Брой номер 101 на списание „Атлетика“ излезе на 22 октомври, а основна тема е световното първенство в Пекин. Шампионът на 400 м Уейд Ван Нийкерк „взриви“ стадиона в китайската столица и стана една от световните звезди н атлетиката. 

 За много кратко време Уейд Ван Нийкерк се превърна от талантлив спринтьор на 200 м в световен шампион и №4 в историческата ранглиста на 400 м! След феноменалното бягане и 43.48 на олимпийския стадион в Пекин 23-годишният южноафриканец се строполи напълно изтощен на пистата. Наложи се спешна медицинска помощ и отвеждане с линейка до местна болница. На следващия ден новият герой на Република Южна Африка бе готов за атаката на медиите и награждаването на „Птичето гнездо”.   

Уейд е роден на 15 юли 1992 г. в Кейптаун, но и Блумфонтейн се включи в надпреварата под лозунга „Добре дошло, наше златно момче”. И двата града имат право да претендират за дом на бързоногия младеж. „Роден съм в Кейптаун и цялото ми семейство е там, в Краайфонтейн, Белвил”, казва запаленият фен на футбола, който подкрепя Кайзер Чийфс, Ливърпул и Реал Мадрид. Уейд и майка му Одеса Сварт се преместват в Блумфонтейн през 2005-а, когато той е на 13 и Одеса се е разделила с бащата на атлета – Уейн Ван Нийкерк. И двамата родители са тренирали атлетика – скок височина и спринт, като Уейн се е занимавал и с ръгби. Вторият баща на Уейд – Стивън Сварт пък е бил бегач на дълги разстояния. Талантът, който е студент по маркетинг в „Университета на Свободния щат”, подържа връзка с двете фамилии. Той има двама братя и сестра-бебе. „Успехът ми е и техен. Когато аз плача, и те плачат”, казва новият шампион, наричащ себе си „Уейд Мечтателя” в социалните мрежи.

Според него първите му стъпки в атлетиката са свързани с втория баща: „Буквално влезнах в неговите обувки. Той ми даде първите обувки за бягане – „Асикс”, които имаха смешни цветя. Не ми харесваха много, но се привързах към тях. Това беше преди да влеза в националния отбор за юноши. Бях никой, дори не бях в отбора на Свободния щат”. Първоначално тренира скок на височина и е преодолявал 2.04-2.05 м. От края на 2009-а се насочва към спринта. Ван Нийкерк прави международен дебют на световното първенство за юноши в Монктън през 2010-а, когато завърши 4-ти на 200 м с личен рекорд 21.02 и беше част от щафетата 4х100 м на РЮА. През 2011-а, само на 18, стана национален шампион за мъже с 20.57 – второ време в света за сезона при юношите (№1 е Кирани Джеймс от Гренада). Уейд обаче не стартира във финала на първенството на Африка за юноши заради разкъсване на колянното сухожилие. Проблемите продължават през 2012-а и Ван Нийкерк участва само в пет старта.Точно този период се оказва превратен за неговата кариера.

„Травмата ме забави доста и трябваше да се погрижа за поставяне на правилната основа. С треньора ми бяхме много предпазливи и не бързахме. Решихме да изградим добра база, да се опитаме да коригираме всичко по отношение на техниката, да елиминираме и най-малките болежки, да засилим мускулатурата където трябва. През тази година започнах да правя и нужните сесии в залата за физическа подготовка. Грижих се много по-добре за тялото си”, спомня си Уейд. Промяната обаче не е само физическа. Времето извън пистата му дава шанс да определи приоритетите в живота:„Много се съмнявах в себе си, но накрая това се оказа добро нещо. Започнах да се опознавам по-добре като атлет, но също така израстнах духовно, повярвах в Бог и това ми помогна да продължа напред и да почувствам вътрешното си издигане. Като контузен придобих много по-ценен опит, отколкото като здрав атлет”.    

Треньорката му Анна Бота решава да намали напрежението върху колянните сухожилия с повече стартове на 400 м вместо експлозивните 200 м. Дебютът в дисциплината е на 8 юни 2012-а на „Мемориал Примо Небиоло” в Торино – 46.43 и четвърто място. След две седмици постига 46.74 и това е последното му бягане за годината. През април 2013-а прави 8 старта на 400 м за 3 седмици и 4 пъти ”слиза” под 46 секунди (45.83-45.99-45.89-45.42). На „Златен шпайк” в Острава (27 юни) изумява с 45.09, но до края на сезона няма повече постижения под 46.3 и отпада в полуфиналите на Универсиадата в Казан и още в сериите на световното в Москва. 2014-а започва шеметно – още през февруари в Блумфонтейн преминава обиколката за 45.12, а през април стига до 20.21 на 200 м и 44.92 на 400 м! На ДЛ-турнира в Ню Йорк (14 юни) постави първия си рекорд на РЮА – 44.38, а след 3 седмици в Лозана подобри времето си и на 200 м с 20.19. После Ван Нийкерк взе първите си индивидуални медали от голямата сцена – сребърни на 400 м на Игрите на Британската общност (44.68; на 200 м – полуфинал) и на първенството на Африка (45.00). През тази година Уейд продължи с рекордите – първо национален (44.24), а после и континентален на 400 м (43.96), а след това и нов рекорд на РЮА на 200 м (19.94). За да дойде накрая и триумфът в Пекин.     

Премията от $60 000 за първо място на световното е само малка част от финансовите изгоди, които идват с навлизането в орбитата на звездите на атлетиката, но Ван Нийкерк е здраво стъпил на земята и продължава да бъде скромен и вглъбен в себе си: „Няма да подлудявам с парите, които вече имам. Ще инвестирам в недвижими имоти и ще се опитам да си взема къща. Имам още идеи, но ще трябва да ги премисля, а и ще говоря с родителите ми, за да преценя кои са най-добрите ми опции”. На пръв поглед Уейд спечели титлата хладнокръвно, но пред пресата в РЮА признава, че процесът е бил изпълнен с нервни моменти: „Може да съм изглеждал солидно на пистата, но дори лежейки на леглото вечерта преди финала не се чувствах изобщо добре. Пеех си на ум националния химн, за да заспа”. 24 часа по-късно той е в болницата, но като шампион. Подобно състояние не е нещо ново за него. Почти винаги след добро бягане се превръща в „медицински случай”, често дори повръща. Неговата треньорка, 74-годишна прабаба, го разбира най-добре: ”Когато влезе така в бягането, абсолютно се раздава. За нас е нормално да е в това положение. Въпреки че той се бори с мисълта да не повръща, съотборниците му имат специален прякор за това. След много бързо бягане просто му става лошо”.

Ван Нийкерк не яде много в деня на бягането: „Придържам се към лека храна – ядки, плодове, вода и сокове за да не се обезводня”. Извън пистата той е затворен: „Опитвам се да държа моя кръг малък. Аз съм от типа атлети, които винаги тренират и никога нямат време за да излизат повечко навън. Нямам време за разпускане”. Само по време на пътуванията си в Европа Уейд показва и другата си страна – неговото пристрастяване към обувките. Обвинява за него своя съотборник, рекордьорът на РЮА на 100 м Акани Симбине. „Купих си 6-7 чифта и сега трябва да направя помещение в къщи само за моите обувки. Майка ми все още има повече”, споделя Ван Нийкерк. Той има стабилна връзка и първото съобщение, което изпраща след титлата е за приятелката му. И тя като него е „Мечтателка”. „Отделям време за нея, за да се чувства важна и желана в моя живот. Щастлив съм с връзката ни. Тя също си има мечти и цели, които аз подкрепям. Учи за магистърска степен по социология”, споделя Уейд.

Още за Уейд Ван Нийкерк четете в новия брой на списание „Атлетика“.