Олимпийският шампион откровено споделя своите виждания за спорта, успеха, живота.

Елиуд Кипчоге е може би най-добрият маратонец днес. Елиуд е роден на 5 ноември 1984 г. в Капсисийуа, област Нанди. Висок е 166 см, тежи 56 кг. Негов треньор е Патрик Санг. Кипчоге има пълен комплект медали от олимпийски игри: през 2004-а взе бронз на 5000 м в Атина, 4 години по-късно – сребро в Пекин-2008 на същото разстояние, а на игрите в Рио де Жанейро-2016 спечели титлата в маратона. Световен шампион на 5000 м от Париж-2003, сребърен медалист от Осака-2007. Световен шампион за юноши на крос кънтри. Бронзов медалист на 3000 м от световното в зала в Москва-2006. Печелил е маратоните в Хамбург, Ротердам, Берлин (2 пъти), Лондон (2 пъти), Чикаго. Има и второ място в Берлин през 2013, когато бе изпреварен единствено от Уилсън Кипсанг, който постави световен рекорд тогава. А постижението му 2:03:05 ч от Лондон-2016 е трето за всички времена. Миналата година на пистата „Монца“ той избяга 42.195 км за 2:00:25 ч, но резултатът не бе записан като световен рекорд. 

Оказва се обаче, че освен отличен спортист, Елиуд е много интелигентен и скромен като човек. 

Предлагаме ви няколко ефективни съвета от Елиуд Кипчоге, които, ако следвате, със сигурност ще подобрите постиженията си. 

1. За самодисциплината. 

Свободно живеят само дисциплинираните хора. Без дисциплина вие ставате роби на своето настроение. Вие ставате роби на своите страсти. 

2. За подготовката. 

Победата не е важна. Даже успехът не е важен. Важно е как се готвите към този момент, как го планирате. Ако имате изготвен добър план и добре сте се подготвили, то успехът сам ще дойде при вас. А след него може да дойде и победата. 

3. За позитивното мислене. 

Работата, извършена с удоволствие, прави резултата съвършен. Така е смятал още Аристотел. 

4. За постоянството. 

Мога абсолютно уверено да ви кажа, че ако искате да се развивате професионално, то вашето оръжие трябва да бъде постоянството. Аз винаги имам твърда позиция за моите цели и работата в тренировъчния цикъл. Ако случайно пропусна тренировка, се чувствам като студент, изпуснал лекция или упражнение, на което неговите състуденти са обсъждали важна тема. Ако пропусна тренировка, след това не мога да спя спокойно. 

5. За психологическата подготовка. 

По време на състезание голяма роля играе вашата психологическа подготовка. Ако не може да контролирате вашите мисли, то те ще започнат да контролират вас. 

6. За стратегията на бягането. 

Първата половина от маратона е обикновено бягане. Има толкова много километри до финала. Истинският маратон започва след 30-ия километър и трябва да имаш резерв. Защото след 30-ия километър започваш да усещаш болки по цялото тяло.  Всеки мускул започва да боли и само най-подготвените успяват да продължат добре състезанието. До 30-ия километър обикновено аз бягам с група, но след това преминавам на собствено темпо. Ако сте подготвени да бягате с мен, аз нямам нищо против, може да бягаме и заедно. 

7. За умението да се адаптираш. 

Научете се да се чувствате комфортно, дори когато не ви е комфортно. Търсете промяната. 

8. За вярата в себе си. 

Аз вярвам в това, което правя. За да се подготвя за голям маратон и да победя в него, ми трябват пет месеца целенасочена подготовка. Когато заставам на старт, си припомням какво съм тренирал през тези пет месеца. И аз съм уверен в своите тренировки, и се отнасям към себе си като към най-добрия от всички състезатели, застанали на старта. 

9. За контрола над болката и за това колко е тежко на следващия ден след финала дори за най-подготвените маратонци. 

Когато по време на състезание болката в тялото стане прекалено силна, аз се опитвам да измамя ума си, като мисля не за болката, а за дистанцията. Аз не искам болката да обсебва мислите ми, защото няма да мога да се концентрирам върху самото бягане. След победата не усещате болка. Тя ще дойде по-късно. Маратонът е много тежка дисциплина: на следващия ден аз ходя трудно, не мога нито да се качвам по стълби, нито да слизам. 

В заключение няколко думи за ежедневието на Елиуд Кипчоге. 

Всяка сутрин той става малко преди 5:00 часа за първата си за деня тренировка. Общият километраж за седмица е около 210 км. Задължителна тренировка през седмицата са отсечки по 3 минути през малка почивка, общо около 13 на брой. Любима тренировка на Елиуд е темповото бягане 32 км със скорост 3:10-3:15 мин/км. 

Олимпийският шампион води спартански начин на живот. Той е милионер, обаче живее повече от скромно. В огромната му къща са жена му и трите му деца, но когато се готви за голям маратон, той прекарва по-голямата част от времето си в лагерна обстановка. За разлика от другите големи кенийски атлети, които щом натрупат повече пари, вдигат и стандарта на живот, Елиуд предпочита да тренира при по-лоши условия, заедно с талантливи, но бедни момчета, за които бягането е начин за измъкване от мизерията. „Така усещам хищен глад“, споделя шампионът. Именно „хищният глад“ стои в основата на неговата философия на успеха. „Леката атлетика не е само бързи крака. Леката атлетика е и всичко, което става в нашето сърце и в нашия ум“, категоричен е големият спортист. „Елиуд винаги е имал много ясно, организирано и трезво мислене, – коментира неговият мениджър Валентин Троу. – Това негово качество го отделя от останалите. Разбира се, той иска да постигне успех, като печели и поставя рекорди, но неговото внимание е насочено към всяка една дреболия от всекидневието.“

След сутрешната тренировка атлетът  взима душ, закусва и започва да се занимава с ежедневни задължения. Наравно с останалите в лагера, когато е дежурен, бели зеленчуци, участва в приготвянето на обяда и вечерята и дори чисти общите тоалетни. Въпреки че може да си позволи да не е тук, той предпочита лагерната обстановка, където може да тренира в група. През останалата част от деня си почива, включително спи един час следобед. Втората тренировка за деня е в 16:00 часа. Вечер си ляга не по-късно от 21:00 часа. 

„Когато съм далеч от децата и жена ми, аз изпитвам чувство на голяма тъга. Животът при тези скромни условия обаче ме мотивира да успея. Освен това искам да съм пример за подрастващите – категоричен е Кипчоге. – Още Леонардо да Винчи е казал, че всичко гениално е просто“. 

Хранителният режим на големия спортист също е много обикновен и рационален. Той пие много прясно мляко от свободно разхождащите се край лагера крави. Набляга на ориз и угали (царевична каша, подобна на нашия качамак) със зеленчуци. Понякога хапва и постно телешко месо. 

В свобдното си време Кипчоге обича да чете. Любими са му мотивиращи книги, като например „Седемте навика на високоефективните хора“ на бизнес консултанта Стивън Кови. „Основното послание на книгата е, че активните хора имат по-голям шанс да успеят в живота“. 

А иначе детството на малкия Елиуд Кипчоге по нищо не се отличава от това на другите кенийски момчета. Всяка сутрин е бягал до училището, следобед – обратно. Израснал е в семейство на фермери и от малък е свикнал да помага в работата на полето. Това го е направило силен и издръжлив. Сигурно има и ген. Както и малко късмет, защото в съседната къща живее Патрик Санг, един от най-успешните треньори в бяганията на дълги разстояния, който забелязал талантливото момче и започнал да го подготвя. Останалото са тренировки, дисциплина и мотивация.  Следват успехите. Патрик Санг е треньор на Елиуд Кипчоге и до днес. 

Боян Ив.БОЙЧЕВ