Росен Лилов спечели маратона на приятелството в Плевен, а рускинята Елена Абашова победи в надпреварата при жените. В националния шампионат на полумаратон шампиони станаха съответно Йоло Николов и Милица Мирчева.

Лилов предварително бе сочен за фаворит в маратона. От самото начало той поведе, а негова сериозна конкуренция бе националният състезател по ски бягане Андрей Гридин. Гридин направи няколко силни състезания тази пролет и не криеше амбициите си за победа и тук. Но около средата на дистанцията Лилов успя да се откъсне, като постепенно увеличаваше преднината си, която към 35-ия километър бе 2 минути и половина. В крайна сметка той успя да спечели с 2:44:24 ч.

Росен Лилов: „Състезанието беше тежко. Трасето бе трудно, и дума не можеше да става за силен резултат. Тази пролет нямам много специални тренировки, за сметка на това редовно участвам в състезания, много от тях по пресечена местност. Именно състезанията ми помогнаха да вляза във форма за маратона в Плевен. Честно казано, не очаквах, че ще спечеля. Нямах план как да бягам по дистанцията, защото не познавах трасето.“

Това е първа победа на маратон в дългогодишната кариера на Лилов. Той работи като сценичен работник в столичния театър „199“, но това не му пречи да тренира усилено всеки ден и да е сред най-добрите бегачи на дълги разстояния у нас.

Андрей Гридин завърши втори с 2:47:28 ч. Любопитното е, че третият – Лъчезар Чолаков, който пробяга разстоянието за 2:53:08 ч, се готви под ръководството на победителя Росен Лилов. Миналогодишният победител Бойко Златанов сега завърши пети.

При жените Елена Абашова от Русия нямаше сериозна конкуренция и победи с 3:08:56 ч. 25-годишната атлетка има участие в 16 маратона, като личният й резултат е 2:58 ч. Освен това има три участия в ултрамаратони, като дори е част от националния отбор на своята страна в свръхдългите дистанции.

Елена Абашова: „Маратонът ми хареса. Единствено времето ми беше доста горещо, не можах да се аклиматизирам, защото във Волгоград, където живея и тренирам, по това време е  по-прохладно и дъждовно. За състезанието разбрах от интернет. С треньора ми търсехме маратон в средата на май и открихме Плевен. Моят треньор живее в друг град и аз се готвя по негови планове . Нямам нито спаринг партньори, нито група, с която да тренирам. Свикнала съм да бягам сама. Сама дойдох и в Плевен. Надявам се догодина да имам възможност да защитавам титлата си, но това зависи и от плановете на треньора.“

Втора при жените е Даниела Василева, а трета – миналогодишната победителка Малина Вацкичева.

Това бе второто издание на състезанието, организирано от клуб „Бегач“ с подкрепата на община Плевен, БФЛА и спонсорите. Общо около 350 души от 10 страни се включиха в двете дистанции – класическия маратон и полумаратона, както и в щафетното бягане 2 х 10.5 км и в масовия пробег на 3 км. Въпреки прогнозите за дъждове, времето бе слънчево и благосклонно към състезателите. Стартът бе в центъра на града пред храма – мавзолей „Св. Георги Победоносец“. Трасето преминаваше през центъра и живописния парк „Кайлъка“. Някои атлети споделиха мнения, че е прекалено тежко. Бих казал, че е по-скоро трудно, но отговаря на всички международни изисквания за класически маратон. Азбучната истина е: каквото за един, това и за другите. Сериозен плюс е, че маратонците правят само две обиколки. А иначе организаторите се бяха постарали всичко да е на ниво. Всеки участник получаваше торбичка, в която можеше да си остави дрехите на гардероб и в която имаше състезателен потник с логото на състезанието, елекролитна напитка и други подаръци от спонсорите. След финала всеки завършил бе окичен с оригинален медал. Отчитането на резултатите ставаше с чипове и резултатите веднага бяха качени в интернет. На подкрепителните пунктове имаше вода, електролитни напитки и високовъглехидратни храни, а доброволците помагаха някой да не обърка трасето и мощно подкрепяха бегачите. Чудесна организация, макар това да бе едва втори маратон. Имаше и някои пропуски, които трябва да бъдат изчистени в бъдеще. Маратонци споделиха, че на последната обиколка на един от пунктовете не била останала вода, което в е проблем. Прекрасно е, че трасето преминава през живописния парк, но трябва да се помисли как разхождащите се хора, които иначе са добра публика, да не пречат на състезателите – може би повече доброволци, които да ги предупреждават.

Можем да кажем, че маратонът е едно добро начало и се надяваме то да бъде превърнато в традиция. Поне това обеща кметът проф. д-р Димитър Стойков, такава е идеята и на главните организатори от клуб „Бегач“. Всъщност преди години в Плевен се провеждаше един от най-силните полумаратони у нас. Така че става дума за възстановяване на традициите, но в един по-голям формат – класически маратон. Дано, защото България има нужда от маратони. През последните години наблюдаваме постепенно засилване на интереса към бяганията на дълги разстояния, особено при така наречените аматьори – хора, които работят, но в същото време тренират и участват на много състезания. И стават приятели, обединени от магията на бягането. Нали състезанието в Плевен е маратон на приятелството? В тази връзка искам да напомня, че Плевен бе домакин и на едно доста старо и уважавано състезание – пробегът „Гривица“, който се провеждаше на 3 март, но в края на 90-те години поради липса на финансови средства традицията бе прекъсната. Може би следва да се помисли и в тази насока.

Сега нека се върнем към маратона на приятелството. Както в други състезания по света, и тук имаше шоу, имаше крайно любопитни моменти. Румънецът Илие Росу пробяга маратона за 4:25:14 ч с четири знамена в ръцете: българското, румънското, на европейския съюз и румънски флаг от времето на Руско – турската освободителна война, когато нашата северна съседка се включва в битките с поробителите. След финала на състезанието румънските състезатели поднесоха венец пред храма – мавзолей „Св. Георги Победоносец“. Росу е участвал в 120 маратона в 25 страни по целия свят и обикновено бяга със знамена в ръцете.

Неговата сънародничка Соня Стан, която завърши полумаратона за 2:55:48 ч, пък протегна ръка на бездомно кученце. Тя го видяла по трасето, харесала го и пробяга остатъка от дистанцията с него на ръце. Сега четириногият „маратонец“ ще сменя своето гражданство. Въпросът е кога ИААФ и МОК ще му позволят да се състезава под флага на Румъния…

Проявата в Плевен бе уважена и от областния управител Ралица Добрева и депутатите Владислав Николов и Цветан Цветанов. Цветанов се включи в масовия крос на 3 километра, а после заедно с кмета проф. Стойков награди призьорите.

Интересна беше надпреварата при щафетите 2 х 10.5 км, където се сформираха 7 отбора. Победители станаха Иво Илиев и Иван Цочев с време 1:21:06 ч.

Състезанието в Плевен бе и държавно първенство по полумаратон. 35 мъже и 13 жени си оспорваха шампионските титли.

За трета поредна година Йоло Николов от СК „Атлет“ – Мездра бе над всички и победи с 1:09:13 ч. През цялото време се виждаше, че бягането му спори и няма особена конкуренция сред останалите атлети.

Втори след него остана Исмаил Сенанджи с 1:09:18 ч, който представляваше клуб „Евър“ – Варна. Трети завърши Шабан Мустафа от ОСКЛА „Шампион“ – Сунгурларе с 1:10:41ч.

Йоло Николов: „За мен беше важно да спечеля титлата. Времето е без значение. Трасето е трудно и не предполага силен резултат, но на мен ми хареса, защото е разнообразно. Смятам, че е идеално за провеждане на държавно първенство. Тази година съм се концентрирал върху бяганията с препятствия и маратоните остават на заден план. Затова се радвам, че победих в Плевен“.

При жените възпитаничката на Йоло Николов Милица Мирчева също не срещна сериозна конкуренция и взе титлата с 1:25:33 ч. През по-голямата част от дистанцията тя бяга в група с Маринела Нинева и едва в последните километри предприе атака.

Нинева завърши втора с време 1:26:41 ч. Бронзовият медал е за Христина Козарева с 1:27:09 ч.

Интересно е, че Козарева работи като програмист и тренира след работа, а през миналата седмица участва в силния международен ултрамаратон „Трансвулкания“.

Милица Мирчева: „Това беше може би най-лекото ми състезание. Не се напрягах за силен резултат, за мен беше важна титлата. Чувствах се като на тренировъчен пробег, дори си разговарях с атлетите, които бягаха около мен“.

Завършваме този материал с надежда, че маратонът на приятелството в Плевен ще става все по-силен и ще се превърне в традиция, която ще обединява бегачите у нас и гостите на красивия град с една магия, която се нарича просто „бягане“.