Алистър Броунли е oлимпийски, eвропейски шампион и първи на Игрите на британската общност на триатлон. Брат му Джонатан е световен шампион за 2012 г., сребърен медалист от световното през 2013 г. и бронзов олимпийски медалист. Дуото от Йоркшир разкрива пред електронното издание за лека атлетика „Spikes“ своята история, цели и амбиции.

Всичко ли започна с бягането или като малки сте тренирали и други спортове като колездене и плуване?

Алистър:
Мисля че кроскънтри бягането бе първото нещо, с което се занимавах. Докато бях в училището в Лийдс, започнах да вземам участие в състезания за момчета до 11 години.

Джонатан:
Наистина това бе първото нещо, с което се занимавахме. Макар и напоследък да не се случва толкова често, до скоро и двамата редовно бягахме кроскънтри. Някъде до към 18-19 годишна възраст бягах всеки уикенд дори и през зимата.

Все още ли се състезавате?

Джонатан:
Участвах в държавното миналата година. Завърших 12-и. Не бе най-доброто ми състезание. Бягахме 12км, като това никак не е малка дистанция за държавно първенство. Тази година не успях да взема участие понеже сезонът в триатлона започна рано.
Справих се добре на участията си на международни състезания миналата година. С всяка следваща година се състезавам все по-малко и по-малко, но пък ми харесва. Струва ми се, че е една наистина добра тренировка. Трудно е да се поддържа добро ниво, когато не участваш редовно, защото 12км не са малка дистанция.

Треньорът ви, има ли нещо против това да бягате по пресечена местност?

Алистър:

Все пак е треньор по атлетика и няма нищо против. Почти цялата подготовка ни протича на пресечен терен. 90% от равномерното ни бягане протича на открито.

Всяка седмица правим тренировка на открито на същото място, на което се провеждаха състезанията по кроскънтри, когато бях ученик. Всяка седмица тренираме в тази местност, а след това отиваме на пистата. Така или иначе бягаме изключително много на открито. Тренировката е полезна, като не натоварва излишно краката и ставите.

Състезанията по кроскънтри са доста различно предизвикателство, но ако си подготвен като цяло, си подготвен и за тях. Въпреки разликите се поддържа едно ниво близко до обичайното ти.

Какви са обичайните Ви тренировки на писта?

Джонатан:
Най-често на писта тренираме вторник вечерта. Обикновено пробягваме от 4 до 5 км, като правим обичайните пирамиди 400м, 600м, 800м, 1000м, 800м, 600м, 400м, или 5×800м/5×1000м. Има много неща, които можеш да правиш интервално, но винаги пробягваме не повече от 5км. В събота правим интервални тренировки на трева, с продължителност не повече от 30мин. Отново предимно стандартна тренировка с обичайните 7-6-5-4-3-2 минути или съответно 3×10мин. Възможностите за различни бягания през тези 30мин за неограничени. Също така често тренираме групово.

  С каква група тренирате? С бегачи или с други триатлонисти?

Алистър:
Групата ни включва и атлети и триатлонисти.

Как ти се отразява динамиката на тренировъчния процес?

Джонатан:
Добре е. Винаги ми е допадала. Винаги съм се стремял да постигна най-доброто в тренировките. Като се появя, атлетите винаги искат да се покажат като по-добри. От своя страна пък се опитваме да не им се даваме и ако можем ние да покажем, че сме по-подготвените.
Много често бягаме със състезатели по кроскънтри. Те са наистина по-подготвени през месеците януари до март, но когато ние навлезем в сезона, ние изглеждаме по-подготвени.
Допада ми да бягам с други атлети, понеже всеки се стреми да покаже най-доброто от себе си.

Подобна обстановка характерна ли е за останалите триатлонисти?

Алистър:
Зависи от различните хора. Има много атлети, които не се натоварат колкото нас. Но на типичните бегачи, искащи да постигнат резултати, обстановката е доста близка. Пробягват прилични километри, правят хубави тренировки, тренират с други атлети, като в общи линии следват подобна програма на нашата.

 Бягането на толкова различни настилки предполага честа смяна на маратонки и тренировъчни обувки. Това не предразполага ли към поява на контузии ?

Алистеър:
Не, просто имаме голям брой обувки!

Колко по-точно?

Джонатан:
Гледам винаги да имам 2 чифта обувки и да ги сменям като се наложи. Отделно от тях имаме и маратонки за бягане на открито. Особено през зимата са наистина нужни. Винаги съм си мислел, че подхлъзването представлява най-голям риск за контузия.

От друга страна по това време на годината не е задължително да се бяга с подобни обувки. Бягам с обувки Boston, като при други тренировки избирам по-леки обувки. Затова да имаме доста чифтове обувки. Ползваме и шпайкове, когато бягаме кроскънтри или когато пистата е мокра.

 Преминаването от пресечен терен на настилка не представлява ли някакъв проблем?

Алистър:
Не бих казал. Обикновено ползвам същите обувки, с които се състезавам и за тренировка на писта и трева.  Или поне достатъчно близки. В общи линии избора се свежда до това да имаш проблеми с бягането на пътя и с това да рискуваш да получищ травма през останалата част от трасето.

Ако бягах маратон, щях да тренирам повече на пътя, за да мога да заздравя и подсиля краката си. Нещото, което ни помага е че обувките, с които бягаме са Адидас и повечето от тях са със сходни характеристики. Затова няма голямо значение дали ще ползвам XT, Boston или  Takumi Sens. Имат различни подметки, но горната им част остава сходна. Затова обуквите са доста идентични, независимо от разликата в тежестта, подметката или предназначението.

 Времето на Алистър на 10км в Лондон през 2012 бе само 90 секунди по-бавно от постижението на Мо Фара, донесло му олимпийското злато. (Времето на Алистер бе 29:07, на Джонатан 29:37, като тези времена са постигнати след 1500м плуване и 40км колездене). Смятате ли, че някога в развитието си е възможно да преминете към шосейно бягане?

Джонатан:

Определено. Маратонското бягане е нещо, което определено бих искал да пробвам за в бъдеще. Като състезател в триатлон, смятам че сме подготвени, понеже голяма част от тренировъчния процес ни е обвързан с издържливостта. Естествено ще трябва да си променя тренировките и да включа доста повече шосейно бягане, за да мога да се включа в маратон.

Алистър:

С удоволствие бих пробягал маратон. (В предишни интервюта е споменавал, че може да пробяга дистанцията за около 2:10 до 2:15) Бягал съм няколко пъти 10км,  като съм участвал в различни състезания и бих искал да се пробвам на писта. Но адски е трудно да пробягаш 10км на писта! Трудно е да се подготвиш, трудно е и да пробягаш разстоянието. Но с удоволствие бих пробвал. В момента съм насочил вниманието си изцяло върху Рио 2016 и след това ще му мисля.