Хоризонталните скокове и хвърлянията пак ощетени в ДЛ!
Организаторите на Диамантената лига обявиха промени във формата за предстоящото издание през 2017-а и насочиха цялото внимание към повишения награден фонд за финалните турнири „Велткласе” в Цюрих и „Мемориал Ван Дам” в Брюксел.
Преди това тези два турнира бяха с „ранг” финален (в тях се раздаваха два пъти повече точки), но наградният им фонд беше същия като на останалите 12. За първо място премията беше 10 000 щатски долара, за второ – 6000, за трето – 4000, за четвърто – 3000, за пето – 2500, за шесто – 2000, за седмо – 1500 и за осмо – 1000. Много често имаше атлети, които вече бяха недостижими в общото класиране на дисциплината и трябваше само да участват във финала (без значение класирането им) за да си осигурят диамантения трофей на стойност $40 000.
Имаше и друга особеност. От самото си създаване ДЛ наблягаше на това, че в турнирите се участва с покана. Това важеше дори за финалите. Така на теория, а по някога и на практика, неудобен атлет като Джъстин Гатлин (Символ на Злото в леката атлетика според някои функционери) може да е начело в класирането на дисциплина (пример – на 100 м през тази година), но да не бъде поканен за финала и така да се размине не само с възможността да вземе диамантения трофей, но и „уайлд кард” за следващото световно първенство.
Промяната във формата на осмото издание на лигата прави „финалните турнири” наистина финални. Според оповестената информация за тях ще се класират атлетите с най-много точки от предишните „квалификационни турнири”. И който спечели дисциплината си във финала ще завърши сезона като №1 и ще получи премия от $50 000. Това вече е по-справедливо, но не е нещо революционно, тъй като такъв беше и варианта с веригата „Гран При”. Тя бе създадена през 1985-а и първоначално участниците във финала и крайните победители се определяха по общия брой точки през сезона, но от 1993-а до последното й издание през 2002-а класиралите се за финала започваха от нулата и всичко се решаваше в последния старт.
Да не забравяме, че през 1986-а Йорданка Донкова беше №1 в генералното класиране на Гран При (от всички дисциплини) при жените, а Цветанка Христова завърши на трето място. Стефка Костадинова беше втора през 1985-а и трета през 1987-а и 1993-а, а Светла Димчитрова – втора през 1994-а. Но нека се върнем към настоящето. Организаторите на ДЛ се похвалиха с общ награден фонд за финалите от $3.2 милиона, разпределени във всяка дисциплина така: първо място – 50 000, 2 – 20 000, 3 – 10 000, 4 – 6000, 5 – 5000, 6 – 4000, 7 – 3000, 8 – 2000. Бе обявено и връщане към стария формат на провеждане на хоризонталните скокове и хвърлянията – с по 6 опита за най-добрите осем в дисциплината. През миналия сезон имаше експеримент с 3 опита за всички участници и след това само първите четирима имаха право на още три.
iaafdiamondleague_infographic_newformat2017
Един поглед в обявената програма на ДЛ – коя дисциплина в кой турнир ще се проведе, обаче показва и някои скрити или неизказани неща, които обръщат възприятията на цялата реклама на новия формат. Оказва се, че половината от дисциплините (16 от 32) ще бъдат включени в 6 квалификационни турнира, но за другата половина турнирите са намалени на 4! Това означава по-малко възможности за показване на голямата сцена и разбира се по-малък награден фонд. Кои са ощетените дисциплини – 5000 м, 3000 м стийпълчейз, 400 м с пр…..хоризонталните скокове и хвърлянията (гюле, диск и копие, тъй като хвърлянето на чук никога не е било в програмата на ДЛ).
Значи връщаме опитите на шест, но намаляваме турнирите с два…Или пък увеличаваме парите във финалите, но всъщност общият награден фонд на ДЛ се запазва. Той беше $8 милиона през 2016-а и пак ще бъде толкова през 2017-а, защото ако във финалите ще се раздадат 3.2 млн., то в квалификационните турнири за „първата група” дисциплини ще има 2.88 млн., а за „втората група” – 1.92 млн. Интересни промени, нали?
Иван Чешанков
Евроспорт България
