На този ден в атлетиката…е родена и Светла Димитрова, а Карл Люис прави ненадминат рекорд
На 27 януари рожден празнуват шампиони като Христо Марков и Светла Димитрова, а Карл Люис поставя световен рекорд в зала, който още не е подобрен. За юбилея на Маркони вече публикувахме специален материал през 2015-а. Сега ще ви припомним постиженията на Светла и другите интересни неща случили се на тази дата.
Светла Димитрова е родена на 27 януари 1970 г. в Ботевград. Още на 16 години става световна шампионка за девойки в седмобоя с 6041 точки в Атина-1986. Две години по-късно защитава титлата си с 6289 в Съдбъри-1988. Участва и на олимпийските игри в Сеул и се класира 12-та с 6171. През 1989-а постига 6428 т., което в момента й отрежда 4-то място в световната ранглиста за всички времена при девойките! На олимпиадата в Барселона-1992 е пета с 6464. По-рано през сезона завършва втора на реномирания турнир по многобой в Гьотцис с 6658 – рекорд на България. Година по-късно печели надпреварата с 6594, а на световното първенство в Щутгарт-1993 се класира четвърта с 6508. Светла има 5-те най-добри резултата на българка в седмобоя (6658-6594-6508-6470-6464).
От 1994-а тя се концентрира върху бягането на 100 м с пр. и стана два пъти поред европейска шампионка – в Хелзинки-1994 с 12.72 и в Будапеща-1998 с 12.56. През 1994-а бе в щафетата на България на 4х100 м, която взе бронзовите медали. В Мюнхен-2002 участваше с контузия, но стигна отново до финала на 100 м с пр. (осма). На световното първенство в Атина-1997 спечели сребърен медал с 12.58, а в следващите два шампионата на планетата бе пета (Севиля-1999 с 12.75) и четвърта (Едмънтън-2001 с 12.58, само на хилядни от бронзовото отличие, спечелено от Олга Шишигина също с 12.58). През 1997-а Светла постигна 12.36 в Стара Загора, което й отреждаше четвърто място във вечната световна ранглиста, но този резултат по-късно бе изваден от официалните класации заради съмнения във времеизмервателната уредба. Така за личен рекорд на Светла се приема 12.53 (1994). След края на кариерата си стана треньорка. Работи в Дубай заедно със своя съпруг и бивш треньор Илиян Пищиков. В момента е треньорка в България на няколко талантливи атлетки. Участва във втория сезон на българия Сървайвър – Експедиция Робинзон (2007) и спечели най-много гласове от зрителите, но остана втора.
На 27 януари 1984 г. Карл Люис се приземява на 8.79 в скока на дължина на „Милроуз Геймс” в легендарната зала „Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк. Преди последния си шести опит Люис е втори с 8.30, а начело е Лари Майрикс с 8.38. Победната серия на легендарния атлет е под заплаха, но неговият отговор е подобаващ – 23 см над предишното му върхово постижение от 1982-а. Люис е световен рекордьор в зала вече 37 години, най-близо до него се приближи през 2009-а Себастиян Байер със сензационните 8.71 на европейското първенство в зала в Торино.
Пак в Ню Йорк, но на 27 януари 1978 г., Франклин Джейкъбс (САЩ) подобрява два рекорда в скока на височина, след като преодолява 2.32. Това е най-доброто постижение в историята в зала по това време, но и скок с 59 см над собствения ръст. Той все още държи първото място по този показател, но от 2005-а заедно със Стефан Холм (181 см), който премина 2.40. През 1962-а на същата дата има два рекорда – 3:54.4 на Питър Снел (НЗ) на една миля на открито и 4.83 на Джон Юелсис (САЩ) в овчарския скок в зала. Национални рекорди на 27 януари имат Атанас Чочев (16.35 в тройния скок – 1979), Никола Христов (20.44 на гюле – 1980), Ива Василева (3.30-3.40 в овчарския скок – 1996) и Иванка Христова (18.24 на гюле – 1974).
„На патерица” поздравяваме с рожденните им дни:
Василка Стоева (24.1.1940), бронзова медалистка в мятането на диск от олимпийските игри в Мюнхен-1972 и №7 във вечната ни ранглиста с 64.34.
Галин Ников (25.1.1968), в топ 10 на българската историческа класация в овчарския скок с 5.65 (1992). Девети на европейското първенство в Сплит-1990. 12-ти на световното в Токио-1991.
Ярмила Кратохвилова (26.1.1951), все още световна рекордьорка на 800 м с 1:53.28 и №2 на 400 м с 47.99 (1983). Двойна световна шампионка от Хелзинки-1983 – на 400 и 800 м, сребърен медал на 4х400 м. Втора на 400 м на олимпийските игри в Москва-1980. 3-кратна европейска шампионка на 400 м в зала (1981-83), а на открито с два сребърни медала на 400 и 4х400 м от Атина-1982. Има лични рекорди от 11.09 на 100 м и 21.97 на 200 м (1981).
Рубриката „На този ден в атлетиката…” няма претенциите за съвършенство и завършеност. Знаем, че за конкретния ден не може да споменем всички интересни моменти, рожденни дни или кончини на звезди в леката атлетика. Това не е и цел на рубриката. Хвърляйки поглед в историята припомняме само някои от многото парченца в пъзела на Царицата на спортовете. Затова нека никой не се чувства забравен или пренебрегнат!
Иван Чешанков
