Да бягаш ултрамаратон с диабет
Знаете ли кой е Гавин Грифитс?
Той е на 25 години, англичанин, ултрамаратонец. С диабет тип 1. На пръв поглед нещата изглеждат несъвместими – ултрамаратон и диабет. Но само на пръв поглед. Гавин Грифитс е доказателство за това. Той приема предизвикателството на безкрайните километри, за да докаже, че дори човек със заболяване от диабет при подходящ режим може да живее нормално като всички други хора.
Неотдавна Грифитс гостува в България. Той бе включил ежеседмичното съботно бягане, организирано от 5kmrun, в маршрута на своя „Европейски DiAthlete маратон“. За това, какъв човек е и каква е неговата популярност във Великобритания и по света, говори фактът, че той бе избран да бъде един от факлоносците на олимпийския огън за Игрите в Лондон през 2012 година.
Гавин Грифтс бе любезен да даде интервю за сайта www.atletikabg.com и сп.„Атлетика“.
– Гавин, защо си в България и каква е целта на твоето участие в 5kmrun?
– Идеята е да се обърне внимание на хората с диабет. В маршрута на „Европейски DiAthlete маратон“ са включени четири европейски столици: Будапеща, Белград, София, Загреб. Във всеки един от тези градове хората да се съберат и да бягат заедно като отбор.
– Откога имаш диабет?
– Бях на 8 години, когато ми го откриха. Разбира се, това беше голям шок за мен.
– Кога и как реши да се занимаваш със спорт?
– Когато се разболях от диабет, тренирах футбол. Лекарите бяха категорични, че със спорта е свършено. Аз обаче не мислех така. Продължих да тренирам и бях в титулярния състав на отбора.
– А ултрамаратоните? Защо се насочи към тях?
– До голяма степен стана случайно. Бях на 17 години, когато се записах за участие в състезание в Кент, Великобритания, с дължина 29 мили (около 46.5 км). Завърших за 3:01 ч. Тогава разбрах, че обичам бягането. Започнах да си поставям все по-амбициозни цели. В Ню Йорк пробягах 7 маратона за 7 дни. А през 2013 година бягах 30 дни по 30 мили всеки ден или общо 900 мили на територията на Великобритания. Участвал съм и в много други ултрамаратони.
– Всеки ден ли тренираш?
– Не, не тренирам всеки ден. Зависи.
– Контролираш ли кръвната си захар?
– Задължително. Това е важно условие да съм добре, а също и да мога да спортувам.
– Ултрамаратоните са много изтощителни. Нямаш ли проблем със захарта?
– Когато човек контролира кръвната си захар, няма проблем. Така по време на моето предизвикателство, когато за 30 дни пробягах 900 километра, само 6 пъти допуснах хипогликемия (ниска захар). Когато бягам ултрамаратон, се налага да меря захарта по 10 пъти на ден.
– Каква кръвна захар поддържаш?
– Старая се да е в рамките на 6 ммола на литър. Смятам, че това е нормално за диабетик.
– Как се храниш, има ли храни, които избягваш?
– Храня се балансирано и разнообразно. Не се отказвам от месото. Единственото което не мога да ям и не го правя – това са сладките неща. Но не е пороблем – сладкишите не ме изкушават.
– Целите, които си поставяш?
– Аз не бягам единствено за себе си. Искам да вдъхновя и други хора с диабет. Да им кажа, че заболяването не е проблем. Ако контролираш добре диабета, може да постигнеш всичко.
– Твоето послание към нашите читатели?
– Спортът е важен за здравето както на диабетиците, така и на всички останали. Да живееш с диабет, това означава, че винаги трябва да полагаш грижи за своето здраве. Което не значи, че трябва да се отказваш от мечтите си. Помни, ти можеш да постигнеш всичко!
Интервю на Боян Ив. БОЙЧЕВ
