Преди месец един човек, превърнал се във вдъхновение за стотици бегачи по света, хвърли поредното предизвикателство към човешките възможности.

Канадецът Ед Уитлок пробяга класическата маратонска дистанция под 4 часа – за 3:56:38 ч, което е световен рекорд във възрастовата група над 85 години.

Всъщност Ед Уитлок по рождение е британец. Пролакал е за първи път на 6 март 1931 година в предградие на Лондон. Започва да тренира лека атлетика още като ученик. Дори печели два силни ученически кроса през 1948 и 1949 година. За този период казва, че е тренирал само веднъж седмично, кросови бягания около 7 километра, такава е била тренировъчната схема. След това като студент също има успехи, като става шампион на Лондонския университет на крос и 3 мили. Участва в кросове, шосейни пробези, бягания на писта. Тогава вече занятията са по-сериозни – два пъти седмично и по-интензивни… Разбира се, имаше и бегачи, които тренираха на доста по-голям обем, като Гордон Пири, си спомня Уитлок. По-късно Гордон Пири ще стане световен рекордьор и ще спечели олимпийско сребро на 5000 м на игрите в Мелбърн през 1956 година в една страховита битка с легендарния руснак Владимир Куц.

                                                                                  (Ед Уитлок – вляво)

Ед Уитлок тогава обаче не достига до световните върхове, нито до световните рекорди. Ще го направи години по-късно. Сериозна травма на ахилеса го принуждава да спре с бягането и младият инженер решава да се посвети на професията. Нещо повече, дори напуска родната Англия и се премества да живее в Канада. Близо 20 години маратонките му събират прах в килера.

Завръща се към бягането, когато е на 41 години. Да си припомним фразата на Наполеон, че зад всеки успял мъж седи една амбициозна жена. Та именно жена му го подтиква да започне да тренира деца. Покрай тях отново започва да тича и установява, че ахилесите отдавна вече не го болят. Бягане за здраве, а защо не и нещо повече? Така тренировките, който са насочени към бягане на средни дистанции, стават по-интензивни. Самият Уитлок вече си има треньор – 20-годишният Жак Картие, който по-късно ще стане успешен лекар. Занятията вече са всеки ден, на висока скорост и включват сериозна интервална работа.  Тренировъчни партньори са момчетата от групата – всичките с около четвърт век по-млади. По това време, през 70-те, бумът на бяганията все още не е обхванал Канада и да видиш мъж на тази възраст да тренира сериозно, е нещо странно и необяснимо. Когато бягал след работа по улиците на Монреал, хората го гледали с насмешка и си мислели, че е лунатик.

Но въпреки това Ед Уитлок започва да участва редовно в състезания и да подобрява резултатите си. А те са наистина впечатляващи за възрастта му – 1:59.9 мин на 800 м и 4:02.5 мин на 1500 м.

Пак по това време, когато е на 48 години, малко случайно пробягва и първия си маратон. Синът му, 14-годишен тийнейджър, също запален по бягането и трениращ в местня ученически отбор, проявява инат и иска да пробяга класическата маратонска дистанция. Баща му е против, но в крайна сметка се съгласява да бъде пейсмейкър. Това е дебютът на Ед без предварителна подготовка и доста приличен резултат – 2:31:23 ч. Следват още няколко маратона в тези граници.

Но най-впечатляващите успехи при Ед Уитлок започват да идват, когато влиза във втората половина на 60-те си години. Факт е, колкото по-възрастен става той, толкова по-силни съобразно възрастта му стават и резултатите. Така той бяга 3000 м на писта за 10:11.6 и 5000 м за 17:23 мин. Пистата е все още предизвикателство за него и на името му са записани 15 поправки на световните рекорди от 1500 м до 10 000 м в групите от 65+ до 85+. Но все повече участва и в шосейни пробези. Да избягаш 15 км за 55.04 мин на 65 + не е никак зле, както и маратон в рамките на 2:50. Ед обаче се подготвя да направи друго феноменално нещо – да стане първият човек, пробягал маратона над 70 години под 3 часа.

Съдбата обаче често има други планове и предлага неочаквани изпитания. Когато навършва 70 и се намира във върхова форма, Ед прави опит да постигне своято цел, но по време на състезанието се контузва. Тогава изпитах истински шок, си спомня той. Трябва да отложи опита с цели две години. Но успява – когато е на 72 пробягва маратона за 2:59:10 ч. На следващата година уверено сваля още минути от рекорда си – 2:54:49 ч.

Следващата цел е рекордът над 75 години. Постига я през 2006 г. в Торонто, където завършва за 3:08:35 ч. Някои може би си спомнят, че през следващата 2007 година маратонът в Ротердам беше прекратен на 3:30 минути заради изключително горещото време, поставящо в опасност здравето на спортистите. Да, но Ед Уитлок отдавна вече е финиширал с нов световен рекорд 3:04:54 ч.

Следват рекордите над 80 години. Първият е отново в Ротердам през 2011 година – 3:25:43 часа. Както обикновено се случва при Ед – няколко месеца по-късно в Торонто следва нова поправка – 3:15:54 ч. През следващите две години и рекордът на полумаратон претърпява няколко поправки, за да стигне до 1:38:11, дело на неуморимия Ед, разбира се. В момента той държи световните рекорди в маратона в групите 70 +, 75 +, 80 + и 85 +. Последният стана факт преди месец – 3:56:38 ч.

Разбира се, всичко изглежда гладко, но не е съвсем. Неуморимият Ед не е робот, а човек. През 2012 година счупено ребро и травма на коляното го изваждат извън строя за дълго време и той е принуден да бяга съвсем леко, а дългите му бягания не надхвърлят час и половина.

Сигурно с нетърпение очкавате отговора на въпроса как тренира този отхвърлящ границите на физическото стареене човек. Самият той споделя, че не може да даде някаква специална рецепта за тренировки. И отбелязва, че всеки сам трябва да открие това, което работи за него, като то може да не бъде постоянно и да се променя през годините заради различни обстоятелства, травми. Така заради контузените си ахилеси днес вече Ед много рядко прави интервални тренировки или темпови бягания. Не прави силови тренировки, нито бяга срещу наклон. Няма и личен треньор. През последните години залага на спокойните дълги бягания, но отбелязва, че тренира много повече дори от професионалните атлети. Седмичният му обем варира в рамките на 220 – 230 километра, а любимата му тренировка е 3-часово бягане. Когато на 73 години бяга маратона за 2:54:49 ч., в рамките на 10 седмици прави 48 на брой 3-часови тренировки.

Ед до голяма степен е традиционалист в бягането. От добрата стара школа. Той не се възстановява във вана с лед. Не използва и модерни телефони с навигация или монитори за сърдечния пулс. Смята, че всичко това отнема от усещането за самото бягане, но прави уточнение, че не е професионален състезател. Отбелязва обаче, и че не бяга за здраве, а за рекорди и за радостта от състезанието. Напоследък набляга на маратоните, защото постиженията му в тях имат най-голям отзвук.

И все пак има и много интересни, нетрадиционни, дори шокиращи неща в подготовката на Ед Уитлок. През последните 10 години той тренира по алеите на Викторианското гробище, което се намира на около 200 м от дома му. Звучи налудничаво, но си има логично обяснение. Алеите са равни и покрити с хубав грунд. Зимата не се заледяват толкова лесно. Може да се правят различни по дължина обиколки, като в зависимост от вятъра посоката на бягане може също да се сменя. Няма коли, няма много хора. И накрая, но не на последно място, намира се близко до дома и в случай на лошо време може бързо да се прибере. Единственият порок, за който признава, е половин бутилка червено вино на ден, която очевидно не му пречи. Никога не е имал спортни кумири, на които да се възхищава или да подражава.

Това е Ед Уитлок – вдъхновение за всички бегачи ветерани по света. А, мисля си, и не само за ветераните…Човекът, за когото възрастта няма значение.

Колкото до бягането – казва, че ще бяга, докато може да го прави.

Голяма част от специалистите и спортните журналисти сравянват постиженията му с тези на Хайле Гебреселасие, Кенениса Бекеле и Хишам Ел Геруш. И сигурно имат право.

А ето и някои от най-силните резултати на Ед Уитлок.

Писта

Шосе

Боян Ив. БОЙЧЕВ