Тренировъчната система на Ренато Канова. Част 1: специфична работоспособност
В основата на тренировъчната философия на Ренато Канова стои виждането, че атлетът трябва да работи за развитие на специфичната работоспособност.
Големият специалист разяснява, че съществува голяма разлика между понятието работоспособност и специфична работоспособност. Когато говорим за пик на формата на конкретна дистанция, ние говорим за възможността да се постигне 100 % на тази дистанция. А това означава, че трябва да се работи за специфична за дистанцията работоспособност.
От тази гледна точка, ако си маратонец и две седмици преди маратонското бягане постигнеш личен рекорд на 1500 м, значи ти не си във форма за маратон, защото подготовката не е била насочена правилно. Разбира се, това в по-голяма степен важи за професионалистите. При любителите е възможно, ако увеличат обема на бавното бягане и скоростта на по-къси отсечки, да получат и по-силен резултат на всички дистанции.
Подготовката на професионалните атлети се отличава от тази на любителите, категоричен е Канова.
Тренировката има няколко цели:
1) Правилно да се подбере специфичната тренировка – в зависимост от конкретната дистанция
2) Да се увеличи обемът на специфичните тренировки
3) Да се подготвя атлетът, като се включват базови и специални тренировки, които могат да увеличат обема и на специфичните тренировки
Във всички бягания за издръжливост специфичната тренировка включва различни видове интервали и повторения със скорост от 95 % до 105 % от състезателната скорост на конкретната дистанция, за която се готви бегачът.
Ето няколко примера:
1) За атлет на ниво 3:45 мин на 1500 м скоростта на 100 м ще бъде 15 сек.
Това означава, че специфичната скорост ще бъде между 14.2 и 15.8 на 100 м.
Оттук следва, че
– интервали по 200 м (28.4 сек), 300 м (42.6 сек), 400 м (56.8 сек), 500 м (1:12 мин), 600 м (1:26.2 мин), 800 м (1:54.6 мин) и 1000 м (2:23 мин) – на 105 % от състезателната скорост ще стимулират развитието на специфичната скорост;
– интервали по 600 м (1:39 сек), 800м (2:10.6 мин), 1000м (2:42.2 мин), 1200м (3:13.8 мин), 1600м (4:21.2 мин), 2000 (5:24.4 мин) – на 95% от състезателната скорост ще стимулират аеробната мощ.
2) За атлет на ниво 27:30 мин на 10 000м (16.5 сек на 100м, специфичната скорост ще бъде между 15.7 и 17.4 на 100м).
Оттук следва, че
– интервали по 600м (1:34.2 мин), 800м (2:05.6 мин), 1000м (2:37мин ), 1200 (3:08.4 мин) на 105% от състезателната скорост ще стимулират развиването на специфична скорост;
– интервали по 1000м (2:54 мин), 2000м (5:48 мин), 3000м (8:42 мин), 4000м (11:36 мин) на 95% от състезателната скорост ще стимулира аеробната мощ.
– темпово бягане 6-10 км на 95% от състезателната скорост ще развива праговата скорост;
– темпово бягане 12-25 км на 90% от състезателната скорост (в случая по 3:01.5 мин/км) ще помогне по-продължително време да се поддържа праговата скорост.
Така погледнато, ако говорим за скорост, която превишава 105 % от състезателната скорост, то това е максималната ни скорост. В същото време тя е само черешката на тортата, но съвсем не е цялата торта.
Максималната скорост също се използва, но не тя е най-важната част в тренировките, обяснява големият специалист.
Задайте си въпроса: за какво ви е висока скорост, ако не можете да издържите с лидерската група до последната обиколка на дистанцията? Докато не станете един от фаворитите за победата на дадена дистанция на големи състезания, вие трябва да работите за развитието на аеробната издръжливост, но не и за чиста скорост, смята италианецът.
Разбира се, за атлети с еднакво ниво на издръжливост, при финален спринт ще победи по-бързият. Но най-бързият никога няма да победи, ако нивото му на издръжливост е по-слабо от останалите.
Например, дистанцията 800 м силно зависи от скоростта на 400 м. Ясно е, че бегачът на 800 м трябва да тренира и чиста скорост. За бегачи като Дейвид Рудиша средното състезателно темпо е 12.6 сек на 100м, а 105 % е 11.9 сек. С такава скорост могат да се правят отсечки до 400 м – 47.6 сек. Но по-дълги няма как да се получат, защото на 500 м излиза около 59.5 сек, което е около световния рекорд на тази дистанция.
Рудиша рядко бяга по-бързо от 105 % от състезателната скорост и прогресът му идва само от увеличения обем специфични тренировки. Той много работи върху развитието на аеробната мощ, което преди няколко години беше негова слабост.
В тренировките на своите възпитаници Ренато Канова целогодишно използва спринт с максимална интензивност срещу наклон с дължина 80 м. Целта е да се активират максимално количество мускулни влакна. Той счита, че това е напълно достатъчно за развитие и поддържане на скоростните качества. Но той никога не дава на своите атлети да правят отсечки под 150 м с максимална скорост на стадион.
Големият треньор използва къси отсечки за развитие на специфичната скоростна издръжливост, но те се изпълняват със скорост 95 % от максималната. Например: 3 серии 6 х 60 м + 2 серии 5 х 80 м + 1 серия 4 х 100 м.
Очаквайте продължение!
Кой е Ренато Канова може да видите тук.
Боян Ив. БОЙЧЕВ
