От новия брой: Атлетка на Европа за 2017-а Екатерини Стефаниди
Екатерини Стефаниди е родена на 4 февруари 1990 г. в Холаргос (Гърция).
Висока е 173 см, тежи 59 кг. Родителите й са бивши атлети – Георгиос Стефанидис (троен скок) и Зои Варели (спринт). Има по-малка сестра Георгиа, която също като нея се състезава в овчарския скок. На 30 май 2015 г. Екатерини се омъжи в Сан Диего за американеца Мичъл Криър, който е нейн треньор, създател на протеинови барчета и има лично постижение 4.95 м. Стефаниди, която е базирана в Аризона (САЩ), дели четвърто място във вечните световни ранглисти в зала (4.90) и на открито (4.91).
Екатерини започва да тренира овчарски скок много рано и все още държи световните рекорди за 13 (3.95 през 2004-а) и 14-годишни (4.15 през 2005-а). Развитието й в трудната дисциплина е стремглаво и всяка година тя подобрява върховите постижения. На 15 преодолява 4.37, с което поставя световен рекорд за кадети (до 18), а по-късно през същия сезон печели и световната титла за тази възрастова група с 4.30. „Връщайки се към постигнатото тогава, в момента няма някакво значение. Да, беше велико постижение за времето си, но сега не означава нищо. Но тези рекорди ми дадоха едно огромно уважение към спорта и към труда, който трябва да положиш за да си на върха. Тогава знаех, че имам талант да съм сред най-добрите в овчарския скок и това ми помогна ментално и психологически”, спомня си Стефаниди.
Периодът 2006-10 обаче е свързан със застой. В това време не успява да подобри личното си постижение. През 2007-а остава 10-а на европейското първенство за девойки, а на световното за кадети не защитава титлата си, но завършва втора с 4.25. На следващата година е трета на първенството на планетата за девойки, пак с 4.25. Благодарение на тези класирания получава спортна стипендия за университета Станфорд, а по-късно завършва Аризона Стейт с диплома по когнитивна психология. Там нейн треньор е олимпийският шампион от Сидни-2000 Ник Хайсонг.
„Често анализирам прекалено много нещата, но се представям най-добре в състезанията, когато изключа мозъка. Трябва да спра да мисля. Това ми помага, както и адреналина, който получавам от атмосферата на големия форум, препълнените трибуни. С нервите се справям като си бъбря с другите момичета в сектора. Обичам да говоря и така релаксирам, а най-близките ми „съпернички” са Мери Саксър и Тина Шутей. Тези, които приемат спорта много сериозно, обикновено се представят лошо. Този подход може би работи само за 10-20% от хората. Повечето се занимават със спорт заради удоволствието”, казва Стефаниди. По време на колежанската си кариера тренира и под ръководството на Тоби Стивънсън, сребърен медалист от Атина-2004 и член на „Клуб над 6 метра”. Екатерини има много призови класирания в студентските първенства на САЩ в зала (5-2010, 2-2011, 3-2012) и на открито (4-2010, 3-2011, 1-2012). Гъркинята е втора на европейското до 23 години през 2011-а, а по-късно през сезона става трета на световните студентски игри, като и в двете състезания преодолява 4.45. През 2012-а обаче отпада в квалификациите на олимпийските игри в Лондон, а на европейското стига до финал, но записва „нула” в него (три фаула на 4.10).
През 2013-а Стефаниди отпада в квалификациите на европейското в зала (4.36), а после има проблеми с травми и стига само до 4.40 на открито. От 2014-а насам тя обаче има само една грешна стъпка на голямо състезание (15-а в квалификациите на световното в Пекин-2015) и постоянно вдига летвата нагоре. Екатерини спечели сребърни медали на европейските на открито (Цюрих-2014) и в зала (Прага-2015). В последните два сезона триумфира с първите си титли при жените – европейска с 4.81 и олимпийска в Рио с 4.85 през 2016-а, световна с 4.91 в Лондон през 2017-а. В зала през миналата година стана трета на световното в Портланд с 4.80, а през тази – шампионка на Европа в Белград с 4.85.
През 2017-а Стефаниди имаше 16 състезания и само във второто допусна загуба – остана втора в Клермон Феран след Санди Морис (4.61 срещу 4.71). След това навъртя серия от 14 поредни победи във финали и напълнво заслужено беше определена за атлетка №1 на Европа.
„Може да звучи изненадващо от състезателка в овчарския скок, но аз имам страх от височини. Дори да съм на 60 см от земята, изпадам в паника. Преди време бях на стълбата, помагайки на съпруга си, да завие нещо в къщата. Не можех да стигна от второто стъпало, но за нищо в света не исках да се изкача на третото. Ако съм нависоко, имам гадене и замайване и се страхувам, че ще падна. Странно е, защото никога нямам страх от височини, скачайки с прътта. Мисля, че тогава имам чувството на контрол”, споделя Стефаниди. Тя е прочута и със своята разсеяност: „Винаги съм имала добра памет. В училище запомнях текстове само с едно прочитане, но често забравям къде съм паркирала колата или оставила ключовете си. Имах един куриозен случай – след пазар вкарах торбите в къщи и хвърлих ключовете на колата в тази с доматите и лука, а после сложих въпросната торба в хладилника. Няколко дни не можах да намеря ключовете си преди да ги открия случайно…Загубила съм толкова много екипировка по турнирите”.
Повече за Стефаниди и нейните постижения четете в новия брой на списание „Атлетика“.
