Олимпийски легенди в леката атлетика: Карл Люис
Роден е на 1 юли 1961 г. в Бирмингам, Алабама.
Обявен за атлет №1 на 20-и век. Изравнява два легендарни олимпийски подвига в атлетиката. На игрите в Лос Анжелис-1984 повтаря триумфа на Джеси Оуенс с 4 титли в същите дисциплини – 100 м, 200 м, 4х100 м и скок дължина. Тогава започва и серията му от 4 поредни златни медала в скока на дължина. С успеха си в Атланта-1996 се изравнява по този показател с Ал Ортър (диск). Бойкотът на игрите в Москва-1980 го лишава от олимпийски дебют още тогава, когато е на 19 години. Има общо девет златни и един сребърен медал в колекцията си.
Първата си олимпийска титла печели с огромна преднина на 100 м – 9.99 срещу 10.19 на Сам Грейди. Още с първия си опит в скока на дължина (8.54) си осигурява ново злато, но прави само още един опит (фаул) защото като иска да запази сили за 200 м. Люис тримуфира в този спринт с олимпийски рекорд – 19.80 (световният тогава е 19.72 на Пиетро Менеа). В щафетата 4х100 м той е на последен пост и помага за световния рекорд 37.83.
Четири години по-късно Люис е втори на 100 м в Сеул-1988 след Бен Джонсън – 9.92 срещу 9.79. Канадецът обаче дава положителна допинг проба и е дисквалифициран. Така Карл става първият с две титли на 100 м. На 200 м остава втори след своя съотборник Джо Делоуч – 19.79 срещу 19.75, а в скока на дължина печели с 8.72. В Барселона-1992 е отново шампион на 4х100 м със световен рекорд 37.40, а в скока на дължина се реваншира на Майк Пауъл за загубата си на световното в Токио предната година – 8.67 срещу 8.64. Последната титла Карл печели с 8.50 в Атланта-1996. В своята кариера Люис има световен рекорд на 100 м от 9.86 (1991), стига до №2 на 200 м с 19.75 (1983) и все още е №3 в скока на дължина с 8.87 (1991).
