Ивет Лалова-Колио: Ще се върна в България
Ивет Лалова-Колио записа исторически успех на български атлет на европейски първенства на 8 юли.
Тя стана първата българка с два медала в спринта от глобален шампионат. В холандската столица Амстердам Ивет първо спечели сребро на 200 м на 7 юли, а ден по-късно повтори успеха си и на 100 м.
Ето какво отговори най-бързата българка на въпросите на българските журналисти веднага след триумфа на 100 м.
Финалът на 100 м бе много тежък. Очакваше ли медал от това бягане?
Да, очаквах медала. Тренирах и работих много за това първенство. Бях готова за медалите и на 100 м, и на 200 м. Във финала на 100 м духаше лек страничен вятър, което допълнително ни затрудняваше. Подкрепата за Дафне Схипърс също беше много голяма и се усещаше навсякъде. Насърчаваха я дори на проверката и въобще по целия път до старта.
Вторият медал е факт. Как се чувстваш сега?
Фантастично, но и аз почувствах огромна подкрепа още вчера след среброто на 200 м. Искам да благодаря на тези които ме подкрепят и са тук сега – треньора, Симоне, министъра на спорта, президента на БФЛА, журналистите, всички, които ми пишат и ме поздравяват. Тези медали са за тях, защото ако нямаш подкрепа губиш и мотивацията за работа и тренировка.
След полуфинала сподели, че е пистата е малко тежка за теб?
Да, наистина пистата е особена. Малко е мека и след като бягаш чувстваш умората по-късно. Инна Ефтимова се контузи на полуфинала. Виждате какво стана с Дезире Хенри, която изнесоха на носилка след финала на 100 м. Имаше и други атлети, които се контузиха и това не е случайно. Много се радвам за Мирела и жалко за Габриела Петрова. Габи трябваше да се класира за финала след всичко което преживя.
Какви са следващите цели след този успех?
Естествено аз се готвя целенасочено за олимпийските игри в Рио. Много е трудно да се постигнат два върха на спортната форма за един сезон. Все още работя на висок обем, а за Рио трябва да бъда в още по-добра форма.
Ще се върнеш ли в България скоро?
След тези два сребърни медала мисля, че ще се върна тези дни. Още не мога да осъзная какво съм направила. Може би утре вече ще знам какви са най-близките ми планове.
