На този ден в атлетиката – Игор Тер-Ованесян изравнява Ралф Бостън
В историята на скока на дължина има един впечатляващ дуел. В периода 1960-68 две легенди в дисциплината – Ралф Бостън (САЩ) и Игор Тер-Ованесян (СССР) развиват своето съперничество и подобряват световни рекорди. Последният от тях е на 19 октомври 1967 г.
Игор Арамович поставя европейски рекорд с 8.33 м още в първия си опит в предолимпийските състезания в Мексико Сити. Бостън не участва, но държи световния с 8.35 от турнира в Модесто през 1965-а. В четвъртия кръг Тер-Ованесян се приземява точно на 8.35 и изравнява рекорда.
Това е второто му върхово постижение след 8.31 през 1962-а. Ралф Бостън има шест (8.21-8.24-8.28-8.31 изравнява Тер-Ованесян, 8.34-8.35). Първият световен рекорд на американеца е през 1960-а и детронира сънародника му Джеси Оуенс (8.13 през 1935-а) от първо място във вечната ранглиста. На олимпийски игри Тер-Ованесян има 2 поредни бронзови медала (1960 и 1964), а Бостън е с пълен комплект – шампион в Рим-1960, втори в Токио-1964, трети в Мексико-1968.
На 19 октомври 1968 г. пък са поставени 4 световни рекорда в щафетата 4х100 м. В сериите при жените на олимпийските игри в Мексико първо САЩ постига 43.4 (43.50), а после във втората Холандия печели също с 43.4 (43.49). Старият рекорд (43.6 на СССР) е регистриран 23 дни по-рано на тестови състезания на същия стадион. В първата серия при мъжете Куба печели с 38.7 (38.76 – най-добро електронно време), а във втората Ямайка изравнява световния рекорд с 38.6 (38.65). По-късно през деня в полуфиналите ямайците са още по-бързи с 38.3 (38.39).
Най-добри постижения с електронно измерване (официални световни рекорди от 1 януари 1977 г.) са реализирани на игрите в Токио на 19 октомври 1964 г. В първия полуфинал на 80 м с пр. Памела Килборн (Ав) печели с 10.69 (в него участва Снежана Керкова), в следващия Карин Балцер е още по-бърза с 10.65. В невероятно драматичния финал по-късно вятърът е над 2 м/сек и Балцер стига до златния медал с 10.5 (10.54) пред Тереса Циепли (Пол) 10.5 (10.55) и Килборн (10.56). По това време световният рекорд е 10.5. Шампион на 200 м при жените е Едит Макгуайър с 23.05 пред Ирена Киршенщайн (по-късно Шевинска) с 23.13 и Мерилин Блек (Авл) с 23.18. До този момент най-доброто електронно време е 23.30 на Уилма Рудолф от Рим-1960.
В същия ден България се разминава с медал в мятането на диск за жени. Вержиния Михайлова има най-добър резултат в квалификациите – 54.94. Във втория си опит във финала праща уреда на 56.56 и е на второ място след Ингрид Лотц (57.21) до петия кръг. Тогава обаче е изпреварена от Тамара Прес (СССР) с 57.27 и Лиа Манолиу (Рум) с 56.97 и остава четвърта без отличие.
