Лице от корицата: Веселин Живков

Веселин Живков впечатлява с резултати и класирания в спринта в  последните две години и е един от най-талантливите млади български атлети.

Живков казва за последния брой на списание „Атлетика“:   „Моята цел са силни резултати, класиранията ще дойдат сами! Искам един ден да развея националния трибагреник на пистата по време на голямо първенство.“

Предлагаме ви част от интервюто на Боян Бойчев с Живков, а пълният текст може да намерите в брой номер 111 на „Атлетика“, който излиза на 19 април.

– Веселине, тази година започна много ударно за теб, беше водач в световната ранглиста. Доволен ли си?

– Да, изключително доволен съм. Спечелих и балканска титла на родна земя. После бях с най-добър резултат в света за сезона на 60 м във възрастовата група юноши до 18 години – 6.82 сек. По този начин подобрих 29-годишния национален рекорд. Това са постижения, които ме мотивират.

– Планиран ли беше този резултат?

– Не, лично аз не го очаквах. Казах си, че ще гоня резултат, но се надявах, че ще бягам стотна под старото си постижение. Получи се обаче доста по-силно.

– Как оценяваш миналата година?

– Тя не беше толкова късметлийска. Все нещо се случваше, когато трябваше да се бяга силно. Или насрещен вятър, или дъжд… А когато си във върхова форма такива фактори са от значение. Но в същото време участието ми на световното първенство миналата година бе много мотивиращо за мен. Да видя цялата тази огромна организация, да се изправя срещу най-добрите в света.

– Кое е по-важно за теб: класирането или резултатът?

– На този етап: резултатът. Но ако бягам на голямо първенство, то тогава забравям за резултата и гоня класиране, бягам тактически.

– Коя е любимата ти дисциплина: 60 м, 100 м или 200 м?

– Обичам и трите, но по различен начин. 60 м е реакция, концентрация, психика. 200 м пък е издръжливост и борбеност.

– Може ли обаче човек да бяга еднакво добре и трите? На теб лично коя най-много ти допада, за коя си най-подготвен?

– Може би все пак 200 м. Сякаш повече съм подготвен за нея, защото тренирам и за 400 м – за участие в щафета. На 200 м се чувствам по-уверен, защото ако закъснея на старта или изостана, има възможност да наваксам. Докато на по-късия спринт това е невъзможно.

Share Button