Триатлонът е голямата ми страст, но много обичам и ми върви и бягането, споделя победителят в „Сунгурларе рън“. 

– Алекс, как усети състезанието? Доволен ли си от бягането на „Сунгурларе рън“?

– Чувствам се много добре. Дадох от себе си толкова, колкото трябваше, за да спечеля. Трасето беше невероятно, много ми допадна. Тази година се готвя основно за триатлон, за разлика от миналата година, когато наблегнах на леката атлетика. Макар че преди да стана триатлонец, бях плувец, всъщност от трите дисциплини най-много ми върви бягането.

– Как мина подготовката ти за това състезание?

– Бях при мои братовчеди на лагер в Дубай. Това много ми помогна. Лагерът продължи две седмици и половина. Даде ми възможност да се готвя при по-добри условия – тъй като там сега е топло, можеше да се наблегне на скорост, обем. Правех триразови и четириразови тренировки. Като се върнах в България минах на двуразови. А когато треньорката ми Иванка Бонова ми каза, че ще бягам в Сунгурларе, леко охлабих натоварванията и на състезанието изпитвах глад за бягане. Макар че от тази година съм в друг клуб – СК „Русе кар мотор спорт“, който ми осигурява заплата, пари за възстановяване и лагери, моето условие беше да продължа да се готвя с Иванка Бонова. По плуване треньорка ми е Петя Миладинова, а с колоезденето се справям сам, като следвам съветите на най-добрите ни колоездачи.

– Не е ли в България доста сложно да се занимаваш професионално с триатлон?

– Да, така е. Не само с триатлон, но и с бягане, например. В случая леката атлетика ми помага да се подготвям и за триатлон. Освен това съм студент – уча кинезетерапия в НСА. Колкото до тренировките, старая се да се готвя професионално. Всеки ден тренирам трите дисциплини, в краен случай – само две от тях. В момента се готвя за олимпийските игри. За да се класираш в триатлона, покрит норматив не е достатъчен – взима се класирането от различни състезания и световни купи, които са по целия свят. Доста е трудно с намирането на средства за такива състезания в чужбина. Паралелно с това искам да участвам и на световни, и на европейски първенства по лека атлетика в моята възрастова група.

– Какво мислиш за веригата „Рън България“?

– Смятам, че е много идейно. Да обикаляш България и да я опознаваш чрез бягане – звучи чудесно! Състезанието в Сунгурларе беше прекрасно. Преди това Шабан Мустафа направи вдъхновяваща презентация, разказвайки за успехите си. Организацията беше на ниво.

– Ще бягаш ли и на другите състезания от веригата?

– Би ми се искало, но в крайна сметка треньорката решава. Всеки старт за мен е плюс, защото трупам километри, което ще ми помогне в триатлона.

– Как започна да се занимаваш с триатлон?

– Баща ми ме заведе – малко изненадващо ми каза, че ще участвам в едно по-различно състезание. Беше през 2010 година в Хисаря, а състезанието бе по акватлон – две бягания и едно плуване помежду им. И изненадващо за мнозина спечелих. Това ме вдъхнови да продължа да се занимавам с този спорт. Междувременно като част от подготовката започнах да участвам в лекоатлетически състезания.

– Твоите амбиции?

– Искам да участвам на олимпийските игри през 2020 г. Надявам се да успея. Вървя прогресивно напред, резултатите ми се подобряват всяка година.

– Може ли у нас човек да се издържа със спорт?

– Почти невъзможно е. Ето, аз сега разчитам на спонсори, но най-вече – на майка ми и баща ми. Без тяхната помощ нямаше да мога да постигна успехите си.

– Какво според теб е важно, за да бъдеш добър спортист?

– За мен психиката е най-важна. Мотивацията да тренираш. А тя зависи и от финансирането. Ако нямаш финансовите условия да се готвиш пълноценно, това те демотивира.

– Спазваш ли режим?

– Режим на живот спазвам. Старая се да си лягам рано. Не обичам и не ходя по заведения, дискотеки – не е моето, не ми харесва. Спазвам и хранителен режим, старая се да се храня здравословно.

– Какво би казал на младите хора, за да ги мотивираш да се занимават със спорт?

– Спортът ще ви накара да се чувствате по-здрави, повече в кондиция. А като тялото се се чувства добре, човек се чувства щастлив. Чувам, някой се оплаква: боли ме главата, уморен съм, надебелял съм… Ами хора, спортувайте и това няма да го има!

– Какво правиш свободното си време?

– Занимавам се пак със спорт. Гледам по телевизията какво правят други спортисти, чета вдъхновяващи книги за спортисти. При мен всичко се върти около спорта. Чичо ми е бил много добър спортист, волейболист, участвал е на олимпийските игри в Токио-64. Затова и моята амбиция е да участвам в Токио-2020. Ще бъде много интересно – двама от една фамилия на олимпийски игри в един и същ град с 56 години разлика. А баща ми е бил бейзболист, един от основателите на бейзбола. Сестра ми е плувкиня, сега е на 14 години и е много перспективна. Майка ми не е спортувала, но покрай нас започна да се интересува от спорта. Например, старае се да ни готви здравословно. Храната ни да отговаря на потребностите на организма. 

– Защо няма триатлонисти на световно ниво при мъжете и жените у нас? 

– Основната причина е недостатъчното финансиране. Най-добрите световни атлети правят общи лагери и тренират, като по този начин си помагат и се дърпат един друг. Една група в момента е в Кипър, друга – на Канарските острови. Конкуренцията остава за състезанията. 

– А у нас няма ли условия? 

– Зимата е студено и трудно може да се тренира на висока скорост. За колоездене има хубави маршрути, но у нас никой не пази колоездачите. Така аз пострадах при сблъсък с кола миналата година и пропуснах Софийския маратон и националния шампионат по триатлон заради травмата. Възстанових се и доста загубих като подготовка. Но пък после направих най-добрата си зимна подготовка благодарение на това, че отвориха отново зала „Асикс арена“ („Фестивална“), където можеше да се тренира на скорост. На държавното първенство в зала си подобрих личното постижение на 3000 м с цели 15 секунди. 

– Обичаш ли предизвикателствата? 

– Да, много си падам по адреналинните спортове. Обичам да карам маунтийнбайк по планините. Много обичам да карам и сърф, както и неговите разновидности. 

– Какво би пожелал на читателите на  нашия сайт www.atletikabg.com? 

– Да излизат редовно да бягат. Да спортуват. Така ще се чувстват по-щастливи. 

Визитна картичка: Александър Сръндев е роден на 15 юни 1997 година в София. Балкански и държавен шампион в триатлона и неговите разновидности. Държавен шампион по планинско бягане. Два пъти втори в Европа в крос триатлона – при юношите до 20 години и при младежите до 23 години. Има 33 място на световното първенство по планинско бягане при юношите до 20 години.  

Интервю на Боян Бойчев