В навечерието на световното първенство в Пекин (22-30 август) ще ви припомним най-важните факти и статистика преди 2 години от шампионата в Москва, които са публикувани в брой 89 на списание „Атлетика“.

За първи път Русия (б.а. – преди това не се е случвало и на СССР) спечели най-много златни медали в едно световно първенство по лека атлетика – 7 срещу 6 на САЩ. Американците все пак бяха №1 по общ брой отличия в Москва (25 срещу 17) и имат огромна преднина (99 точки) в класирането по точки. Пет страни (Колумбия, Хърватия, Ирландия, Нова Зеландия и Уганда) достигнаха до само една финална осмица, но си тръгнаха със световна титла. По същия начин, с едно влизане в топ 8, Ботсвана и Катар спечелиха сребърни медали, а Джибути и Естония – бронзови. Бразилия е страната взела най-много точки (19), но останала без отличие. България спечели една точка, благодарение на осмото място на Георги Иванов в тласкането на гюле.

За българските медалисти от световни първенства четете тук

Първи медали на световни първенства на открито спечелиха Сърбия (преди това без отличия са Югославия и Сърбия и Черна Гора) и Кот Д’Ивоар, при това по два, а първо злато взе Колумбия. Две семейни двойки привлякоха вниманието в Москва и си тръгнаха с по две отличия. Аштън Ийтън (САЩ) взе златото в десетобоя, а съпругата му Браян Тайсън-Ийтън (Кан) – сребърния медал в седмобоя. Мария Абакумова и Дмитрий Тарабин (копие) бяха на домашна земя и с реномето на №1 в световната ранглиста, но стигнаха само до бронзовите отличия.  

Подобрени рекорди: 3 на световните шампионати (2.41 в скока на височина на Бондаренко, 78.80 на Татяна Лисенко в хвърлянето на чук и 41.29 на Ямайка в женската щафета 4х100 м), два континентални (на Южна Америка в щафетата 4х100 м за жени – 42.29 на Бразилия; на Африка в десетобоя – 8343 на Вилем Куртцен), 49 национални (25 при мъжете и 24 при жените, най-много в щафетата 4х100 м за жени – 5, след това по 4 на 20 км спортно ходене за жени, 100 м, 400 м с пр. и 4х100 м за мъже). Бяха поставени 22 най-добри постижения в света за сезона (15 за мъже и 7 за жени; най-много на 4х400 м за мъже – 3, в още една дисциплина имаше повече от едно – две на 400 м с пр).

Сравнение на печелившите резултати от Лондон-2012 и Москва-2013 демонстрира очакваното предимство на олимпийския форум, но по-малко от предварителните опасения: 30-17 (14-10 при мъжете и 16-7 при нежния пол). Сравнението между Москва-2013 и Дегу-2011 е в полза на последния шампионат: 28-18 и едно равно постижение (скок височина за жени), 15-9 при мъжете и 13-9 при жените.

Колкото и странно да звучи, но постижението на 100 м на Юсейн Болт от 9.77 бе оценено с най-много точки (1588) от all-athletics.com, като е използвана таблицата на Божидар Спириев. След това са 37.36 на 4х100 м на Ямайка (1580 точки) и 19.66 на 200 м пак на Болт (1574). Чак тогава идва ред на 2.41 в скока на височина на Богдан Бондаренко (1569), на 18.04 на троен скок на Теди Тамго (1568) и на 43.74 на 400 м на Лашон Мерит (1561). При жените с най-много точки бе оценено постижението на щафетата 4х100 м на Ямайка – 41.29 (1563), а след това са 10.71 на 100 м на Шели-Ан Фрейзър-Прайс (1554), 52.83 на 400 м с пр. на Зузана Хейнова (1542) и 78.80 на чук на Татяна Лисенко (1536).

Защитили титлите си от Дегу-2011. Само в 29 от 43 индивидуални дисциплини (67,4%) имаше действащи световни шампиони. Някои от отсъстващите бяха повалени рано през сезона от травми (Йохан Блейк и Дейвид Рудиша), но фрапантно бе масовото отказване на шампиони от страната домакин в навечерието на надпреварата (Татяна Чернова, Юлия Зарипова, както и тримата шампиони в спортното ходене в Дегу – Борчин, Бакулин и Канискина). Вивиан Черуйот (Кен), която направи златен дубъл на 5000 и 10 000 м през 2011-а, пропусна първенството в Москва защото бе бременна. При мъжете успешните защити на титли бяха повече: 6 от 15 (40%). Юсейн Болт (200 м), Езекил Кембой (3000 м стийпълчейз) и Робърт Хартинг (диск) станаха за трети пореден път световни шампиони, а Асбел Кипроп (1500 м), Мо Фара (5000 м) и Давид Щорл (гюле) – за втори. Ибрахим Джейлан (10 000 м) бе единственият друг, добавил нов медал в колекцията си, след като завърши втори. Най-голям провал регистрира Джеси Уилямс (скок височина), който отпадна в квалификациите, а Трей Харди (десетобой) направи „нула” в скока на височина и се отказа. При жените едва 4 от 14 (28,6%) защитиха титлите си. Валери Адамс стана за 4-ти пореден път първа на гюле, Бритни Рийз направи трети последователен триумф в скока на дължина, Една Киплагат стана първата защитила световна титла в маратона, а Лисенко зарадва своите фенове с уникален финал в хвърлянето на чук. Интересно е, че от участвалите в Москва шампионки от Дегу, само Фабиана Мурер (овчарски скок) не взе нов медал, след като остана пета. Останалите 13 си тръгнаха с богата колекция: 4 златни, 4 сребърни и 5 бронзови отличия.

От индивидуалните олимпийски шампиони от Лондон -2012 отсъстваха 9 (Рудиша на 800 м, Махлуфи на 1500 м, Кирдяпкин на 50 км спортно ходене при мъжете; Ричардс-Рос на 400 м, Чакър на 1500 м, Зарипова на стийпълчейз, Рипакова на троен скок, Шпотакова на копие и Енис на седмобой). 16 от наличните в Москва общо 34 олимпийски шампиони добавиха и световна титла. 8 от 19 при мъжете (42,1%): Болт (100 и 200 м), Фара (5000 и 10 000 м), Стивън Кипротич (маратон), Езекил Кембой (3000 м стийпълчейз), Хартинг (диск) и Ийтън (десетобой). 8 от 15 при жените (53,3%): Фрейзър-Прайс (100 м), Дефар (5000 м), Тирунеш Дибаба (10 000 м), Рийз (скок дължина), Адамс (гюле), Перкович (диск), Лисенко (чук) и Лашманова (20 км сп.х). Общо бяха спечелени още шест сребърни и един бронзов медал. Грег Ръдърфорд (скок дължина) и Кешорн Уолкът (копие) отпаднаха в квалификациите, Наталия Антюх (400 м с пр.) в ½-финалите, Тики Гелана не завърши маратона, а Алисън Филикс се контузи във финала на 200 м. Това бяха единствените жени олимпийски шампиони от Лондон, които участваха в Москва, но не взеха медал.   

От индивидуалните европейски шампиони от Хелзинки-2012 в Москва не бяха Борзаковский (800 м), сънародничките му Аржакова (800 м) и Головкина (5000 м), уличените в употреба на допинг Чакър (1500 м) и Янът (100 м с пр), още една туркиня – Мънгър (3000 м с пр) и Надине Клайнерт (гюле). Само 5 от участвалите 36 настоящи първенци (13,9%) на Стария континент стигнаха до ново злато: Фара (5000 м), Щорл (гюле), Весели (копие), Перкович и Хартинг (диск). Други седем взеха медали: Мехиси (3000 м с пр), Шубенков (110 м с пр), Лавийени (овчарски скок) и Парш (чук) при мъжете, Бейтия (скок височина), Саладуха (троен скок) и Влодарчик (чук) – при жените. До финал не достигнаха шест еврошампиона. Муа Йелмер (400) отпадна още в сериите, а Елойз Льосюр (скок дължина) и Фабрицио Донато (троен скок) – в квалификациите. В полуфиналите завърши участието на Ивет Лалова (100 м), Ирина Давидова и Рис Уилямс (400 м с пр). 

След Гьотеборг-2013 и Москва-2013 само двама са атлетите, действащи европейски шампиони в зала и световни на открито: Менков (скок дължина) и родената в Етиопия, но състезаваща се вече за Швеция Абеба Арегави (1500 м). Настоящи световни шампиони в зала (Истанбул-2012) и на открито са: Мохамед Аман (800 м), Аштън Ийтън (седмобой/десетобой), Елена Исинбаева (овчарски скок), Бритни Рийз (скок дължина) и Валери Адамс (гюле).

Рено Лавийени (овчарски скок) можеше да прибави единствената липсваща титла в колекцията му, но остана втори и в момента беше „само” олимпийски шампион, световен в зала, европейски в зала и на открито! Максималният възможен брой титли (олимпийска и две световни – в зала и на открито) след Москва притежаваха шестима атлети. Споменатите по-горе Ийтън, Рийз и Адамс. Мо Фара има олимпийска, световна и европейска на 5000 м (в зала най-дългото разстояние е 3000 м). Хартинг и Перкович пък може да се похвалят с подобен хеттрик в мятането на диск (не се провежда в зала).