Валентин Андреев е един от най-силните в света в дисциплината чук за юноши под 18 години.  

Валентин споделя пред списание „Атлетика“: Силните резултати ме мотивират допълнително!

Предлагаме ви част от интервюто на Боян Бойчев с Андреев, а пълният текст може да намерите в брой номер 111 на „Атлетика“, който излиза на 19 април.

– Валентине, разговаряме с теб след поредния успех, след поредната награда – тази на Българската асоциация спорт за учащи (БАСУ). Тя е за високи спортни постижения – за петото ти място на гюле на Световното ученическо първенство през миналата година. Какви чувства предизвиква в теб това признание?

– Чувствам се невероятно. Искам да използвам случая да благодаря на всички, които ме подкрепят и благодарение на които станаха възможни успехите ми през миналата година.

– Водач си в световната ранглиста за юноши до 18 години. Очакван ли беше този резултат и как го постигна?

– Резултата постигнах с много труд, упоритост и тренировки. Убеден съм, че това е ключът за успеха.

– Кое те мотивира да тренираш да постигаш тези резултати?

– Мотивира ме примерът на много други български състезатели, постигнали успехи в леката атлетика преди мен. А също така и на състезатели от чужбина, като Коджи Мурофуши, който е моят идол.

– Какво е усещането да си номер едно в световната ранглиста?

– Не мога да си скрия, много хубаво е усещането, вдъхновяващо, дава ти самочувствие да се бориш и да постигаш още по-добри резултати. От мен се иска да поддържам тази форма и да я подобрявам още повече.

– Как така се насочи към хвърлянето на чук?

– Баща ми Андриан е бил чукохвъргач, а сега е треньор. Аз от малък все съм на стадиона, израснах там. Баща ми тренираше големи състезатели, готвеха се за големи състезания. Аз всеки ден ходех на стадиона, наблюдавах ги какво правят, попивах всичко и това ме надъхваше да се пробвам и аз. Веднъж баща ми, след като много настоявах да хвърлям и аз, напълни една 10-литрова бутилка от минерална вода с камъни и това беше първият ми опит с „чук“.

– А сега хвърляш ли бутилка с камъни?

– Не, вече тренирам сериозно. Тогава беше за развлечение – по-скоро да усетя това, което толкова съм искал от малък.

– Кога разбра, че това е твоята дисциплина?

– Като бях малък, нямаше много турнири по хвърляне на чук и затова баща ми измисли такъв турнир в Балчик. Състезанието беше с уреди от два килограма. По принцип се започва с 4-килограмов уред. Баща ми въведе състезание с 2-килограмов чук в програмата. Така неусетно се запалих и на 14 години вече знаех че искам да стана чукохвъргач. Когато започнеш да тренираш сериозно, разбираш дали това е твоята дисциплина.

– Разкажи на нашите читатели за пътя ти дотук в спорта.

– Започнах с трибой в зала. След това с 2-килограмов чук хвърлих 77 метра. Тогава българската федерация реши, че резултатът е много силен, и въпреки че официално няма такъв уред, БФЛА го утвърди като национален рекорд. Когато станах на 14 години, поставих първите си рекорди на чук, на гюле в зала, на открито. 2017 беше най-успешна. Тогава за първи път участвах и на състезание в чужбина – в Турция, където подобрих 28-годишен национален рекорд. Покрих норматив за световните игри в Найроби, Кения, но не можах да отида, защото нямах необходимите години – изискване на ИААФ. След това участвах на световното ученическо първенство, после – на европейския младежки олимпийски фестивал в Гьор, Унгария, където поставих национален рекорд.