21 октомври 1964 г. – последният ден от състезанията по лека атлетика на олимпийските игри в Токио. В програмата има 6 дисциплини и в 4 от тях падат световни рекорди, в останалите 2 пък има оформен шампионски дубъл и оспорван дуел в скока на височина.

В маратона Абебе Бикила става за втори пореден път олимпийски шампион и пак с най-добро постижение в света за всички времена (по това време не се прилага етикета „световен рекорд” в тази дисциплина). 4 години по-рано в Рим босоногият етиопец печели титлата с 2:15:16.2, но в Токио решава да участва в последния момент и побеждава Бейзил Хийтли (Вбр) с повече от 4 минути (2:12:11.2 срещу 2:16:19.2), а британецът по-рано през годината е постигнал най-добър резултат в историята (2:13:55).

В щафетата 4х100 при мъжете САЩ (Пол Дрейтън, Джералд Ашуърт, Ричард Стебинс, Боб Хейс) печели със световен рекорд 39.0 (39.06). Предишният стандарт е пак на американците – 39.1 от мача САЩ-СССР в Москва-1961, когато за първи път щафета само от тъмнокожи атлети поставя световен рекорд! В Токио спора за сребърните отличия е решен след фотофиниш в полза на Полша пред Франция, въпреки равното им време – 39.3 (39.36). Последният пост на „петлите” Делекур се приближава до Пол Дрейтън след финала и казва: „Имате само Хейс”. Отговорът е: „Той е достатъчен”. Боб Хейс, който по-рано печели титлата на 100 м със световен рекорд 10.0 (10.06), прави феноменален последен пост. Той получава палката с 6 метра пасив на 5-о място, а побеждава с три метра. Според специалистите „Куршума” е изминал тези 100 м с летящ старт за 8.8-8.9!

При жените на 4х100 м също има световен рекорд, но той е за щафетата завършила… на второ място – САЩ (Уилай Уайт, Уайомия Тайъс, Мерилин Уайт, Едит Макгуайър) с 43.9 (43.92). Полша печели титлата с 43.6 (43.69), но това постижение, както и 44.2 на полякините месец по-рано в Лодз, е анулирано по-късно заради четвъртия пост Ева Клобуковска. Тя не успява да премине традиционния тест за пол през 1967-а и получава „забрана да се състезава при жените” защото „има една хромозома повече”.

В щафетата 4х400 м (по това време само за мъже) САЩ „сваля” секунда и половина от предишния си рекорд от игрите в Рим. В шампионския квартет за 3:00.7 са Олан Касел (46.0), Майк Лараби (44.8), Юлис Уилямс (45.4) и Хенри Кар (44.5). Във финала на 1500 м, вече 2-кратният олимпийски шампион на 800 м, Питър Снел (НЗ) отново е най-бърз с 3:38.1. Така той прави първи златен дубъл в двете дисциплини на една олимпиада от 1920-а. Вече 50 години няма атлет, който да повтори триумфа му от Токио.

В скока на височина пък световният рекордьор Валерий Брумел (2.28) води дуел с Джон Томас. Четири години по-рано в Рим американецът пристига като рекордьор с 2.22, но остава трети с 2.14 след представителите на СССР – Роберт Шавлакадзе и Брумел (по 2.16). В един момент изглежда, че сценария ще се повтори, но с разменени роли. Джон Рамбо (САЩ) преодолява 2.14 от първи опит, докато Брумел и Томас се измъкват от трети. На 2.16 обаче Брумел отново излиза напред с успех още при първия си опит, докато Томас се справя от втори, а Рамбо – от трети. 2.18 се оказват непосилни за Рамбо, а фаворитите ги преминават от първи опит, след което правят по три фаула на 2.20. Така Брумел печели олимпийската титла. Годино по-късно той е сериозно наранен в катастрофа с мотоциклет в Москва. Тежката фактура на десния крак слага край на международната му кариера.

20 години след „рекорда” на Бикила в Токио, на 21 октомври 1984 г., на маратона в Чикаго е постигнато още едно най-добро време в историята на дисциплината – 2:08:05 на Стив Джоунс (Вбр).