Шабан Мустафа: „Годината беше тежка, но успешна за мен!“

Липсата на достатъчно тренировки компенсирам с участия в състезания, споделя любимецът на феновете на сп.„Атлетика“.

Шабане, за пореден път си любимец на феновете на сп.„Атлетика“. Какво означава за теб тази награда?

– Това е едно сериозно признание за мен. Явно хората оценяват труда, който съм положил през годината. Радвам се, че успях отново да спечеля този приз.

– Как ще определиш изминалата година от гледна точка на състезател?

– Тя беше доста тежка за мен. Дълго време лекувах сериозна травма. Едва към средата на годината: юни – юли, започнах да тренирам по-сериозно. Резултатът се прояви чак на балканското първенство по маратон, когато за първи път в моята кариера станах балкански шампион. Нека да добавя и 24-то място на световното първенство по планинско бягане, на което България беше домакин. Това досега е най-предно класиране на българин на световен шампионат по планинско бягане – къса дистанция. Затова мога да определя годината като тежка, но в същото време много успешна.

– На какво ще наблегнеш тази година – на маратона или планинските бягания?

– До края на май съм решил да не участвам на планински бягания, за да не провокирам миналогодишната травма. В началото на юни обаче ще насоча подготовката си към планинския маратон. Гледам да не са много екстремни състезания, без големи денивелации.

– Как тренираш – повече или по-малко от преди?

– Аз работя в общината и нямам много време за подготовка. Не мога да правя дълги интервални тренировки, дълги пробези. Всеки ден тренирам, но с по-малък обем – 10 – 12 километра, през почивните дни стигам до 15 – 20 км.

– Това достатъчно ли е за маратон?

– Не е достатъчно, но понеже аз съм вече на по-сериозни години, гледам да натоварвам по-малко, за да се съхранявам и предпазвам от травми. Стремя се да компенсирам с повече участия на състезания.

– Крос „Сунгурларска долина“ тази година се проведе за четвърти път, вече по ново трасе. Какво наложи тази промяна?

– До този момент ние го водехме кроскънтри, но трасето не отговаряше за такова състезание – имаше малко асфалт и беше силно пресечено – по-скоро като за планинско бягане. Тази година го направихме да отговаря за крос на 100 %. Смятам, че се получи много добро трасе.

– Как се роди идеята Сунгурларе да кандидатства за домакин на национален шампионат?

– Аз я подхвърлих на кмета. Казах му, че ако се справим като добри организатори на „Сунгурларска долина“ тази година, да кандидатстваме и за домакинство на национален шампионат, и той прие. Нещо повече, зарази се от тази идея и само за това говори. Затова догодина със сигурност ще кандидатстваме за домакини.

– Как се развива спортът в общината? Сред участниците в кроса имаше и много местни момчета и момичета.

– Ние сме малка община и леката атлетика не е много познат спорт тук. Затова тази година аз събрах деца от околните села и ги картотекирах, за да могат да участват в състезанието и да почувстват красотата на този спорт. В бъдеще имаме надежди да сформираме и по-сериозни групи.

– Ти самият готвиш ли състезатели?

– Не, защото нямам време. Не мога аз самият да водя за себе си пълноценен тренировъчен процес. Разбира се, ще дойде и това време, когато аз самият ще започна да подготвям състезатели.

– Какво би си пожелал за тази година?

– На първо място, здраве. Да нямам контузии, защото те водят след себе си големи пропуски. Изпитах го на гърба си през миналата година, когато изпуснах силни състезания в Швейцария. Надявам се нещата да не се повтарят.

– Как се чувстваш в Сунгурларе?

– Като у дома си. Аз живея в едно село на 15 километра от града и всяка сутрин и вечер пътувам. Хората тук ме приемат като свой. Миналата година с решение на общинския съвет ме направиха почетен гражданин на Сунгурларе.

– Тази година наградата за любимец на феновете е комплект с книги. Какво очакваш да научиш от тези книги?

– Като виждам заглавията – кои са големите шампиони в миналото, техните резултати. Много мотивиращо е. Интересни книги, ще имам доста да чета.

– А ти самият би ли издал собствена автобиография?

– Има такава идея, съвместно с общината – да бъде отпечатана книга, в която да разкажа за спортните си успехи. Надявам се един ден да се случи.

Интервю на Боян Ив. БОЙЧЕВ

Share Button