14:46.12 мин. Родена е на 1 януари 1993 година. Световна шампионка в зала на 1500 м от Портланд-2016; сребърна медалистка на 3000 м и бронзова на 1500 м от Бирмингам-2018. Бронзова медалистка на 5000 м от световното първенство в Лондон-2017 и бронзова на 1500 м от Пекин-2015. Европейска шампионка на 5000 м от Берлин-2018, европейска шампионка на 1500 м и сребърна медалистка на 5000 м от Цюрих-2014, сребърна медалистка на 1500 м от Амстердам-2016. Европейска шампионка в зала на 1500 м от Прага-2015. Европейска шампионка по крос кънтри от Херес-2015. Европейска шампионка по кроскънтри за девойки до 23 години от Белград-2013. Лични резултати: 800 м – 1:56.81 мин; 800 м (зала) – 2:02.62 мин; 1500 м – 3:56.05 мин; 1500 м (зала) – 4:00.46 мин; 3000 м – 8:28.90 мин; 3000 м (зала) – 8:30.76 мин; 5000 м – 14:22.34 мин; полумаратон – 1:17:10 ч. Сифан Хасан е родом от Етиопия, но през 2008 година се премества да живее в Холандия. През 2013 година получава холандско гражданство и само девет дни след разрешението на ИААФ да участва за новата си родина, печели европейската титла в кроскънтри за девойки под 23 години. Интересно е, че атлетката има диплома за медицинска сестра, но в момента спортът е на първо място. Неин треньор е Алберто Салазар.
Геса-Фелисита Краузе (Германия) спечели титлата в бягането на 3000 м с пр. при жените с 9:19.80 мин. Родена е на 3 август 1992 година. Висока е 1.67 м, тежи 55 кг. Двукратна европейска шампионка на 3000 м с пр. от Берлин-2018 и Амстердам-2016. Бронзова медалистка на 3000 м с пр. от световното първенство в Пекин-2015. Европейска шампионка на 3000 м с пр. за девойки до 23 години от Тампере-2013. Европейска шампионка за девойки от Талин-2011. Лични рекорди: 3000 м с пр. – 9:11.85 мин, 800 м – 2:03.09 мин, 1500 м – 4:06.99 мин, 5000 м – 15:24.53 мин, 1500 м (зала) – 4:08.91 мин. 3000 м (зала) – 8:49.43 мин, полумаратон – 1:12:16 ч. Тренира при Волфганг Хайнинг, треньор и съпруг на легендарната състезателка по маратон Катрин Дьор – Хайнинг, която има бронзов медал от олимпийски игри и световно първенство и победи в почти всички големи маратони по света. Самата Геса–Фелисита е родена в Диленбург, баща й е собственик на видеотека и таксиметров предприемач. Бегачката учи в университет в Хамбург бизнес психология. През 2015 година спечели бронза на световното в Пекин в едно изключително оспорвано бягане, като остана от златото само на 0.14 сек. За да е конкуретна на африканските бегачки, тя всяка година има няколкомесечна високопланинска подготовка в Африка.
Щафетата на Великобритания (Аша Филип, Имани-Лара Лансикиот, Бианка Уилямс, Дина Ашър-Смит) спечели титлата на 4 х 100 при жените с 41.88 сек.
Аша Филип (Великобритания) е родена е на 25 октомври 1990 година. Висока е 1.63 м, тежи 54 кг. Европейска шампионка в зала на 60 м от Белград-2017. Европейска шампионка на 4 х 100 м от Берлин-2018 и Цюрих-2014 и сребърна медалистка от Амстердам-2016. Бронзова медалистка от олимпийските игри в Рио-2016 с щафетата 4 х 100 м. Сребърна медалистка на 4 х 100 м от световното в Лондон-2017. Световна шампионка за девойки на 100 м от Острава-2007. Лични рекорди: 100 м – 11.10 сек; 200 м – 23.45 сек, 60 м (зала) – 7.06 сек. Родена е в Лондон. Баща й е от Антигуа, майка й е от Ямайка. Семейството й е спортно: баща й е бил лекоатлет и е тренирал спринт. Чичо й е играл крикет, а леля й е тренирала хвърляне на копие. Двете й братовчедки са в националния отбор по нетбол (игра, подобна на баскетбола). Самата Аша първоначално тренира скокве на батут и дори през 2005 година става световна шампионка за момичета 15-16 години. Пак тогава тя решава да се пробва и в леката атлетика и става втора на националния шампионат на Англия. През следващия сезон тя участва на световно първенство за юноши и девойки младша възраст и завършва четвърта на 100 м, макар че съперничките й са по-големи с 3-4 години. През 2007 става световна шампионка на 100 м за девойки старша възраст. Въпреки успехите на лекоатлетическата писта, тя продължава упорито да тренира и скокове на батут. През есента на същата година тя е лидер на отбора на Великобритания за световното първенство в Квебек. В квалификациите тя събира 69.50 точки, което на финала би й гарантирало поне бронзов медал. Но това не се случва. Лошо приземяване след скока и Аша къса кръстни връзки на дясното коляно. Възстановяването от травмата отнема повече от три и половина години. Тя е на път да се откаже въобще от спорта и междувременно учи актьорско майсторство в Кингстънския университет, като завършва през 2012 година. Междувременно дипломираната актриса се е върнала и към спорта под натиск на своите родители. Това става през 2011 година, когато тя е част от „бронзовата“ щафета 4 х 100 м на Великобритания на световното първенство за девойки. Оттам постепенно започват и успехите й. Но и тук не всичко върви гладко. Готвейки се за олимпийските игри в Лондон-2012, тя контузва крака си и пропуска сезона. Но през следващата година за първи път става национална шампионка и на 100 м, и на 60 м в зала. За да дойде 2016 година, когато на европейското първенство в Амстердам печели сребърен медал с щафетата 4 х 100 на Великобритания. На олимпийските игри в Рио не преминава полуфиналите на 100 м, но за сметка на това е част от „бронзовата“ щафета 4 х 100 м, която подобрява и рекорда на Великобритания.
Имани-Лара Лансикиот (Великобритания) е родена на 17 декември 1997 г. Европейска шампионка на 4 х 100 м от Берлин-2018. Европейска шампионка за девойки на 4 х 100 м от Есклистуна-2015. Лични резултати: 100 м – 11.11 сек; 60 м (зала) – 7.21 сек. Баща й е от Сейнт Лусия (Света Лусия) – малка островна държава в Карибско море. Майка й е от Нигерия. А самата Имани-Лара е родена в предградие на Лондон. Интересно е, че всички в семейството й са луди по крикета и това е причина второто й име да е Лара – на името на Браян Лара, световноизвестен състезател по крикет през 90-те години на миналия век. Постижението й на 100 м – 11.11 сек, е шесто за всички времена във Великобритания. Неин треньор е Стив Фудж. Имани-Лара Лансикиот учи психология в Кингс Колидж (Кралския колеж) в Лондон.
Бианка Уилямс (Великобритания) е родена на 18 декември 1993 г. Висока е 1.67 м, тежи 55 кг. Европейска шампионка на 4 х 100 м от Берлин-2018, сребърна медалистка на 4 х 100 м от европейското в Амстердам-2016. Има сребърен и бронзов медал от световните първенства за щафети съответно на 4 х 200 м от Насау-2014 и на 4 х 100 м от Насау-2015. Шампионка на 4 х 100 м от Игрите на Британската общонст в Глазгоу-2016; бронзова медалистка на 200 и на 4 х 100 м от Глазгоу-2014. Лични резултати: 100 м – 11.17 сек; 200 м – 22.58 сек; 400 м – 54.34 сек; 60 м (зала) – 7.26 сек; 200 м (зала) – 23.96 сек. Постижението й на 200 м е пето за всички времена във Великобритания. Неин треньор е Лойд Коуън.
Дина Ашър-Смит (Великобритания) е родена на 4 декември 1995 година. Висока е 1.65 м, тежи 55 кг. Трикратна европейска шампионка – на 100 м, 200 м и 4 х 100 м от Берлин-2018; европейска шампионка на 200 м от Амстердам-2016; сребърна медалистка на 4 х 100 м от Амстердам-2016; сребърна медалистка (в зала) на 60 м от Прага-2015. Бронзова медалистка на 4 х 100 м от олимпийските игри в Рио-2016. Сребърна медалистка на 4 х 100 м от световното първенство в Лондон-2017; бронзова медалистка на 4 х 100 м от Москва-2013. Лични резултати: 100 м – 10.85 сек; 200 м – 21.89 сек; 400 м – 53.49 сек; 60 м (зала) – 7.08 сек; 200 м (зала) – 23.15 сек. Най-бързата британка за всички времена. Дина е родена във Великобритания, но родителите й са от Нигерия. Завършила е история в Кралския колеж в Лондон. Амбициозна, тя успешно съвместява ученето и спорта. Въпреки успехите си на пистата, атлетката определя „най-щастливата сутрин в живота си“, когато разбрала, че е приета да учи в колежа.
Щафетата на Великобритания (Чиджинду Уджа, Зарнес Хюз, Адам Джемили и Хари Айкинес-Ариети) спечели титлата на 4 х 100 при мъжете с 37.80 сек.
Чиджинду Уджа (Великобритания) е роден на 5 март 1994 година. Висок е 1.80 м, тежи 75 кг. Световен шампион с щафетата 4 х 100 м от Лондон-2017. Двукратен европейски шампион шампион с щафетата 4 х 100 м от Амстердам-2016. Европейски шампион за юноши на 100 м от Риети-2013. Лични рекорди: 100 м – 9.96 сек; 200 м – 20.39 сек; 60 м (зала) – 6.53 сек. Роден е в Лондон, но майка му и баща му са нигерийци. Тъй като често бъркат името му, предпочита да му викат „Сиджей“. Завършил е математика в колежа „Сър Джордж Монокс“. В момента е студент, учи спортни науки в Университета „Мидълесекс“ в Лондон. Има брат, който също тренира лека атлетика – 110 м с пр. Треньор на Чиджинду е Джонас Тавая – Додо, който тренира и олимпийския и бивш световен шампион в скока на дължина Грег Ръдърфорд. С 9.96 той става едва петия британец, бягал под 10 сек на 100 м.
Зарнел Хюз (Великобритания) е роден е на 13 юли 1995 г. Висок е 1.90 м, тежи 79 кг. Двукратен европейски шампион на 100 м и 4 х 100 м от Берлин-2018. Шампион на 4 х 100 м от Игрите на Британската общност в Голд Коуст-2018. Лични резултати: 100 м – 9.91 сек; 200м – 20.02 сек; 400 м – 46.58 сек. Така той става вторият по сила британец в спринта след легендарния Линфорд Кристи. Зарнел Хюз всъщност е роден в Ангуила – бивша британска колония на Карибите, в момента се намира под Британска юрисдикция. Майка му е икономка, а баща му – шофьор на такси. Родът му от майчина страна е от Ямайка и Зарнел има роднини, които също тренират спринт, но на любителско ниво. Талантът му се изявява за първи път, когато Хюз е на 10 години и участвайки в училищни състезания без подготовка, печели няколко старта. Първоначално като юноша участва в международни състезания за Ангуила, като печели няколко златни медала, но от 2015 година защитава цветовете на Великобритания. Негов треньор е Глен Мийлс (треньор на Юсейн Болт, Йохан Блейк и Делано Уилямс).
Адам Джемиле (Великобритания) е роден на 6 октомври 1993 година. Висок е 1.78 м, тежи 73 кг. Световен шампион с щафетата 4 х 100 м от Лондон-2017. Четирикратен европейски шампион: двукратен европейски шампион от Цюрих-2014 на 100 м и с щафетата 4 х 100 м, европейски шампион с щафетата 4 х 100 м от Амстердам-2016, европейски шампион с щафетата 4 х 100 м от Берлин-2018. Два пъти сребърен медалист – на 100 м и 4 х 100 м от Игрите на Британската общност в Глазгоу-2014. Двукратен европейски шампион за младежи под 23 години на 100 м и 4 х 100 м от Тампере-2013. Световен шампион за юноши на 100 м от Барселона-2012. Двукратен сребърен медалист за юноши на 100 м и 4 х 100 м от Талин-2011. Лични рекорди: 100 м – 9.97 сек, 200 м – 19.97 сек, 60 м (зала) – 6.59 сек, 200 м (зала) – 21.20 сек. Майка му е иранка, баща му – мароканец. Както самият Адам казва, „доста странна комбинация за спринтьор“. Като ученик Джемеле тренира футбол и е раздвоен между двата спорта чак до олимпийските игри в Лондон-2012, когато решава да се посвети на спринта. Играл е за юношеските отбори на Рединг и Челси. След Игрите през 2012 се записва да учи в Университета в източен Лондон, специалност спорт и биология, който завършва с дипломна работа на тема „Ефектът от упражненията за загрявка в спринта“. През 2013 година на световното в Москва става едва вторият британски атлет, слязъл под 20 секунди на 200 м и едва деветият европеец, бягал под тази граница.
Хари Айкинес-Ариети (Великобритания) е роден на 29 август 1988 г. Висок е 1.80 м, тежи 87 кг. Двукратен европейски шампион на 4 х 100 м от Берлин-2018 и Цюрих-2014; бронзов медалист на 100 м от Цюрих-2014. Бронзов медалист на 4 х 100 м от световното в Берлин-2009. Бронзов медалист на 4 х 100 м от световното за щафети в Насау-2014. Шампион на 4 х 100 м от Игрите на Британската общоност в Голд Коуст-2018; сребърен медалист 4 х 100 м от Глазгоу-2014. Световен шампион за юноши на 100 и 200 м през 2005 г. Световен шампион за юноши на 100 м и бронзов медалист на 4 х 100 м през 2006 г. Лични резултати: 100 м – 10.08 сек; 200 м – 20.46 сек; 60 м – 6.55 сек; 50 м (зала) – 5.71 сек; 100 м (зала) – 10.61 сек; 200 м (зала) – 21.88 сек. Определян като изключителен талант, през 2005 година е номиниран за „Изгряваща звезда“ в годишната класация на ИААФ. Тогава той става първият атлет, спечелил титлите на 100 и 200 м на световно първенство за юноши под 18 години. Роден е в предградие на южен Лондон, родителите му са емигранти от Гана. През 2007 година контузия го изхвърля за една година от спорта. През 2010 и началото на 2011 година отново е преследван от травми. Така първия си индивидуален медал при мъжете печели през 2014 година на европейското в Цюрих – бронз на 100 м, той засега е и единствен индивидуален в кариерата му.