Коя е четвъртата сила в света на маратонските бягания?
За първите три няма съмнения – Кения, Етиопия и разбира се, Япония, където маратонът е религия.
Но коя е четвъртата? Щатите, Русия или някоя западноевропейска страна? Или може би друга африканска?
Нищо подобно.
Колкото и да е странно – това е Перу. По сила на резултатите южноамериканската държава през миналата година уверено заема четвърто място. И е въпрос на време перуанските маратонци да се намесят в разпределението на медалите от големи състезания.
Причината всичко това да се случи е известният мексикански маратонец Родолфо Гомес, сега треньор. Мексиканецът е един от най-добрите маратонци през 70-те и 80-те години на миналия век. В своята кариера има победи на маратоните в Токио, Ротердам и Питсбърг. Личният му рекорд е 2:09:33 ч, постигнат на Нюйоркския маратон след легендарна битка с Алберто Салазар, като в крайна сметка Гомес завършва втори, а Салазар печели третата си победа. На олимпийските игри в Москва стига до 6-то място. Има златен, сребърен и два бронзови медала от Панамерикански игри на дистанции 10 000 и 5000 м.
След като се отказва от активна състезателна дейност, Гомес става треньор на редица елитни южноамерикански атлети: Андрес Еспиноза, Герман Силва, Бенджамин Паредес, Адриана Фернандес, Исак Гарсия, Мартин Питайо, Исидро Рико и други.
От няколко години Родолфо Гомес е в Перу. Той си е поставил амбициозна задача – да изгради в градчето Хуанкайя тренировъчен център, подобен на този в Итен – люпилнята на кенийските бегачи. Хуанкайя идеално подхожда за тази цел, защото се намира на 3200 м над морската височина. Най-добрите перуански маратонци имат резултати 2:10 – 2:13 ч при мъжете и около 2:30 ч при жените. Подобно на кенийците, повечето от тях принадлежат към определено племе – кечуа. Индианците кечуа, макар и ниски на ръст, имат феноменална издръжливост, като се доближават до станалите легендарни мексикански индианци тараумара.
Именно перуанка – Гладис Техеда, завърши вчера на второ място в силния маратон на Нагано, Япония.
