Себастиан Коу беше избран за нов президент на ИААФ. Предлагаме Ви негова визитна картичка.

Лорд Себастиан Коу, барон Коу, е роден на 29 септември 1956 година в Лондон, Великобритания. Двукратен олимпийски шампион в бягането на 1500м. Част от знаменитото поколение английски бегачи на средни разстояния, шествало победоносно по атлетическите писти през втората половина на 70-те и през 80-те години на миналия век. Само като уточнение – средните бягания във Великобритания (и най-вече милята, както и официалният й еквивалент 1500м)  са това, което е 3000 м с пр. за Кения – нещо повече от национална дисциплина.

Майка му е на половина индийка. Баща му Питър Коу е и негов треньор по време на състезателната му кариера.

Себастиан започва да тренира лека атлетика, когато е на 12 години и скоро се специализира в бегач на средни разстояния. Притежава перфектните мерки за състезател – висок е 1.74м, тежи 54кг.

Завършва икономика и социална история в университета в Лохбъри. По това време идват и първите му успехи в леката атлетика. През 1977 г. на европейското първенство в зала в Сан Себастиян става европейски шампион на 800м с 1:46.54 мин, след като води през цялата дистанция. През есента на същата година подобрява и рекорда на Великобритания на 800м – 1:44.95мин. През лятото на следващата година по време на мемориала „Ван Дам“ подобрява постижението си – 1:44.25мин.

Легендарни стават битките му на пистата с неговия сънародник Стив Овет, с който си разменят притежателството на рекорда. На европейското първенство в Прага през 1978 година обаче Коу завършва едва трети, губи и националния рекорд. Връща си го само няколко седмици по-късно – 1:43.97мин.

През следващата 1979 година Коу е избран за Атлет на годината. И напълно заслужено, след като само в рамките на 41 дни подобрява три световни рекорда. Първо в Осло, Норвегия, пробягва 800 м за 1:42.33мин. После поставя нов световен рекорд и на една миля – 3:48.95мин. Третият е по време на силния турнир „Велткласе“ в Цюрих – на 1500 м – 3:32.03мин.

През следващата 1980г. в процеса на подготовка за най-големия спортен форум на планетата Коу подобрява и рекорда на 1000м – 2:13.40мин.

Олимпийските игри в Москва са бойкотирани от западните страни, но правителството на Великобритания позволява на онези свои атлети, които желаят, да участват. Така Коу застава на старт и печели титлата на 1500м, а на 800м е победен от Стив Овет.

През следващата година първо подобрява световния рекорд в зала – 1:46.0мин. След това идва онова страховито бягане във Флоренция, когато Коу поставя нов световен рекорд в дисциплината, останал неподобрен до 1997 г. – 1:41.73мин. Това постижение и до ден днешен е рекорд на Великобритания. Подобрява и върховото постижение на 1000м – 2:12.18мин. През същата година завоюва златен медал на финала за Европейската купа, завършва сезона с победа на 800м за Световната купа в Рим. Равносметката са още личен рекорд на 1500 м – 3:31.95мин и на една миля – 3:47.33мин.

Следващият сезон е доста кратък за Коу. По време на европейското първенство в Атина`82 той печели сребърен медал на 800м, а за 1500м се контузва. Все пак през тази година той, заедно със своите съотборници Питър Елиот, Гари Кук и Стив Крам, е част от щафетата 4 х 800м, поставила нов световен рекорд – 7:03.89мин.

1983-та година започва добре за Коу със световни рекорди на 800м в зала (1:44.91мин) и на 1000м в зала (2:18.58мин). Останалата част от годината пропуска поради здравословни проблеми.

През следващата 1984-та година са олимпийските игри в Лос Анджелис. На 800м Коу е победен от бразилеца Йоаким Круз, но на 1500м никой не може да му отнеме златото и той пресича пръв финалната линия с нов олимпийски рекорд – 3:32.53мин.

През 1985-а година Коу си взима почивка, въпреки че участва в някои състезания. Пак по това време планира да се прехвърли на 5000м, но така и не реализира тази идея.

На европейското първенство в Щутгарт Коу печели титлата на 800м, но на 1500м остава втори след сънародника си Стив Крам след лошо тактическо бягане. Има за какво да съжалява – по-рано през сезона в Риети подобрява личното си постижение – 3:29.77мин.

Пропуска 1987-ма година поради контузия. През олимпийската 1988-а отново влиза във форма, но не успява да се класира и за олимпийските игри в Сеул, като се разболява непосредствено преди квалификацията.

Последният му силен сезон е през 1989 година, когато печели сребърен медал на 1500м на световната купа.

Отказва се от професионалния спорт в началото на 1990 година. Но не и от спорта. Продължава да бяга и до ден днешен.

След края на спортната кариера се впуска в политиката. Избран е за депутат от Консервативната партия. Тогава предизвиква консервативните британски среди, като ходи на работа в Парламента и се прибира, тичайки крос. Пак по това време участва и в маратон, като пробягва дистанцията за 2:56.20ч.

Когато Лондон заявява желание да бъде домакин на олимпийски игри, Себастиан Коу е включен в инициативния комитет, а по-късно става и негов председател. Заслугата кандидатурата на Лондон да спечели в голяма степен е негова. Логично Себастиан Коу става и председател на организационния комитет за игрите през 2012 година и има решаваща роля за успешното им провеждане. След олимпийските игри става президент на Националния олимпийски комитет на Великобритания.

През 2007 година Коу е избран за вицепрезидент на ИААФ, преизбран е на поста през 2011-а. През 2014 година обявява кандидатурата си за президент на ИААФ и след изключително джентълменска борба със Сергей Бубка бе избран на поста със 115 на 92 гласа на 19 август тази година.

Инициативен и амбициозен, Себастиан Коу използва прекрасно своите възможности. Още през 80-те години, паралелно с кариерата си на елитен атлет, той започва работа като научен сътрудник в университета в Лохбъри. По-късно, след края на спортната си кариера, се включва в ръководството на редица организационни комитети, свързани със спорта, фирми, участва във филми и предавания.  Дори е избран в инициативния комитет на Великобритания за домакинство на световното първенство по футбол през 2018 година, който напуска, след като Русия печели. Себастиан Коу е изключително уважаван не само в своята родина, но и сред цялата световна спортна общественост, лека атлетика и международно олимпийско движение. 

Доктор на науките на университета в източен Лондон. Доктор хонорис кауза на няколко британски университета.

За заслугите си е награден с Ордена на Британската империя.

През 1990 г. се жени за Ники Макирвин, бивша бадминтонистка. Бракът им продължава 12 години. През 2003 година се запознава с втората си жена Карол Анет, с която сключва брак през 2011 година.

Почитател на футболния клуб „Челси“. Освен традиционния си крос, Коу обича да разпуска с крикет. Любимата му музика е джаз.

В първото си интервю след избора му за президент на ИААФ Себастиан Коу обеща да направи леката атлетика атрактивна за младите хора, да се бори с допинга, да привлече нови спонсори и на затвърди позицията на атлетиката като олимпийски спорт номер едно. Със сигурност може да го стори – по шампионски, с амбиция, желание и умения, с които се е впускал във всяко свое начинание, независимо дали е на пистата или извън нея.

Лични резултати:

Класирания:

Олимпийски игри

Златен медал – 1500м – Москва`80

Сребърен медал – 800м – Москва`80

Златен медал – 1500м – Лос Анджелис`84

Сребърен медал – 800м – Лос Анджелис`84

Европейски първенства

Златен медал – 800м – Щутгарт`86

Сребърен медал – 1500м – Щутгарт`86

Сребърен медал – 800м – Атина`82

Бронзов медал – 800м – Прага`78