Моята цел са силни резултати, класиранията ще дойдат сами! Искам един ден да развея националния трибагреник на пистата по време на голямо първенство, споделя мечтите си талантливият спринтьор! – това заявява Веселин Жиков в интервю за последния брой на списание „Атлетика“, а само след ден талантът ще може докаже думите си на европейското първенство за юноши и девойки под 18 години в Гьор, Унгария.

Живков ще участва на 100 м и 200 м на състезанието, което започва на 5 юли със серии в късия спринт.

Представяме ви пълното интервю на Веселин пред списание „Атлетика“.

– Веселине, тази година започна много ударно за теб, беше водач в световната ранглиста. Доволен ли си?

– Да, изключително доволен съм. Спечелих и балканска титла на родна земя. После бях с най-добър резултат в света за сезона на 60 м във възрастовата група юноши до 18 години – 6.82 сек. По този начин подобрих 29-годишния национален рекорд. Това са постижения, които ме мотивират.

– Планиран ли беше този резултат?

– Не, лично аз не го очаквах. Казах си, че ще гоня резултат, но се надявах, че ще бягам стотна под старото си постижение. Получи се обаче доста по-силно.

– Как оценяваш миналата година?

– Тя не беше толкова късметлийска. Все нещо се случваше, когато трябваше да се бяга силно. Или насрещен вятър, или дъжд… А когато си във върхова форма такива фактори са от значение. Но в същото време участието ми на световното първенство миналата година бе много мотивиращо за мен. Да видя цялата тази огромна организация, да се изправя срещу най-добрите в света.

– Кое е по-важно за теб: класирането или резултатът?

– На този етап: резултатът. Но ако бягам на голямо първенство, то тогава забравям за резултата и гоня класиране, бягам тактически.

– Коя е любимата ти дисциплина: 60 м, 100 м или 200 м?

– Обичам и трите, но по различен начин. 60 м е реакция, концентрация, психика. 200 м пък е издръжливост и борбеност.

– Може ли обаче човек да бяга еднакво добре и трите? На теб лично коя най-много ти допада, за коя си най-подготвен?

– Може би все пак 200 м. Сякаш повече съм подготвен за нея, защото тренирам и за 400 м – за участие в щафета. На 200 м се чувствам по-уверен, защото ако закъснея на старта или изостана, има възможност да наваксам. Докато на по-късия спринт това е невъзможно.

– Къде виждаш на този етап в себе си резерви?

– Най-вече на 200 м в зала. За да се получи силен резултат там, трябва да се бяга в хубава зала. А у нас няма особено много възможности за това. Просто французи, германци, американци – всички, които бягат по-добре от мен сега, се готвят при по-добри условия. Обновената зала „Асикс Арена“ е много добра за тренировки, но за състезания конкретно на 200 м не е много подходяща, защото има остри виражи и при висока скорост състезателят буквално се забива в тях.

– Как започна да тренираш?

– Баща ми реши да ме пробва на състезание и аз спечелих. Той е бивш лекоатлет и скиор. Оттам и любовта ми към тези два спорта. Преди да се захвана сериозно с лека атлетика, аз тренирах ски и имах успехи. И все още много обичам този спорт и с удоволствие карам през зимата.

– В крайна сметка, защо лека атлетика, а не ски?

– Защото бързо постигнах по-добри резултати, в сравнение със ските. Там трябваше много повече работа. Чувствам леката атлетика по-близка.

– Какво взе от ските в леката атлетика? Нещо, което ти помага…

– Предполагам, че спокойствието. В ските свикнах да заставам на старт много спокоен. И тук сега е същото.

– Това ли са двата спорта, които си практикувал?

– На ски моите родители ме качиха, когато бях на две – три години. Отогава всяка зима карам. Другият спорт е тенисът. Записали са ме на 3 – 4 години покрай брат ми, който бе добър тенисист. Пробвал съм и много други спортове, но с никой не съм се занимавал дълго време: баскетбол, волейбол, хандбал. С лека атлетика започнах сериозно да се занимавам преди четири години. Но едновременно с това още две години тренирах паралелно, при това много сериозно, тенис и ски. Но накрая остана леката атлетика.

– Тренираш при Христо Стоянов. Какви се впечатленията ти от него?

– Той е изключително добър треньор, позитивен. Винаги знае какво трябва да направиш и защо, винаги е готов да ти обясни, да ти съдейства. Много внимателно те наблюдава и ако имаш някакъв проблем, е готов веднага да смени тренировката с подходяща. Изключително доволен съм от него, защото между двама ни, смея да твърдя, има перфектно разбирателство. Тренировките при него са доста тежки и трябва наистина да имаш силно желание, за да се справиш. Но пък атмосферата в групата ни е много добра, приятелска, шегуваме се и заниманията минават по-леко.

– Кой е най-важният урок, който научи от него досега?

– Има ли желание, има и начин. Христо Стоянов е много упорит и когато си постави нещо за цел, докато не го постигне, не се успокоява. Опитвам се и аз да заимствам тази черта от него.

– Какви са ти амбициите за тази година?

– Да отида на европейско първенство за младежи до 18 години и там да взема медал, с което да спечеля и квота за младежката олимпиада в Буенос Айрес.

– А амбициите ти въобще в спорта?

– Някой ден да отида на олимпиада, да се класирам за финал…

– Конкуренцията в спринта обаче е жестока. Можеш ли да се справиш с тъмнокожите фурии?

– Надявам се, много би ми се искало. Има хора, които са го правили, като Льометр, Гулиев, значи може. Но моята цел не е да победя тъмнокожите, а да постигна силни резултати: на 100 м под 10 сек, на 200 м – под 20 сек. Тогава и победите ще дойдат от само себе си.

– Мислиш ли професионално да се занимаваш със спорт? Защото много талантливи състезатели твърде бързо се отказаха и пропиляха таланта си.

– Трудно ми е да кажа какво ще бъде след четири години, а дори и след две, когато завърша. Не знам какво ще ми предложи животът. Къде ще уча? Ще мога ли да се издържам само от спорт или ще се наложи да работя? Все въпроси, на които засега нямам точен отговор. Имам желание да тренирам обаче, нямам намерение да се отказвам.

– Кое днес би мотивирало един млад човек да тренира? Изкушенията са толкова много: смартфони, заведения, дискотеки, дори дрога…

– Леката атлетика те прави дисциплиниран. Леката атлетика е здраве. Леката атлетика извайва тялото. Ако само седиш пред компютъра, дебелееш, отпускаш се, а ако дойдеш на стадиона, гориш калории.

– Ти учиш в Националната природоматематическа гимназия. Как се справяш и с тренировките, и с учението?

– Да, в моето училище човек може да получи много добро образование. Учителите ме разбират и много ми помагат. Поощряват ме и да уча, и да спортувам.

– А мислил ли си с какво ще се занимаваш като професия, освен спорта, след като завършиш?

– Искам да се занимавам с информатика, с програмиране. Харесва ми професията софтуерен инженер, защото си падам по логиката и по всички математически проблеми, които трябва да се решават. Затова най-вероятно ще избера да уча в Софийския университет.

– България или Терминал 2?

– При всички положения – България. В момента у нас има глад за специалисти в сферата, в която искам да работя, а има и много хляб. Освен това аз съм патриот. Надявам се един ден на състезание да развея флага на родината.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време? Имаш ли хоби?

– Обичам да превеждам филми и сериали. Да правя субтитрите за тях. Превеждам основно от английски, но мога да се справя и с немския. Друга ми страст е програмирането, но то си е почти професия.

– Печелиш ли от преводите?

– Не, правя го напълно безкористно. Просто искам да помагам на хората. Личната ми изгода е, че си упражнявам английския език.

– Любима книга?

– „Кривата на щастието“ от Иво Иванов, много е мотивираща.

– Любим филм? Все пак, толкова превеждаш…

– Трудно ми да посоча един. Харесвам „Жокерът“, „Възражение по съвест“…

– Спазваш ли режим?

– Като цяло – не спазвам. Старая се да не ям всеки ден „фаст фууд“, но и това се случва. Засега не ми пречи, все повече обаче намалявам вредните храни в менюто си.

– Един ден на Веселин Живков?

– Сутрин – на училище. След това се прибирам, чета, превеждам или спя. Следобед отивам на тренировка. Вечер уча и превеждам. Цикълът се повтаря всеки ден.

– А как стои въпросът с режима на живот? Има ли дискотеки, забавления?

– Честно да си призная, нощният живот не ме влече. Да ходиш на чалгатека, да се напиеш като свиня – не, без мен! Понякога в свободното си време се събирам с приятели да изиграем по някой билярд или джаги. Това е.

– Как мислиш, момичетата харесват ли повече спортистите или не?

– Не мога да кажа какво точно впечатлява момичетата, но си мисля, че те харесват спортистите, но не ги разбират.

– А кое момиче теб би те впечатлило?

– Трябва да е умно, интелектуално, да има хубаво тяло.

– Какво мислиш за „кифлите“?

– Бягай далеч!

– Имаш ли идол, кумир, на когото да подражаваш?

– Не, нямам. Предпочитам да правя всичко по свой собствен начин. Иначе като спортист уважавам Болт, макар че през последната година психиката му го подведе.

– Любимата ти мисъл?

– Ако се шегуваш достатъчно, проблемът сам ще се реши. Предпочитам във всичко да има и една усмивка.

Визитна картичка:

Веселин Живков е роден на 26 януари 2001 година в София. Балкански шампион за юноши до 18 години на 100 м за 2017 година. Балкански шампион на 60 м в зала за юноши до 20 години за 2018 година и вицешампион на 100 м под 18 години. Финалист на 100 м на европейските олимпийски игри за младежи в Гьор, Унгария. Лични резултати: 100 м – 10.62, 200 м – 21.36, 60 м (зала) – 6.82, 200 м (зала) – 21.86. В началото на годината бе водач в световната ранглиста на 60 м във възрастовата група под 18 години. Негови треньори са Христо Стоянов и Моника Гачевска. Клуб: Академик – София

Интервю на Боян Ив.БОЙЧЕВ