Пътят от рака до Рио
Белгийският десетобоец Томас ван дер Платцен успя да победи рака и да се класира за олимпийските игри.
Дори да не се качи на почетната стълбичка, самото му участие е голяма победа. Да се завърнеш сред най-добрите след битка с коварното заболяване – това е равносилно на златен медал.
Всъщност той вече спечели един, като преди месец в Амстердам стана европейски шампион в десетобоя. Кой би повярвал на това?
Когато химиотерапията превръща 23-годишния тогава Томас ван дер Платцен в гологлав, изнемощял младеж, дори неговият брат, който е и негов треньор и най-верен почитател, се съмнява, че завръщането е възможно.
Днес, година и половина по-късно, той е в Рио, при това с реномето на европейски шампион.
„Това беше един дълъг път. Ако мога да убедя някого да не губи присъствие на духа в дадена ситуация, то ще го оценя като победа,“ – казва днес Томас.
Самият той успява да се пребори с изпитанията на съдбата. Роден е на 24 декември 1990 година. Когато е на 20 години, от рак умира баща му.
Томас обаче успява да превъзмогне мъката и през пролетта на 2014-та стига до бронзов медал в седмобоя от световното първенство в зала в Сопот. Но радостта е краткотрайна. През есента на същата година от антидопинговата комисия му изпращат писмо, в което се казва, че нивото на хормона хорион гонадотропин е много високо, което се смята за доказателство за употреба на допинг. Преди атлетът да разбере какво става, белгийските средства за масова информация научават за писмото и го обвиняват в нарушаване на антидопинговите правила.
Но Томас знае, че е „чист“ и се подлага на изследвания. Резулатите са ужасяващи – рак на тестисите. Още по-смазващо е, че заради обвинението в допинг, атлетът е принуден публично да разкаже за личния си проблем.
Следва операция и мъчителна химиотерапия. Три месеца по-късно десетобоецът решава, че ще се върне в спорта. При това – с големи амбиции. Тогава получава наградата „Златен шпайк“. Но още по-голяма награда е амбицията на брат му Мишел да му помогне по мъчителния път на завръщане към големия спорт. Малко са треньорите, които биха се решили да тренират болен от рак. Още по-тежко е, когато става дума за собствения ти брат. Но Мишел го взима със себе си на лагер в ЮАР. Първите тренировки са под лекарски контрол, но минават под мотото: „Ти не можеш да тренираш, ако жалиш себе си!“
„Не можеш през цялото време да стенеш и да се жалваш. Забрави всичко и гледай само напред. Постигай малки победи в живота. Това е единствено възможният път напред,“ – съветва Мишел своя болен брат.
Но в началото всичко е много трудно. Дори и най-леката загрявка изтощава Томас докрай. Поставените задачи невинаги се изпълняват. Мишел често е недоволен било от бягането, било от скоковете, било от хвърлянията. Той знае, че дните, когато подобрението на резултатите е възможно само на природни качества и атлетизъм, отдавна е минало.
„Наистина често бях прекалено жесток по отношение на брат си. Но едновременно с това разбирах, че само така е възможно някакво движение напред,“ – си спомня Мишел. Томас разбира, че трябва изцяло да се промени, ако иска да оживее.
„Най-важният урок, който научих, е, че трябва да преодолея някои свои навици,“ – признава Томас. И започва да работи върху техниката, за да компенсира липсата на сила.
„Учих се да се съсредоточавам максимално. Нямах друг избор. Ако допуснех грешка, това щеше да означава край на всичко. Зад гърба ми имаше стена – една грешка и край, – категоричен е десетобоецът. – Постигнах велика победа. Успях да се изградя отново като спортист и да стигна до предишното си ниво, въпреки проблемите със здравето“.
Но Мишел познава брат си като победител. Затова като треньор той го заявява за участие на Универсиадата в Гванджу през лятото на 2015 г. Въпреки че времето за подготовка е прекалено кратко, Томас изумява всички, като защитава титлата си отпреди две години в Казан, и става два пъти студентски световен шампион на десетобой. Златен медал с вкус на надежда, че ще се класира за олимпийските игри в Рио. Но на световното първенство в Пекин го чака разочарование. Там той завършва 14-ти с 8035 точки.
Тази зима Томас получава травма на лакътя, която му пречи за копието и гюлето. Така последният шанс за билет за Рио минава през Амстердам.
Но на европейското първенство десетобоецът, завърнал се на пистата от ада, печели билета за олимпийските игри в комплект със златен медал. Томас е наясно, че не всички най-добри атлети в дисциплината за били в Амстердам, но въпреки това е безкрайно щастлив от европейската титла. Има и малко разочарование от факта, че заради хладното и ветровито време не успя да натрупа още 37 точки, за да подобри личния си рекорд от 8255 точки.
Сега треньорът Мишел се надява да види как брат му го подобрява в Рио.
„Ще има нещо символично в това, ако Томас го направи. Да завърши сезона, като докаже, че днес се чувства по-добре от всякога.“
