През десетия ден на световното в Лондон-2017 шампиони станаха: Йоан Диниз, Инес Енрике, Цзаю Ян, Ейдер Аревало, Мутаз Еса Баршим, Сандра Перкович, Хелън Обири, Кастер Семеня, Елайджа Манангои, щафетата на Тринидат и Тобаго 4 х 400 м за мъже (Джарин Соломон, Джерийм Ричардс, Машел Седенио, Лалонд Гордън), щафетата на САЩ 4 х 400 м (Куанера Хейс, Алисън Феликс, Шакима Уимбли, Филис Франсис).

Йоан Диниз от Франция спечели световната титла на 50 км спортно ходене за мъже.

Роден е на 1 януари 1978 г. Висок е 1.85 м, тежи 69 кг. Световен шампион от Лондон-2017, сребърен медалист от Осака-2007. Три пъти европейски шампион от Гьотеборг-2006, Барселона-2010 и Цюрих-2014. Личен рекорд: 50 км – 3:32:33 ч (св. рек. ); 20 км – 1:17:02 ч. Негов треньор е Паскал Чира. Диниз стана световен шампион точно десет години след като в Оскака взе сребърния медал. И ако тук счупи каръка: през 2011 в Дегу бе дисквалифициран за три черевни картона, а през 2015 година е принуден да се оттегли от предстоящото в Пекин първенство шампионата заради травма, то в олимпийските игри той явно го преследва. В Пекин през 2008 се отказва на 30-ия километър заради болки в стомаха и бедрото, през 2012 в Лондон път е дисквалифициран веднага след финала заради взета бутилка с вода извън подкрепителния пункт, а през 2016 в Рио, след като води през по-голямата част от дистанцията, заради силни стомашни болки на няколко пъти припада, но намира сили да продължи и в крайна сметка завършва осми. Настоящ световен рекордьор в дисциплината с 3:32:33 ч. Между другото, французинът за кратко бе световен рекордьор и в двете дисциплини, след като през 2015 година постигна 1:17:02 ч на 20 км. Световният му рекорд обаче престоя само една седмица, след което бе подобрен от японеца Юсуке Сузуки.  Диниз е баща на две деца. Любопитното е, че шампионът е и лицензиран енолог (специалист в областта на виното и винопроизводството). Малко преди финала на европейското в Цюрих, където постави световния си рекорд,  французинът взе френското знаме, но едновременно с това и португалското знаме, което развя в памет на своята баба – португалка.

Инес Енрике от Португалия спечели световната титла на 50 км спортно ходене за жени.

Родена е на 1 май 1980 г. Висока е 1.56 м, тежи 46 кг. Световна шампионка от Лондон-2017 на 50 км. Лични резултати: 50 км сп.х. – 4:05:56 ч (световен рекорд); 20 км сп.х. – 1:29:00 ч. Лондон е най-големият успех в кариерата й, след участия на шест световни първенства в периода 2001 – 2013 г, както и на олимпийските игри в Атина-2004 и Лондон-2012. Тя има бронзови медали от Световната купа през 2010 в Чихуахуа, Мексико и Иберо-американското първенство през 2010 в Сан Фернандо, Испания. От състезания за Европейската купа има златен, сребърен и бронзов медал в отборното класиране.

Цзяю Ян от Китай спечели световната титла на 20 км спортно ходене за жени.

Родена е на 18 февруари 1996 г. Световна шампионка от Лондон-2017 на 20 км. Лични резултати: 20 км сп.х. – 1:26:18 ч; 10 км сп.х. – 43:19 мин. До този момент най-големият успех в кариерата й бе второто място на Световната купа през 2014.

Ейдер Аревало от Колумбия спечели световната титла на 20 км спортно ходене за мъже.

Роден е на 9 март 1993 година. Висок е 1.65 м, тежи 58 кг. Световен шампион от Лондон-2017 на 20 км сп.х. Лични рекорди: 20 км сп.х. – 1:18:53 ч; 10 км сп.х. – 39:53 ч. Има няколко златни медала от Панамерикански и Южноамерикански първенства за юноши. През 2012 година печели дистанцията 10 км на Световната купа в Саранск, Русия. Световен шампион за юноши е на 10 000 м сп.х. от  Барселона-2012. На световното първенство в Пекин-2015 е седми на 20 км, а на Игрите в Рио-2016 е двадесети.

Мутаз Еса Баршим от Катар спечели титлата в скока на височина при мъжете.

Роден е на 24 юни 1991 година. Висок е 1.92 м, тежи 70 кг. Сребърен медалист от олимпийските игри в Рио-2016, бронзов медалист от Лондон-2012. Световен шампион от Лондон-2017 и сребърен от Москва-2013. Световен шампион от Сопот-2014. Шампион на Азия от Кобе-2011, бронзов медалист от Вухан-2015. Трикратен шампион на Азия в зала от Ханджу-2014, Ханджу-2012 и Техеран-2010. Шампион от Азиатските игри в Инчеон-2014 и Гуанджу-2010. Световен шампион за военни от Рио-2011. Шампион от Панарабските игри Доха-2011. Лични рекорди: скок височина – 2.43 м; скок височина (зала) – 2.41 м. Роден е в Доха в семейство на суданци. Баща му е бивш лекоатлет, състезавал се за Катар в бяганията на средни и дълги разстояния. След приключване на състезателната кариера става треньор и основава собствен клуб. Това е причината и Мутаз да обикне леката атлетика, като първоначално тренира бягане и скок на дължина. Семействто му е голямо – общо 5 момчета и едно момиче, като един от неговите братя – Муамер, също тренира скок на височина. От 2009 година треньор на Мутаз Еса Баршим е Станислав „Стенли“ Щирба, човек с двойно гражданство – полско и шведско. Той го взима на 2.14 м, за да го доведе до 2.43 м, което е трети резултат за всички времена след двата скока на Хавиер Сотомайор (2.44 и 2.45 м). Двойното гражданство е от голям плюс и за Мутаз – когато участва в състезания в Европа, той живее и тренира или в Полша, или в Швеция.

Сандра Перкович от Хърватия спечели титлата в мятането на диск при жените.

Родена е на 21 юни 1990 година в Загреб, бивша Югославия. Висока е 1.83 м, тежи 85 кг. Олимпийска шампионка в хвърлянето на диск от Рио-2016 и Лондон-2012. Двукратна световна шампионка от Лондон-2017 и Москва-2013, сребърна медалистка от Пекин-2015. Четирикратна европейска шампионка от Амстердам-2016, Цюрих-2014, Хелзинки-2012, Барселона-2010. Златна медалистка от Средиземноморските игри в Мершин-2013. Бронзова медалистка за девойки от Бидгошч-2008. Европейска шампионка за девойки от Нови Сад-2009, сребърна медалистка от Хенгело-2007. Сребърна медалистка за девойки младша от Острава-2007. Лични постижения: диск – 71.41 м, гюле – 16.40 м, гюле (зала) – 16.99 м. Като малка Сандра тренира едновременно волейбол, баскетбол и лека атлетика, когато е в 6 клас, се ориентира към кралицата на спортовете. Макар че за кратко време постига големи успехи в спорта, съдбата й поставя и изпитания. През 2009 година след операция на апендицит получава възпаление и животът й виси на косъм. Няколко месеца за тренировки и дума не може да става, а атлетката губи 15 килограма. А през 2011 година излежава 6-месечна забрана за участия в състезания, след като дава положителна допинг проба за употреба на психостимуланта метилхексамин.  През 2015 година е избрана за депутат в хърватския парламент, където е до лятото на 2016, когато заради правителствена криза парламентът се саморазпуска.

Хелън Обири от Кения спечели бягането на 5000 м при жените.

Родена е на 13 декември 1989 г. Сребърна медалистка на 5000 м от олимпийските игри в Рио-2016. Световна шампионка на 5000 м от Лондон-2017, бронзова медалистка на 1500 м от Москва-2013. Световна шампионка в зала на 3000 м от Истанбул-2012, сребърна медалистка от Сопот-2014. Шампионка на Африка на 1500 м от Маракеш-2014. Лични резултати: 5000 м – 14:18.37 мин; 3000 м – 8:20.68 мин; една миля – 4:16.56 мин; 1500 м – 3:57.05 мин; 800 м – 2:00.54 мин; 3000 м (зала) – 8:29.41 мин; 1500 м (зала) – 4:05.82 мин.

Кастер Семеня от ЮАР спечели бягането на 800 м при жените.

Родена е на 7 януари 1991 година. Висока е 1.78 м, тежи 70 кг. Олимпийска шампионка на 800 м от Рио-2016, сребърна медалистка от Лондон-2012. Трикратна световна шампионка на 800 м от Лондон-2017, Дегу-2011 и Берлин-2009, бронзова медалистка на 1500 м от Лондон-2017. Шампионка от Общоафриканските игри в Брейзвил-2015. Трикратна шампионка на Африка от Дърбън-2016: на 800 м, 1500 м и 4 х 400 м. Световна шампионка за девойки на 800 м от Бидгошч-2008. Лични рекорди: 800 м – 1:55.16 мин, 1500 м – 4:01.99 мин, 400 м – 50.40 сек. Кастер Семеня първоначално тренира футбол и използва леката атлетика само като подготовка. След като през 2009 година резултатите й стремглаво се подобряват, тръгват съмнения за употреба на допинг и дори за истинския пол на атлетката. След като печели световната титла в Берлин, правата й временно са спрени и тя е подложена на унизителна процедура за определяне на пола. Доказано е, че организмът й произвежда повече тестостерон от нормалното. През 2010 година ИААФ официално отново й разрешава да се състезава при жените. През това време атлетическата общност е разделена: една част е срещу Кастер, а друга застава в нейна защита, позовавайки се на нарушаване на човешките й права. Бог ме е създал такава, каквато съм, и такава се харесвам, е коментарът на Семеня. Факт е обаче, че след тази история формата на южноафриканката пада и тя вече не е машината, която мачка всичко наред. Така на олимпийските игри в Лондон е победена със значително по-слаб от личния й резултат от рускинята Мария Савинова. За да дойдат Игрите в Рио, където  печели титлата. А сега отново и световната в Лондон. В момента Кастер Семеня е студентка в Северозападния университет в ЮАР. Омъжена е за своята дългогодишна приятелка Виолет Разебоя.

Елайджа Манангои от Кения спечели титлата на 1500 м при мъжете.

Роден е на 5 януари 1993 г. Висок е 1.82 м, тежи 64 кг. Световен шампион на 1500 м от Лондон-2017, сребърен от Пекин-2015. Лични рекорди: 1500 м – 3:28.80 мин; 800 м – 1:46.22 мин; една миля – 3:49.08 мин; 1500 м (зала) – 3:37.62 мин; 1000 м (зала) – 2:17.09 мин. Негов треньор е Бернард Ума.

Щафетата на САЩ в състав: Куанера Хейс, Алисън Феликс, Шакима Уимбли, Филис Франсис спечели титлата на 4 х 400 м при жените. 

Куанера Хейс е родена на 7 март 1992 година. Световна шампионка на 4х400 м от Лондон-2017. Световна шампионка в зала на 4х400 м и бронзова медалистка на 400 м от Портланд-2016. Златна медалистка на 4 х 400 м от световното за щафети Бахамите-2017. Лични рекорди: 400 м – 49.72 мин; 200 м – 22.55 сек; 100 м – 11.27 сек; 400 м (зала) – 51.09 сек; 200 м (зала) – 23.30 сек; 60 м (зала) – 7.34 сек. Прогресът й на 400 м започва през 2013, докато е студентка в колежа в Ливингстън. А през зимата на 2016 на шампионата на САЩ в зала побеждава медалистката от световното Ашли Спенсър и олимпийската шампионка Наташа Хестинг. През април същата година претърпява операция по присаждане на костен мозък заради хронични проблеми с крака. В началото на тази година постави нов рекорд на САЩ на нетрадиционната дисциплина 300 м – 35.71 сек, което е и трето постижение в света за всички времена. Неин треньор е Джъстин Дейвис. 

Алисън Феликс е родена на 18 ноември 1985 г. Висока е 1.68 м, тежи 55 кг. Шесткратна олимпийска шампионка: на 4х100 м и 4 х 400 м от Рио-2016; на 200 м, 4х100 м и 4х400 м от Лондон-2012; на 4 х 400 м от Пекин-2008; трикратна сребърна медалистка на 400 м от Рио-2016, на 200 м от Пекин-2008 и Атина-2004. Единадесеткратна световна шампионка: на 4х100 м и 4х400 м от Лондон-2017; на 400 м от Пекин-2015; на 4х400 м и 4 х 100 м от Дегу-2011; на 200 м и 4х400 м от Берлин-2009; на 200 м, 4х100 м и 4х400 м от Осака-2007; на 200 м от Хелзинки-2005; трикратна сребърна медалистка на 4х400 м и 4х100 м от Пекин-2015 и на 400 м от Дегу-2011; двукратна бронзова медалистка на 400 м от Лондон-2017 и на 200 м от Дегу-2011. Световна шампионка в зала на 4х400 м от Доха-2010. Шампионка от Панамериканските игри на 4х100 м и бронзова медалистка на 200 м от Санта Доминго-2003. Сребърна медалистка на 4х100 м от световното за щафети в Насау-2015. Двукратна световна шампионка за девойки от Дебрецен-2001 на 100 м и смесена щафета. Лични резултати: 100 м – 10.89 сек, 200 м – 21.69 сек, 400 м – 49.26 сек, 60 м – 7.10 сек.  Родена е в Калифорния. Баща й е професор в духовна семинария, а майка й е начална учителка. Има по-голям брат – Уес, който също е бил добър спринтьор, а в момента е нейният агент. Като ученичка са й викали „пилешките крачета“, тъй като е била много слаба. Още в училище обаче тя започва да показва силни резултати в спринта. Завършила е университета в Южна Калифорния със специалност начална педагогика. Единствената атлетка, носителка на шест златни медала от олимпийски игри. Неин треньор е Боб Кърси. Четири пъти е носител на наградата „Джеси Оуенс“, която в САЩ е равносилна на Атлет на годината. През 2012 година е обявена за Атлет на годината от ИААФ.

Шакима Уимбли е родена на 25 април 1992 година. Световна шампионка на 4х400 м от Лондон-2017. Шампионка на 4 х 400 м и сребърна медалистка на 400 м от Панамериканските игри в Торонто-2016. Лични резултати: 400 м – 50.36 сек; 200 м – 22.43 сек; 400 м (зала) – 51.07 сек; 200 м – 23.08 сек. 

Филис Франсис е родена на 4 май 1994 година в Ню Йорк, САЩ. Висока е 1.78 м. Олимпийска шампионка на 4х400 м от Рио-2016. Двукратна световна шампионка на 400 м и 4х400 м от Лондон-2017, сребърна медалистка на 4х400 м от световното първенство в Пекин-2015. Лични резултати: 400 м – 49.92 сек, 200 м – 22.70 сек, 800 м – 2:04.83 мин, 400 м (зала) – 50.46 сек, 200 м (зала) – 22.92 сек, 60 м (зала) – 7.30 сек. Филис учи в университета в Орегон и се състезава за „Найк рънинг“. Държи националния рекорд на САЩ на 400 м в зала – 50.46 сек, който постави през 2014 година. Неин треньор е Винс Андерсън. 

Щафетата на Тринидат и Тобаго в състав: Джарин Соломон, Джерийм Ричардс, Машел Седенио, Лалонд Гордън спечели титлата на 4х400 м при мъжете. 

Джарин Соломон е роден на 11 януари 1986 г. Висок е 1.65 м, тежи 73 кг. Бронзов медалист на 4х400 м от олимпийските игри в Лондон-2012. Световен шампион на 4х400 м от Лондон-2017, сребърен медалист от Пекин-2015. Два пъти бронзов медалист на 4х400 м от световните първенства в Портланд-2016 и Истанбул-2012. Шампион с щафетата 4х400 м от Панамериканските игри в Торонто-2015. Двукратен шампион на 400 м и 4х400 м на Централноамериканските страни и Карибите от Морела-2013. Бронзов медалист на 4х400 м от Игрите на Британската общност в Глазгоу-2014. Бронзов медалист на 4 х 400 м от Световното първенство за щафети Бахамите-2014. Лични резултати: 400 м – 44.98 сек; 400 м (зала) – 46.23 сек. Макар че представлява Тринидат и Тобаго, Джарин Соломон е роден в Албакърки, Ню Мексико, САЩ. Завършил е гимназията „Ла Куева“ и Университета в Ню Мексико. Баща му Майк Соломон е от Тринидат и също на времето е бил бегач на 400 м. 

Джерийм Ричардс е роден на 13 януари 1994 г. Световен шампион на 4х400 м и бронзов медалист на 200 м от Лондон-2017. Бронзов медалист на 4х400 м от световното в зала в Истанбул-2012. Бронзов медалист на 4х100 м от Първенството на Централноамериканските страни и Карибите от Морела-2013. Многократен медалист за юноши от големи международни състезания в региона. Лични рекорди: 400 м – 45.21 сек; 200 м – 19.97 сек; 400 м (зала) – 46.37 сек; 200 м (зала) – 20.31 сек. 

Машел Седенио е роден на 6 септември 1995 г. Висок е 1.92 м, тежи 75 кг. Световен шампион на 4х400 м от Лондон-2017, сребърен медалист от Пекин-2015. Златен медалист на 4х400 м, сребърен медалист на 400 м от Панамериканските игри в Торонто-2015. Шампион на 4х400 м на Централноамериканските страни и Карибите от Морела-2013. Световен шампион за юноши от Орегон-2014. Многократен медалист за юноши от големи международни състезания в региона. Лични резултати: 400 м – 44.01 сек; 200 м – 21.15 сек. На олимпийските игри в Рио през миналата година остана на крачка от медала на 400 м – четвърти с личен рекорд – 44.01 сек. 

Лалонд Гордън е роден на 25 ноември 1988 г. Висок е 1.79 м, тежи 83 кг. Двукратен бронзов медалист на 400 м и 4х400 м от Лондон-2012. Световен шампион на 4х400 м от Лондон-2017, сребърен медалист на 4х400 м от Пекин-2015. Двукратен световен шампион в зала на 4х400 м от Портланд-2016 и Истанбул-2012. Сребърен медалист на 200 м от Първенството на Централноамериканските страни и Карибите. Лични резултати: 400 м – 44.52 сек; 200 м – 20.26 сек; 400 м (зала) – 45.17 сек; 200 м (зала) – 20.49 сек. Роден е в Тобаго. От малък започва да се занимава с лека атлетика. Семейството му се премества в Ню Йорк, САЩ, когато той е на 7 години, където атлетът живее и до днес. После като тийнейджър за кратко прекъсва тренировките. Отново започва да тренира, когато е на 19 с идеята да представлява колежа, в който учи. По това време се състезава и на 200 м, и на 400 м, като накрая избира по-дългата дистанция, макар първоначално тя да не му харесва. След двете години в колеж, той записва и успешно завършва Университета Морган Стейт. През 2012 година първоначално той има само покрит норматив с щафетата, но не и индивидуално на 400 м. Тогава майка му му купува самолетен билет за Омаха, Небраска, където по това време се провежда националният клубен шампионат на САЩ. Така Лалонд Гордън хваща последния влак с 45.02 сек. На олимпийските игри обаче се отблагодарява на майка си и на всички, повярвали в него, с отлични бягания. На полуфинала той постига личен резултат – 44.58 сек, а във финала го подобрява още веднъж – 44.52 сек, като стига до бронза. Малко по-късно печели и още един бронз с щафетата 4х400 м. Негов треньор е Тревор Грийн.