Ивет Лалова пред 24chasa.bg: Бях пред отказване през зимата, но пренаредих пъзела
Ивет Лалова записа личен рекорд и седмо място в най-силния финал на 200 м в историята на световните първенства на 28 август. Предлагаме ви интервюто на най-бързата българка пред пратеника на вестник „24 часа“ в Пекин Георги Банов.
Спомням си всеки един момент от кариерата, признава спринтьорката
След 11 години Ивет Лалова отново влезе на финал на 200 метра. И там се класира седма. Направи две бягания под личното си постижение, което бе постигнато преди бруталната контузия, която я върна години назад. Представянето на Ивет е една от сензациите на световното първенство в Пекин. Във финала тя взе участие и в едно от най-силните бягания в историята на дисциплината, като победителката Дафне Схиперс от Холандия, която е бивша седмобойка, даде трето време във вечната ранглиста. Подобри и рекорда на световните първенства, поставен от Зилке Гладиш от несъществуващата ГДР през 1987 г.
– Преди малко повече от 10 години те гледах как правиш първата си стъпка в деня след операцията на счупения крак. Тогава, честно да си призная, не вярвах, че можеш да се върнеш. Ти вярваше ли?
– Не съм спирала да вярвам. Все пак заради тази вяра съм тук. Атлетиката е уникален спорт. Всеки сезон е едно ново начало. Започваш, тренираш, готвиш се. И започва всичко. Лошото е, че за мен остават прекалено малко нови начала
Не мога да крия, в края на кариерата си съм. Но виж какво се получи в Пекин. Това зарежда емоционално много. След полуфинала бях просто на седмото небе. Не очаквах такова бягане. Въпреки че бях готова за него. От години треньорът ми ме караше да се съсредоточа в него. Но аз съм малко инат. 100, та 100. Сега наистина трябва да поразмисля. Но моментът не е сега. Искам да се прибера и да отпразнувам този финал както трябва. Да се видя с родителите си, със семейството, с приятели. Всичко за тази година приключи. Стига толкова. Месец и половина подготовка за това световно наистина изтощават.
– Разбра ли какъв фурор предизвика в България?
– Леко понаучих. След полуфинала започнаха едни съобщения. Преди световното 3 месеца спрях с атлетиката
– в смисъл нито съм гледала, нито съм слушала или чела за атлетика. Всичко бе подчинено на световното. И просто съм безкрайно щастлива, че изпълних една от мечтите си. Направих и финал на 200 м.
– През тези 10 години имаше ли момент, в който си искала да спреш?
– Не. Може би един. Периодът между европейското първенство на открито в Цюрих и това в зала в Прага бе изключително тежък в личен план. Много мислих дали да не захвърля всичко. Но успях да пренаредя пъзела и нещата си дойдоха на мястото. И когато всичко в личен план се нареди, останалото само се подрежда. Може би и заради това успях на световното.
Заради това казах, че се чувствам късметлийка и благословена. Защото ме пощадиха контузиите след онова счупване, за което трябва да благодаря на Симоне. Много хора не разбират, че един атлет не се различава по това, което тренира, от другите. 99% работим еднакво. 1% са тези, които разчитат на нещо друго и да не ги хванат. И ето че едни са тук, на световното, другите у дома. Самото класиране на такова първенство или олимпиада е изключителен успех, което малко хора го разбират, или пък се правят, че не го разбират нарочно. През последните месеци тренирахме заедно с Инна Ефтимова всеки ден. И всеки ден гледах как тя се бори за тези 2 стотни, които не ѝ стигаха. И накрая добре, че решиха и тя да дойде с допълнителна квота. Много се зарадвах за нея. Зарадвах се и заради Габриела, която направи изключително състезание в тройния скок. Тя е изключителен талант и има да расте още.
Пълното интервю на Ивет Лалова прочетете на www.24chasa.bg
