Във връзка с участието на Евгени Игнатов в съботното бягане на 5 км, организирано от 5kmrun, ви предлагаме материал за големия атлет, подготвен от Георги Крумов, редактор в Running Academy.

Може би целта Ви в съботното бягане на 5 километра е да слезете под 30 минути. Може би тази цел е да слезете под 25 минути. Може би и Вие сте като мен и си мечтаете да преминете 20-минутната бариера. Може би знаете, че вашият таван е около 17:30. Може би дори флиртувате с 15-те минути. И може би в момента всяка от тези цели Ви се струва непостижима.

А какво бихте казали за 13 минути? Или по-точно 13 минути 13 секунди и 15 стотни. Да, такъв човек, който може да измине 5 километра за такова време, съществува. Да, той е българин, а неговите постижения са едни от най-добрите, виждани по нашите географски ширини.

Той се казва Евгени Игнатов и по-възрастните любители на Царицата на спортовете у нас вероятно си спомнят неговите участия на Олимпийски игри, световни и европейски първенства. Евгени държи националните рекорди на 1 500 (3:39.53), 2 000 (4:59:02), 3 000 (7:46.34), 5 000 (13:13.15) и 10 000 (27:56.26) метра, като поставя всички тях между 1982 и 1988 година. Освен рекордите на открито, Евгени притежава и тези в зала на 1 500 (3:41.7), 2 000 (5:04.2) и 3 000 (7:55.4) метра.

Евгени започва да тренира лека атлетика, когато е приет в Спортното училище в Русе в пети клас през 1970 година. Желанието му, както на всяко момче на неговата възраст, е да тренира футбол. Оказва се обаче, че такава паралелка в училището няма, затова Евгени се насочва към тази с лека атлетика. Така, макар и малко случайно, България намира най-добрия си бегач в дългите дисциплини.

Евгени Игнатов участва на две Олимпиади (в Сеул през 1988 и в Барселона през 1992), като в корейската столица записва рекордното за България в дългите бягания осмо място на 5 000 метра. Най-големите му постижения обаче са на световния шампионат в Рим през 1987 година, когато завършва на шесто място на 5 000 метра, както и четвъртите места от европейските първенства в Атина и Щутгарт през 1982 и 1986 година в същата дисциплина. Именно на пистата в индустриалния германски град Евгени поставя и националния рекорд 13:13.15, като съвсем малко не му стига, за да се окичи с медал. В богатата си визитка от постижения атлетът има още злато от алтернативните Олимпийски игри в Москва, известни като „Дружба-1984”, като на финала на стадион „Лужники” побеждава най-добрите атлети на ГДР, СССР и Етиопия. Също така има и сребро от шампионата в зала в Гренобъл през 1981 година на 3000 метра.

В момента Евгени е председател на лекоатлетическия клуб „Дунав” в Русе и помага с опита си на младите състезатели.

Но нека се върнем на онзи 31 август 1986 година, когато Евгени поставя неподобрения от друг българин и до днес рекорд на 5 000 метра. Тече последният ден на европейския шампионат на открито, времето е отлично, трибуните на „Некарщадион” са пълни до краен предел, а на старта застават най-добрите бегачи на Стария континент. Евгени се е класирал за финала с второ време от квалификациите, а до него са олимпийският вицешампион Маркус Рюфел, третият от Игрите в Лос Анджелис Антонио Лейтао, британецът Тим Хъчингс, който остава четвърти на Олимпиадата, вицешампионът от световната купа в Канбера ’85 Стефано Мей, както и другият британец Джак Бюкнър.

Състезателите се движат с доста високо темпо, но всичко се решава в последните две обиколки. 800 метра преди финала 8 състезатели са се откъснали пред останалите, но в този момент групата на водачите рязко се разделя на две. Виждайки, че няма как да се бори с най-добрите, швейцарецът Рюфел се отказва от надпреварата. Двамата британци Хъчингсън и Бюкнър, италианецът Мей, както и нашият Евгени Игнатов се устремяват към финала. 300 метра преди него Мей атакува останалите. Действията му обаче се оказват прибързани и на финалната права е задминат от дребничкия Джак Бюкнър. Лошата изходна позиция при навлизането в последната обиколка пък не позволява на Евгени да атакува другия британец и така българинът се разделя с бронзовия медал за нищожните 27 стотни от секундата.

Въпреки това Евгени поставя забележителен рекорд, който след година и половина ще навърши 30 години. Рекорд, който за добро или зло можем да категоризираме като „вечен”.

Източник: http://running-academy.bg