Асбел Кипроп с пето време на 1500 м – 3:26.69
Бягането на 1500 м за мъже беше извън ДЛ-програмата на турнира в Монако, но в последните години точно на „Стад Луи II” бяха постигани най-бързите времена в дисциплината. Традицията бе спазена, а Асбел Кипроп дори дръзна да атакува световния рекорд на Хишам Ел Геруж.
През 2012-13 Кипроп триумфира на „Херкулес” съответно с 3:28.88 и 3:27.72 (най-добро време от 2004-а). Миналата година обаче остана втори след Сайлас Киплагат (3:28.45 срещу 3:27.64), който го измести от четвърта на пета позиция във вечната световна ранглиста. През 2013-а Мо Фара завърши втори и постави европейски рекорд с 3:28.81, а през 2014-а за първи път повече от трима „слезнаха” под 3:30 (седем) и бяха поставени най-добри времена за класиране от 4-то до 10-о място (Хенрик Ингебригтсен 3:31.46). Роналд Куемой подобри световния рекорд за юноши с 3:28.81, паднаха рекордите на Джибути (Аянлех Сулейман 3:29.58), Етиопия (Аман Воте 3:29.91) и Нова Зеландия (Ник Уилис 3:29.91), а Абделаати Игуйдер записа личен с 3:29.83.
От тази „Великолепна десетка” от 2014-а сега на стартовата линия в Монако бяха 7. Сулейман предпочете да бяга 800 м, а другите двама отсъстващи бяха Киплагат и Куемой. Андрю Ротич пак беше първи пейсмейкър и наложи по-бързо темпо в първите две обиколки – 53.72-1:50.37 (преди година 54.08-1:50.84). „Втори заек” този път бе Джаксън Мумбуа Кивува, който помогна на Кипроп да продължи в рекордно темпо и да премине 1200 м за 2:45.78 (2:46.4 на Хишам Ел Геруж при световния му рекорд от 3:26.00 от „Голдън Гала” в Рим през 1998-а). Двукратният световен шампион и олимпийски от Пекин-2008 пробяга последните 300 м за 40.91 срещу 39.66 на Ел Геруж и завърши за 3:26.69.
Кипроп изпревари Нуредин Морсели (Алжир, 3:27.37) и Киплагат във вечната класация и стана №3 след Ел Геруж и Бърнард Лагат (Кения/САЩ). Това беше най-бързото бягане на 1500 м от 2001-а, когато Хишам победи Лагат на турнира в Брюксел (3:26.12-3:26.34). Асбел записа пето време в историята. Месец след световния си рекорд Ел Геруж имаше и 3:26.45 в Цюрих.
Олимпийският шампион Тауфик Махлуфи (Алж) се класира втори с 3:28.75, а досега имаше 3:30.40. От първите 12 само двама не подобриха личните си рекорди – Мо Фара остана 4-ти с 3:28.93, а Воте бе осми с 3:30.29. Шестима „слезнаха” под 3:30, двама за първи път (общо 28 в историята) – Махлуфи и Илайджа Манангой (Кен) с 3:29.67 (преди 3:34.88). Уилис пак подобри континенталния рекорд с 3:29.66. Бяха поставени рекорди за най-добри времена за класиране на местата от четвърто до шесто и от осмо до десето!
Класиране: 1. Кипроп 3:26.69 (№3 в историческата ранглиста), 2. Махлуфи 3:28.75 (№7), 3. Игуйдер 3:28.79 (№8), 4. Фара 3:28.93, 5. Уилис 3:29.66 (№24), 6. Манангой 3:29.67 (№25), 7. Робърт Биуот (Кен) 3:30.10 (№34 при мъжете, №2 при юношите), 8. Воте 3:30.29, 9. Колинс Чебой (Кен) 3:30.34 (№39), 10. Матю Сентроуиц (САЩ) 3:30.40 (№40), 11. Морхад Амдуни (Фр) 3:34.05, 12. Шарл Филибер-Тибуто (Кан) 3:34.23, 13. Леонел Мансано (САЩ) 3:36.19 (покрива норматив за световното първенство), 14. Ингебригтсен 3:38.35.
