Тазгодишното издание на Бостънския маратон ще остане в историята с един уникален факт – аматьорите победиха професионалистите.

Не ви се вярва? Дочетете материала докрай и ще видите. 

Преди да анализираме тази странна за голям маратон ситуация, нека първо да определим кои са аматьори и кои са професионалисти.

Самата абревиатура на ИААФ първоначално означава Международна аматьорска атлетическа федерация (International Amateur Athletic Federation). През 2001 година думичката „аматьорска“ е заменена от „асоциация“ – Международна асоциация на атлетическите федерации (International Association of Athletics Federations). Причината е повече от ясна – дори Шерлок Холмс трудно би открил някой истински аматьор (или любител, ако предпочитате) сред елитните спортисти – тук не говорим за състезатели, които се водят по трудова книжка някъде, а всъщност тренират по цял ден.

Та за аматьорите (любителите) и професионалистите става дума. Според мен, определението е много просто: ако се прехранваш само от спорт, си професионалист; ако работиш и в свободното си време тренираш и се състезаваш, си аматьор (любител) – независимо колко си добър.

Разбира се, двете неща са несравними. Едно е да тренираш и да си почиваш, друго – да се преуморяваш от бачкане и да намираш време и сили да направиш тренировка.

А сега нека се върнем към Бостън. Не си спомням вече колко години призовите места за запазени за африканските бегачи, които са всичко друго, но не и любители, както и евентуално за някой друг профи, наместил се сред тях.

Тази година обаче не стана така. За да победиш лошото време, се изисква да притежаваш и други качества, освен талант. 

Вече писахме за Юки Каваучи, който спечели маратона в Бостън при мъжете. Той е знаменосецът на любителите бегачи по света. Работи като счетоводител и съвестно като японец си спазва 9-часовия работен ден. Вярно, че го е подредил така, че сутринта да му е свободна за тренировки, но въпреки това… Участва на състезания всяка седмица, поне веднъж месечно – на маратон. Тренира преди работа, сам или с други любители, и категорично отказва да има нещо общо с професионализма. Освен професионалното отношение към тренировките. 

Добре, ще кажете, той е изключение. След него в Бостън завършиха двама кенийци, единият от които – с американски паспорт. Едва ли го е взел, за да бъде чиновник някъде… Много професионалисти обаче се отказаха, заради лошото време, включително и звездата на домакините Гелън Ръп. 

А сега нека видим класирането при жените. Изненадващата победителка Дезире Линдън си е профи отвсякъде. Не работи друго, мъжът й е треньор. Част от проекта „Хансън – Брукс“ (Hansons-Brooks Distance Project) е, което й дава възможност да се готви професионално. Представяла е САЩ на олимпийските игри в Рио и Лондон. 

Но сега, внимание! Втората е Сара Сейлърс. Името нищо не ви говори, нали? 26-годишната американка завърши за 2:44:04 ч. Това бе едва вторият й маратон в кариерата – първият е в Юта през 2017, където изненадващо печели и това й дава право да бяга в Бостън. Но още по-впечатляващото е, че тя работи на пълен работен ден като медицинска сестра в една болница. Тренира в зависимост от смените. Понякога й се налага да става в 4 (четири!) часа сутринта, за да тренира, защото от 6 часа трябва да е на работа. Понякога тренира и след края на работния ден. Мъжът й също е лекар, двамата са завършили неотдавна образованието си и със спечелените пари (75 хиляди долара) се надява да изплатят студентските си заеми. Сара е тренирала лека атлетика като ученичка, дори е имала добри резултати и класирания на 5000 и 10 000 м и на крос, но тежка травма я отказва от спорта. Постепенно преди 2 години започва да бяга отново за здраве. Въпреки че е спечелила правото си са участие в Бостън, тя дълго се колебае, в крайна сметка мотивира я брат й. И понеже не е профи, организаторите й позволяват да тръгне с елита, обаче не й опрощават стартовата такса от 185 долара. Сега след престижното второ място, Сара има възможност да стане професионалистка, но е категорична, че няма да го направи и да промени начина си на живот. Иска да продължи да работи това, което е учила, и в свободното си време да тренира. 

Да погледнем по-надолу в красирането. Третото място зае канадката Криста Дюшен с 2:44:20 ч. Тя е на 41 години, майка на три деца. Работи като диетолог. Често може да я видите като доброволка в местната църква или в училището, където учат децата й. Личният й рекорд е 2:28:32 ч, участва е на олимпийските игри в Рио-2016, където завърши 36-а. В Бостън стартира с амбицията за успешно класиране при ветеранките над 40 години, но в крайна сметка изненадващ успех в общото класиране. 

На четвърто място е американката Рейчъл Хайланд с 2:44:29 ч. Тя е преподавателка по испански език в Бостън. Личният й рекорд е 2:41:26 ч. Тренира преди или след работа. 

На пето място завърши Джесика Чичестър с 2:45:23 ч. 31-годишната американка работи като медицинска сестра в Ню Йорк. Досега обаче тя имаше 2:53:30 ч, което не й позволи да стартира в елитната група. И тя подобри времето си с цели 8 минути! При това тези 2:45:23 са постигнати със старт от втората група, тоест не в пряк двубой с елитните бегачки. По правилата на Бостънския маратон, като аматьорка, която не е поканена да стартира с елита, тя няма право да претендира и за наградата за 5-то място – 15 000 долара. Джесика обаче гледа с усмивка на това, а социалните мрежи прегряха в нейна защита. Тренира преди или след края на работния ден, често отива на работа и се връща оттам с бягане. Стреми се да се храни здравословно, като през деня хапва йогурт с плодове, много зеленчуци и понякога пиле. Не е активна в социалните мрежи, нито гледа телевизия, защото иска да използва свободното си време за сън – най-добрият начин за възстановяване. 

На шесто място завърши американката Никол Димерсурио, дипломиран биолог, с време 2:45:52 ч. И едва седма се класира Шалейн Фланаган, голямата звезда на САЩ, която си е абсолютна професионалистка и имаше амбиции за първото място, но тази година не се получи. 

И това ако не е бунт на аматьорите (любителите)! Как мислите, има ли шанс?

Боян Ив.  Бойчев