В навечерието на Игрите в Рио политиката отново грубо се намесва в спорта, което е в разрез с олимпийските принципи.

Призив, към всички, които обичат леката атлетика – събирайте ябълки!

Сигурно ви звучат абсурдно тези мои думи. Както абсурдно е и всичко, което се случва в момента.

Вече почти една година руските атлети са подложени на безпрецедентен натиск от страна на ИААФ. През есента на 2015 година след филм, излъчен по немска телевизия, УАДА (Международната антидопингова агенция) закри дейността на Руската антидопингова лаборатория и препоръча на ИААФ да изхвърли ВФЛА (Руската лекоатлетическа федерация) от своите редици. Това се случи и руските спортисти получиха забрана да участват в международни състезания. Официалните обвинения са свързани със системна употреба на допинг от руските атлети, като се посочва, че в Русия това е държавна политика.

Политика и спорт

Че политика действително има в случая, това е ясно. Съвременният спорт винаги е бил заложник на нея. Нека си припомним двата най-драстични случая – олимпийските игри през 1980 година в Москва, които бяха бойкотирани от западноевропейските страни и САЩ, и олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година, които бяха съответно бойкотирани от страните на тогавашния социалистически лагер, сред които бе и България. Потърпевши в такава ситуация са атлетите, чийто четиригодишен труд е унищожен. Потърпевши са и всички почитатели на спорта, които ще се замислят дали да насочат децата си да спортуват. Потърпевши са и всички хора въобще, защото това значи разделение, а не дружба, каквато по принцип е мисията на спорта.

Олимпийските игри в древността са възникнали именно с такава цел: да спрат войните, да бъде преодоляна омразата между хората и споровете да бъдат решавани на арената с мирни средства. Пак по времето на древността за периода на олимпийските игри всички военни конфликти са били прекратявани, а в областта на града домакин е можело да влезеш само без оръжие.

Явно нищо не сме научили. И за слепците е ясно, че допингът е само повод. Истинската причина е политическа – натиск срещу руския президент Путин за неговата политика, несъобразяваща се с нечии мераци за световно господство и влияние и опитваща се да върне силата на Русия, доста ослабена през 90-те години на миналия век. Този натиск е продължение и на санкциите срещу Русия от страна на Европейския съюз и САЩ за присъединяването на Крим. Няма да се задълбочавам, защото тук има и много икономически интереси.

Къде е мястото на спорта във всичко това? Спортните герои са гордостта на една нация. Те са и модели за подражание, и доказателство за сила и просперитет. Още при встъпването си в длъжност при първия си президентски мандат в началото на 2000 година Путин обяви спортът за свой приоритет. И резултатите на закъсняха. Затова сега ударът е насочен натам.

Сянката на допинга

Днешният спорт е и пари. Медалите от международни състезания означават спорнсори. На големите турнири се разиграват хиляди долари от телевизионни права. Обърнете внимание последните допинг атаки към кого са насочени: Русия, Кения…

Сигурно другите не употребяват. Другите я карат на ябълки и вода. Другите са чисти като сълза, ще използвам банален израз за толкова банална история. На всеки му е ясно, че тази игра с допинга е политика. Допингът, за съжаление, е част от големия спорт и засега няма начин да бъде изваден от него. Затова няма скоро да видим финалния епизод на сериалите за Батман, Спайдермен, Терминатор, Жената котка и Жената киборг в спорта.

Не приемам обаче твърдението: „Всички взимат!“ Най-малкото защото според правните норми, няма виновен, до доказване на противното. Тоест, ако не си хванат в престъпление, значи си невинен. Логично следва, че всеки, който не е хванат с допинг, е чист и не може да бъде наказван.

Театърът на абсурда

И тук започва театърът на абсурда. С главни роли ИААФ, УАДА, различини телевизии и поръчкови филмови производства. Не можеш да наказваш всички спортисти само защото някои са нарушили правилата. Никой не е длъжен да носи вината на друг. Останалите са НЕВИННИ до доказване на противното. Дали допингът е държавна политика също не може да бъде доказано. Ако в една държава има корупция, не значи, че всички нейни граждани са корумпирани. Същото е и с допинга. А и не ми е ясно как някой може да накара някого насила да пие този или онзи препарат?

След като прекрати дейността на Руската антидопингова лаборатория, УАДА, ако имаше желание, можеше да й помогне в кратки срокове да се преобразува според изискванията. А не да оставя руснаците без възможност да провеждат допинг контрол. Но явно не това е била целта. Няма да се впускам и в скандала с мелдония, от който потърпевши са пак основно източноевропейски спортисти и който отново намирисва на поръчков. И който, в крайна сметка, сериозно удари по имиджа на УАДА.

Стигаме и до безумните изисквания на ИААФ към ВФЛА, която тя трябваше да изпълни. Като това в националния състав да няма атлети, наказвани преди за допинг. Нали са изтърпели наказанието си, защо да бъдат санкционирани отново? Нали се сещате, че този критерий не е налаган на никой спортист от друга нация. Защото щом си изтърпял наказанието си, по презумция вече си невинен. За мое учудване, руснаците се съгласиха, сигурно надявайки се, че все пак ще здравият разум ще надделее. След цялата сага, продължила повече от половин година, стана ясно обаче, че такова нещо няма как да се случи. Въпреки че изискванията бяха изпълнени, отново имаше недоволни и членството на ВФЛА в ИААФ не бе възстановено. Междувременно много планирано на определени периоди продължиха да излизат филми, които не доказват нищо, но умело формират обществени нагласи.

И поредният епизод на абсурда. На руските атлети им бе предложено да подадат индивидуални заявки към ИААФ, като изпълнят още куп изисквания. Неизпълними изисквания. Няма как руските атлети да са били извън системата на руски допинг контрол от началото на 2014, след като дори и не са си помисляли, че ще се стигне до такава ситуация. Що за безумие? Няма как и те да не са част от руската държавна система, нали живеят и тренират в страната си.

Позицията на ИААФ е гавра не само с елитните руски спортисти, а и с всички, решили да се посветят на леката атлетика. Така в предстоящите през юли световно първенство за юноши старша възраст и европейско за деца няма да видим руснаци. Те, какво, за да изпълнят изискванията, да емигрират от страната си ли трябва? Това прекършва крилете на съвсем млади момичета и момчета, които тепърва навлизат в спорта, лишава ги от бъдеще. Както и позицията, че евентуално одобрените от ИААФ атлети могат да участват само като независими.

Усещате ли политическия привкус?

Ще остане ли бял олимпийският флаг?

Сега остава решението на Спортния арбитражен съд. Надеждите са, че той все пак ще бъде безпристрастен. Защото да лишиш невинен човек от правото му да практикува професията си е меко казано нарушаване на човешките му права. Подло е и да поставяш неизпълними изисквания. Както и да искаш да го лишиш от национално достойнство, като забраниш да се състезава под националното си знаме. Елена Исинбаева вече заяви, че би участвала на олимпийските игри само ако защитава цветовете на Русия. Главният треньор на „сборная“ Юрий Борзаковски също изради мнение, че той никога не би участвал в състезание под друг флаг, освен под руския.

Надеждите са свързани с МОК, който все още удържа фронта и демонстрира принципна позиция. Една от целите на олимпийското движение е да обедини хората от целия свят чрез спорта. А един от основополагащите принципи на олимпизма е да постави спорта в услуга на хармоничното развитие на човека с оглед на насърчаване на мира в обществото при зачитане на човешкото достойнство. Но днес атаките към МОК са силни – чуват се гласове, че Русия трябва да бъде изхвърлена от международното олимпийско движение заради системната употреба на допинг от нейните спортисти.

Яжте ябълки

От което ме напушва смях. Няма как само руснаците да се „зобят“. Звучи наивно. Но защо само руските спортисти да са виновни? Публична тайна е, че списъкът със забранени препарати се актуализира след края на състезателния сезон, тоест когато с даден нов медикамент вече е спечелено, което трябва да се спечели. Но понеже нямам доказателства, няма да твърдя подобно нещо. По-скоро ще се съглася, че масово се ядат ябълки. И ще гледам как докато руснаците си участват на регионални състезания в страната, по турнирите хора с разкъсващи екипите мускули и изцъклени очи постигат неземни резултати. Затова и моят призив е да събираме ябълки и да изпратим на нуждаещите се. Само че гледайте да са от био производство, за да не стане някоя издънка с пробите. Че знае ли се…

Боян Ив. БОЙЧЕВ