Вероника Кемпбъл-Браун (за по-кратко ВКБ) не е дебютант на голямо първенство. Тя не е една от атлетките, които допринасят само за екзотиката на световното и увеличават броя участници.  

Дори сред тези атлети, които са далеч под средното световно равнище, има само единици, които не знаят правилата на своя спорт. Най-вече едно основно правило в спринта – стартираш в една пътека и в нея трябва да завършиш.

Вероника всъщност е сред най-великите спринтьорки на нашето време. Тя е вече на 33 години и още през 1999-а спечели първата си голяма титла – световна за кадети на 100 м! След това прибави златни медали на 100 и 200 м при девойките, а през 2004-а взе първи индивидуален медал при жените. При това какъв: златен олимпийски на 200 м на игрите в Атина. След четири години повтори успеха си в Пекин. Освен това има световни титли на 60 м в зала и на 100 и 200 м на открито.

Връщаме се обаче в наши дни. Пак се намираме в „Птичето гнездо” и ВКБ отново е на старт на 200 м. В петата серия тя стартира в пета пътека, но при излизането от виража навлезе в шеста и премина цялата финална права в нея за да завърши пред изумената Маргарет Адеойе (Вбр). ВКБ спечели с 22.79, а Адейое също се класира напред като трета в серията с 23.10. Ямайката не беше дисквалифицирана за излизането от пътеката си защото „не била попречила на Адеойе”.

Ситуацията може да изглежда куриозна и/или забавна, но всъщност изисква сериозен подход и трябваше да завърши с дисквалификация. Защо ли? Поради няколко причини. Ще дам само 5, (словом – пет), като номера на пътеката, в която трябваше все пак да завърши ВКБ.

1. Виждали сме дисквалификации за минимално преминаване в съседната пътека, след което спринтьорът нарушава баланс и ритъм в стремежа бързо да коригира позицията си. В повечето такива случаи определянето на влиянието върху конкурента е било много условно.
2. Вероника изобщо не осъзнава какво прави на пистата и няма дори наченки да се върне в своята пътека, което говори…за невероятна концентрация или за едно особено състояние на мозъка, което изисква провеждането на тестове. Знае се много добре, че и някои медикаменти предизвикват подобно преминаване на автопилот.
3. Ако приемем, че ВКБ е била „изхвърлена в съседната пътека” от центробежните сили при излизането на виража, то нейното продължаване в грешната пътека й помага да задържи високата си скорост. Тя не прави усилия да се върне в своята, което ще й коства преминаване на повече разстояние и намаляване на скоростта. В случая става дума за сериозна грешка на атлета, която в други дисциплини (препятствено бягане, хоризонтални скокове) може да бъде фатална за класирането.
4. Ако това беше някоя спринтьорка от Източна Европа, дисквалификацията й „беше в кърпа вързана”. Правилото може да позволява тълкуване, но знаем как дяволът чете евангелието и в атлетиката това вече става много неприятна практика – двоен стандарт при третирането на всякакви спорни въпроси.
5. Липсата на дисквалификация може да доведе до опасен прецедент. В атлетиката все повече навлизат практики от други спортове, например футбол, където звездите на деня си позволяват да празнуват по най-екстравагантен начин своя успех или да демонстрират превъзходството си над останалите. Ние вече видяхме Езекил Кембой да завършва в пета или шеста пътека своите феноменални финални спринтове в стийпълчейза. Какво му пречи на Юсейн Болт да премине последните си 40 м от финала на 200 м на диагонал и от шеста пътека да завърши в девета без да оказва влияние на никого?

Иван Чешанков

(коментатор на световното първенство за Евроспорт България)