Евгени Игнатов ще участва в съботното бягане на 5 км, организирано от 5kmrun. Предлагаме ви интервю с легендата ни в бяганията на дълги разстояния, подготвено от Георги Крумов, редактор в Running Academy.

Георги Крумов: Г-н Игнатов, какво е необходимо, за да може един състезател да започне да бяга 5 000 метра за 13 минути?

Евгени Игнатов: На първо място да обича да бяга. А за да постигне този резултат, са необходими години търпение и много пробягани километри. В 5 клас станах ученик в русенското спортно училище и още през втората година искаха да ме изключат за слаби спортни резултати – никой тогава не виждаше в мен обещаващ спортист. За моя радост треньорът ми – Дончо Димитров, на който дължа всичките си успехи, явно е видял нещо в мен и се е застъпил да ми дадат шанс. Аз оправдах очакванията му, изпълнявайки стриктно неговите указания. Едва в 11 клас обаче дойдоха първите успехи от Републикански първенства.

Бихте ли разказали малко повече за онзи слънчев ден в Щутгарт, в който поставяте националния рекорд (13:13.15) на 5 000 метра? Какво е усещането да си сред европейския и световния елит?

Спомням си, че стадионът беше пълен, бях много добре подготвен. Полуфиналът мина безпроблемно за мен. Тактическо бягане. Очаквах с нетърпение финала. Бягането на 5 000м беше предпоследна дисциплина, преди щафетните бягания. Отново пълен стадион. Почти всички финалисти бяхме с претенции за медали – с много добри времена, постигнати през годината.  Тук бяха и олимпийският вицешампион от Лос Анджелис швейцарецът Рифел, както и португалецът Лейтал. Задачата ми беше да бягам в челото между първите 5-6. През цялото време темпото беше много високо – в рамките на 2,40мин/км. Вървеше ми бягането, темпото не ме измори. Личният ми рекорд дотогава беше 13:26,56. Усещах, че ще направя добър резултат. Последната обиколка останахме 5 човека – много не можаха да издържат на темпото. Джак Бъкнър, който стана европейски шампион, направи атака, на която не отреагирах веднага и така останах 4-ти с резултат – 13:13.15. Бях щастлив от постигнатото време и разочарован, че останах без медал за втори път след европейското в Атина през 1982 година.

Вие сте участник на две Олимпиади (в Сеул ‘88 и в Барселона ‘92). За съжаление обаче заради бойкота на страните от Източния блок пропускате тази в Лос Анджелис през 1984. Какво означава за един спортист да не може да вземе участие в един толкова значим форум?

За всеки спортист най-голямата цел е участие на Олимпийски игри. За да отидеш на Олимпиада обаче, трябва да покриеш нормативи, определени от Българската федерация по лека атлетика, които са доста по-високи от тези на МОК. И в един момент, в средата на месец май 1984 година , някой решава, че за българските спортисти Олимпиада в Лос Анжелос няма да има, тъй като било опасно за сигурността ни. В рамките на няколко дни държавите от Източния блок излязоха с подобни доводи за неучастие. Мисля, че над 40 държави бойкотираха Олимпиадата през 1984 година. През 1980 година Олимпиадата в Москва беше също бойкотирана от 40-50 държави, начело със САЩ. Представете си колко разочаровани бяхме – провален олимпийски цикъл за едно поколение.

Все пак през същата тази година печелите алтернативните Олимпийски игри „Дружба-84”. Това постижение Ви кара по-скоро да се гордеете или по-скоро да съжалявате, че е можело да постигнете нещо наистина голямо на Олимпиадата?

Държавата тогава каза, че за нас Олимпиадата са алтернативните игри „Дружба-84“. Гордея се с победата си – успях да победя едни от най-силните бегачи в света от Етиопия, Германия и Русия. Разбира се, че съжалявам, можех да взема медал от Олимпиадата, защото няколко месеца след двете „Олимпиади“ победих медалистите от Лос Анджелис. Тогава европейските бегачи бяхме по-силни от африканските.

Когато се подготвях да напиша първия материал за Вас за running-academy.bg, се натъкнах на следната любопитна информация: че сте сребърен медалист на 3 000 метра от европейското първенство в зала в Гренобъл през 1981 година, но състезанието е било прекратено една обиколка преди края. Какво се случи тогава?

Това беше първото мое голямо състезание. Последна дисциплина от програмата на първенството в зала. Преди това бях поставил три рекорда в зала – на 1500м /3.41.7/, 2000м /5.04.2/, 3000м /7.55.4/, които и досега не са подобрени, но на голямо състезание не бях участвал. Пистата не беше със стандартните 200м, а 186м. Стартирахме около 20 човека, високо темпо през цялото бягане, последните две обиколки застигнахме последните. Съдията, отмерващ обиколките, се обърка – оставаха две обиколки, а той удари камбаната, че влизаме във финалната. Станах втори след французин, естествено. Стана голям скандал, фактически бягахме с 1 обиколка по-малко. Но един австриец, който беше към последните, завъртял още една обиколка и имаше претенции да е шампион. Наистина беше голям скандал. Публиката освиркваше съдиите. Всеки твърдеше, че е ощетен. Чакахме повече от час да се вземе решение дали ще има церемония по награждаване. Наградиха ни на гала вечерта, най-неочаквано за мен. При връчването на медалите обявиха, че те са за бягане на 2814м. Така завърши моето първо голямо състезание – бях много щастлив.

Г-н Игнатов, Вие сте притежател на почти всички рекорди в средните и дългите бягания в България. Кой от тях е този, с който се гордеете най-много?

Всеки рекорд ми е много скъп, защото зад него стои много труд. Натъжава ме фактът, че не са подобрени между 25 и 34 години. Толкова отдавна.

Има ли в момента млад български атлет, който е способен да атакува постиженията Ви?

Да. Митко Ценов е много талантлив и обещаващ млад атлет. Въпрос на време е рекордите ми да паднат. Те не са вечни.

Бихте ли ни разказали как поддържате форма в момента?

За съжаление нямам много време да спортувам, за което съжалявам. Всяка година си обещавам, че ще стана редовен в тренировките си.

Организираните бягания за непрофесионалисти в България стават все повече и повече. Може ли да очакваме появата на нов Евгени Игнатов, който да направи първите си стъпки към върховете на леката атлетика именно на едно такова място?

Точно на такива любителски бягания, които нямат за цел резултат, могат да се открият таланти.

Какво знаете за 5kmrun?

Знам, че добива все по-голяма популярност. Бих се радвал да се развива във всички градове. За мен това е култура.

И за финал, бихте ли се включили в някое от нашите бягания?

С най-голямо удоволствие, въпреки че в момента не съм във формата от онова време.

Източник: http://running-academy.bg