Поводът за напиша този материал е известен на почти всички любители на леката атлетика: един от най-големите бегачи на 800 м в историята слезе от световната писта. Да, бяхме Ви обещали този материал. Защото когато го прочетете, ще разберете, че Юрий Борзаковски не е само талантлив спортист, но и изключителен човек.

Писах материала дълго. И разбрах, че за Борзаковски не е необходим повод, за да се пише. За него може да се пише винаги и много.

Ще ни липсва неговото шеметно бягане с първите 500 м в на пръв поглед по-лежерно темпо някъде в края на колоната, когато отстрани изглежда, че е загубил състезанието, и с последните 300 шеметни метра, когато всички останали сякаш бягат джогинг. След неговото отказване атлетиката никога няма да е същата, а още повече – европейската атлетика.

Началото – самбо, футбол или бягане

Юрий е роден е в обикновено семейство. Баща му е шофьор, а майка му първоначално е работела като тъкачка, а после е била градинар. Има по-малки брат и сестра. Той се грижел за тях, когато родителите му били на работа, приготвял обяд, вечеря. Оттогава умее да готви.

В леката атлетика Борзаковски попада случайно. Първоначално отива на стадиона и се записва да тренира самбо. След месец вижда как деца тичат на стадиона, правят различни упражнения, после играят с топка и решава, че тренират футбол и се записва там. Едва след две седмици разбира, че става дума за лека атлетика, а футболът е само част от тренировките. Тогава участва на местно състезание, на което завършва втори, харесва му и разбира, че това е неговият спорт.

Родителите му обаче разбират доста по-късно. Мислели, че тренира самбо, а той се притеснява да им каже, че е сменил спорта. Първата му треньорка Людмила Мирошниченко извиква майка му на стадиона, за да подпише разрешение за участие в областни състезания и й казва, че „момчето бяга по-бързо от вятъра“. Въпреки това баща му не е съгласен спортът да става професия, защото е много несигурно. Трябвало да избере нещо сериозно, с което да си изкарва хляба, а атлетиката да остане само хоби. Треньорката успява да се наложи, а талантливото момче започва да побеждава навсякъде, където участва. Въпреки всичко, за да изпълни волята на баща си, Юрий известно време дори учи за заварчик. Но когато през 1999 г. за първото си място на пробега по „Садовое колцо“ (обиколна улица в центъра на Москва с дължина 16 км) печели лека кола, бащата приема избора на сина си.

Името, което задължава

Интересна история е свързана с избора на името му. Борзаковски се е появил на бял свят на 12 февруари – Денят на космонавтиката. В родилния дом тогава се родили седем момчета и предложили на родителите им всичките да бъдат кръстени Юрий – в чест на първия космонавт Юрий Гагарин. Борзаковски много се гордее с името си и дори смята, че то му е помогнало да постигне успехите. Като малък мечтаел да стане космонавт и тази мечта живее в него и до днес.

Треньор и състезател – печелившият тандем

Людмила Мирошниченко е изключителен педагог. Тя поставя основите на бъдещия олимпийски шампион, но в един момент разбира, че устремът на момчето, което „бяга по-бързо от вятъра“ ще спре, ако не го поеме утвърден специалист. И тя се обръща към Вячеслав Макарович Евстратов. Треньорът приема, но кани Мирошниченко още известно време да работят съвместно, за да може подготовката на талантливото момче да се движи плавно. Никакъв егоизъм, никакви претенции.

Оттогава до края на кариерата си шампионът не се готви при друг треньор, а тандемът Евстратов – Борзаковски работи като добре смазана машина. По-точно до края на житейския път на Евстратов, защото големият специалист си отиде през 2013-та от този свят на 82-годишна възраст от рак. Това сложи край и на кариерата на Борзаковски, защото двамата се бяха превърнали в един съвършен организъм, в който промяна не бе възможна.

Първи успехи

Първият голям успех на Борзаковски са Световните юношески игри, които се провеждат през 1998 година в Москва на Лужники. Към този момент той има вече две национални титли – на 400 м и 1500 м при децата и при юношите. Тук става шампион, като за първи път демонстрира „фирмения специалитет“ – по-бавното тръгване и бързия финал. Всъщност Юрий нееднократно е обяснявал, че става дума не за бавно тръгване, а за равномерно бягане по цялата дистанция. Той смята, че повечето бягания се развиват по един и същ сценарий – много бързо тръгване в рамките на 49 – 50 секунди, след което следва бързо натрупване на млечна киселина и намаляване на скоростта. Затова с треньора му са разработили тактика с равномерно бягане по цялата дистанция и финален спринт.

Европейската купа през 1999 година в Париж

Това е първото му състезание при мъжете. Юра е на 18 години. Бягането се развива по познат сценарий – 500 м той е в сянката на именитите си съперници и с невероятни последни 300 м ги настига, за да спечели победата буквално в квадратите преди финала. Изненадата за специалистите е колко трезво, разумно и точно по предварителния план организира бягането си това съвсем младо и неопитно момче.

Под преплетените олимпийски кръгове

Европейската купа е едно, а олимпийските игри – съвсем друго. През 2000 година в Сидни Борзаковски за първи път се среща очи в очи със своя кумир, съперник и по-късно добър приятел Уилсън Кипкетер. Двамата се засичат в олимпийския ресторант и точно в този момент руснакът губи психологически състезанието. След това му трябват четири години до следващите олимпийски игри, за да преодолее този стрес. Освен това, твърде неопитен и любопитен, Юра използва почивния ден между полуфинала и финала за разходки по Сидни и на другия ден е доста уморен. В крайна сметка финишира 6-ти, но самото участие на едно 19-годишно момче във финал на олимпийски игри в така трудна и изцеждаща дисциплина, каквато е 800 м, си е един огромен успех.

И ето че стигаме до звездния миг – олимпийската титла. Безспорно олимпийските игри в Атина през 2004 г са върхът в кариерата на Борзаковски. Това е нещо, за което всеки атлет мечтае. Колкото и куриозно да звучи, той е единственият руснак – олимпийски шампион в бегова дисциплина. В гръцката столица Борзаковски побеждава световния рекордьор Уилсън Кипкетер и другия голям фаворит – южноафриканеца Мбулаени Мбулаудзи.

Пекин пък е голямото разочарование на Юрий. По думите на самия атлет, точно за Игрите е бил в най-добрата си спортна форма. Но с треньора му допускат стратегическа грешка. Изследвания показват, че при рязка смяна на географското място аклиматизацията хваща Борзаковски точно на петия ден. Само че непосредствено преди игрите атлетът е на лагер в Иркутск – югоизточен град в Русия, и затова се предполага, че няма да има нужда от аклиматизация. Точно на петия ден е полуфиналът, а Юрий няма никакви сили и от мощното му и безупречно технически бягане не е останала и следа. Той така и не успява да се класира за финала. А по време на самия финал силата се е върнала, Юрий кипи от енергия, но е принуден да гледа бягането само по телевизора.

На олимпийските игри в Лондон отново го чака разочарование – там също не успява да се класира за финала, макар че в полуфинала постига личен резултат за сезона – 1:45.09 мин. Причината е травма, която нарушава подготовката му в последната фаза. А малко по-рано през лятото е станал европейски шампион.

В плановете на Борзаковски присъстваше и Рио`2016 г, но кончината на треньора му Вячеслав Макарович Евстратов променя тези планове. Официално Борзаковски се отказа от състезателна дейност заради травма, но истинската причина е смъртта на Евстратов. През последните години, вече сериозно болен, треньорът му невинаги е можел да присъства на тренировките и част от тях са били по планове.

Световните шампионати и липсващото злато

Борзаковски няма световна титла на открито. Той печели два сребърни медала – от Париж`2003 и Хелзинки`2005 година. В Париж руснакът е най-близко до спечелването на титлата и вече се вижда шампион, когато в последните метри южноафриканецът Мбулаени Мулаудзи му измъква златото с 0.03 сек. За този момент Юра си спомня, че не издържал, когато Кипкетер предприел много мощна атака 200 м преди финала, тръгнал да го изпреварва и в последните метри се „навързал“. В Хелзинки обаче Рашид Рамзи от Бахрейн е много силен и успява да го победи убедително. В Осака`2007 и Дегу`2009 Борзаковски печели бронзови медали.

В Лисабон през 2001 година Борзаковски буквално смазва конкуренцията с 1:44.49 мин и става световен шампион в зала. Това е най-убедителната победа в кариерата му.

Още един бронзов медал има и от световното първенство в зала в Москва`2006.

Защо не бяга на домакинското световно първенство в Москва през 2013 г? Борзаковски е в страхотна форма, но месец преди първенството се разболява от грип и формата му започва да пада. С треньора се обединяват около трудното решение да не участват. Ако не можеш да победиш пред родна публика, не го прави – е основният аргумент.

Европейски шампион

В Хелзинки през 2012 година Борзаковски вече не е смятан за фаворит. Резултатът му през сезона е 1:46.15 мин – едва шести сред финалистите. Но по време на самото бягане руснакът прилага невероятния си финален спринт и успява да грабне златото.

Атлетът печели и две европейски титли в зала – в Гент през 2000 и в Торино през 2009 година.

Личен рекорд и рекорд на Русия – „Гран при“ – Брюксел, 2001 година

Борзаковски има две бягания по 1:42 мин. Личния си рекорд поставя в Брюксел по време на състезание от веригата „Гран при“. Основният му съперник е швейцарецът Андре Бухер. След стартовият сигнал обаче кениецът Киптур буквално прелита за 49.09 сек. В привичния си стил Борзаковски предприема вихрена атака в последните метри и побеждава с 1:42.47 мин.

Световният рекорд и компромисите

Борзаковски беше близо до световния рекорд, но това никога не е било негова цел. Той и неговият треньор винаги са смятали, че силните резултати изтощават атлета и го лишават от спортно дълголетие. Дори и най-добрите атлети имат период едва от 2 – 3 години, когато бягат близо до световния рекорд, и ако тогава не успеят да го подобрят, няма да го направят никога. При по-дълъг период ресурсите се изчерпват и следва не само бързо падане на резултатите, но съществува и риск за здравето. Двете бягания на Борзаковски по 1:42 мин са по това време, когато световният рекорд е 1:41 мин. След победата в Атина с треньора са имали разговор на тази тема, но тогава Евстратов му казва, че ако иска световния рекорд, подготовката може и да се форсира, но ще бъде за сметка на продължителността на кариерата. Двете е много трудно да бъдат комбинирани. След кратък размисъл Юра избира по-дългата кариера и не съжалява за това. За пример дава своите приятели Уилсън Кипкетер и Дейвид Рудиша. Първият няма олимпийска титла в кариерата, а световният му рекорд вече е подобрен. Вторият в Ловдон постигна и двете, но днес още не може да си върне формата след контузии.

Руският „кениец“

Противно на общоприетите схващания, Борзаковски не смята, че тъмнокожите бегачи имат генетично предимство пред останалите и най-голямото доказателство са неговите победи. Не е съгласен и че той е изключение – надарен от природата с рядка структура на мускулите и невероятна издръжливост. Ако е имал преимущество, то е било в психологическата подготовка. Има много силни спортисти, но те не се вслушват в детайлите. Другото важно нещо е комбинацията състезател – треньор.

Но все пак проведените изследвания показват, че наистина Борзаковски има природна даденост за лека атлетика. Мускулите му са 50 % от телесната маса на краката му, а скоростта му е дар от природата. Освен изключителна мускулатура, Борзаковски има и много добре развити бели дробове. Рекордът му да стои под вода без въздух е 3.43 мин. Без проблем плува 50 м под вода в басейна. Останалото са тежки тренировки и железен режим.

Тренировките

Борзаковски помни много ярко първата среща с треньора си Вячеслав Евстратов на Белоруската гара в Москва, откъдето заминават на лагер. Юра по природа не може да вдига висок пулс. Евтратов обаче не знае това. Групата започва да прави отсечки. Всички тренират на пулс 180 – 200 удара в минута, Юра измерва 150. Отново отсечка и отново нисък пулс – 160, а треньорът не вярва. В крайна сметка Евстратов лично му мери пулса, за да се увери, че младокът не лъже.

В началото треньорът на Юра се опитва да го готви за издръжливост, но развитието на атлета спира. Тогава методиката е променена и атлетът набляга на скоростната подготовка. Това го „отпушва“, а прогресът е очевиден.

Според Юрий 50 % от успеха се дължи техниката и за нея може да следи единствено треньорът. За да се печелят медали, всичко трябва да е изчислено до най-малката подробност. Дори ако тръгнеш малко по-бързо, на финала силите могат да не стигнат. Има и други биомеханични особености. Например тазът не трябва да изостава, кракът отчетливо да стъпва на стъпалото, да бягаш леко наклонен. Самият Кипкетер няма идеална техника и винаги е бягал прекалено изправен, а Борзаковски няколко пъти му прави приятелска забележка за това.

Юрий отработва много точен ритъм на отсечките и без проблем може да ги пробяга с време до десета от секундата от зададеното. Ако треньорът му каже да направи отсечка 200 м за 25 секунди, то тя става точно толкова. Обикновено по време на състезание той строго следва зададеното от треньора темпо и това му носи успехите. Но си спомня как веднъж на състезание в Гърция е имало пейсмейкър, който извел първата обиколка за 48 секунди. Борзаковски минал за 49.5 сек. В последната права разликата пред оставащата група бързо е намалена, а той се чувствал като че бяга на едно място.

До 2010 година Борзаковски няма травми, което е голяма рядкост в елитния спорт. Атлетът признава, че роля в това има най-вече правилната тренировъчна методика. Но и самият той винаги е отделял голямо внимание на възстановяването. Строг режим, масаж, 15-минутен комплекс от упражнения след тренировка, 10-ина минути по трева леко бягане бос за разпускане. Юрий отбелязва, че повечето атлети подценяват този момент – гледат само да изпълнят тренировката, да се изкъпят и след това да се занимават с друго. Но след час – два настъпва умората, натрупва се млечна киселина. За да не се получи, трябва да се прави много стречинг, да се раздвижва кръвта. В последните години тренировките му са били много по-тежки, отколкото в началото. Това е логично, защото с годините трябват нови и нови натоварвания, за да се получи същият ефект.

Другите уроци

Евстратов цял живот се е занимавал с йога и карал учениците си също да се занимават. Така Юра се научил да се изключва за малко от външния свят, да се освобождава от негативните мисли и да освежава мозъка си. Затова често камерите го улавяха преди старт, легнал на пистата, с покрито с кърпа лице. Понякога прилагал това изключване в съблекалнята. Веднъж преди състезание от „Златната лига“ Борзаковски останал в съблекалнята, за да се концентрира и … заспал. По едно време Уилсън Кипкетер се върнал в съблекалнята и го събудил с думите: „Хайде, момче! Идвай на старт, че ще почнем без теб!“

Стана вече въпрос за прословутата разходка в Сидни ден преди финала. Тя продължила 6 часа. Когато Юрий се прибрал в стаята си, треньорът го извикал при себе си и му казал: „Или ще работим сериозно, или се махай оттук!“ Втора такава разходка през цялата кариера на Борзаковски няма.

През цялата си кариера Юрий спазва строг режим на хранене и живот, днес продължава да го прави. Разбира се, понякога му се е случвало да го нарушава. Например той страшно много обича пушена риба – продукт, който не е добре да присъства в менюто на спортиста, но си позволява този вкусен деликатес. Като състезател често е нарушавали и правилото да спи два часа следобед, за да се възстанови за следващата тренировка. Обикновено го е правил, когато някой роднина или приятел го моли за услуга и Юра краде от почивката си, за да помогне.

Може да не ви се вярва, но Борзаковски не близва алкохол. Нито капка. Дори на Нова година не изпива традиционната чаша шампанско. Обяснява, че на това го е научил треньорът му Вячеслав Евстратов и днес тази забрана му се е превърнала в навик. Нещо твърде нехарактерно за руснак.

Русия над всичко

Въпреки че е имал възможности да замине в чужбина и да се готви при по-добри условия, Борзаковски винаги твърдо е заявявал, че не би напуснал Русия. За него Родината е над всичко. През 1999 г, след европейското първенство за юноши, при него идват емисари и му предлагат да отиде в САЩ, в университет в Юджийн. Юрий им отговаря в типичния си шеговит стил: „Момчета, аз никъде другаде, освен в Русия, не мога да живея. Та вие дори нямате такава супа, каквато приготвят у нас. Тогава за какво въобще става дума?“

Приятелите и честната игра

Честен и открит към хората, Борзаковски има куп истински приятели в спорта, сред които са и повечето от големите му съперници на пистата. Уилсън Кипкетер е юношеският кумир в спорта за Юрий. Той си спомня как с приятели веднъж гледали по телевизията негово бягане и се чудели как човек може да бяга толкова силно 800 м. Но съдбата скоро подготвя изненада на Юра, като го изправя срещу Кипкетер на финала на олимпийските игри в Сидни.

Двамата големи в бягането на 800 м обаче скоро стават приятели, каквито са и до днес. На едно състезание през 2002 година руснакът си направил шега. Видял, че около Кипкетер имало тълпа от желаещи за автографи. Тогава Юра незабележимо протегнал акредитацията си, обърната със снимката надолу. Кипкетер се разписал, а руснакът при взимането я обрънал нагоре. „Ах, ти!“ могъл да каже само през смях Кипкетер.

Олимпийският шампион от 2008 г. Уилфред Бунгей също е близък приятел на Борзаковски и неведнъж го кани в Кения, но засега руснакът не се е възползвал от поканата. Тримата обмислят среща между най-добрите атлети на 800 м през последните две десетилетия и демонстративно бягане, но смъртта на световния рекордьор от 2009 г. Мбулаени Мулаузи (загинал в автомобилна катастрофа през 2014 г) променя тези планове.

Иначе бягането на 800 м е много интересно и често се стига до сблъсъци. Добър и позитивен човек по природа, Юра винаги се е старал да спазва правилата на честната игра. Но невинаги е получавал същото в отговор. През 2000 г по време на едно от участията си в „Златната лига“ той започва атака на виража в последните 200 м. Когато обаче започва да изпреварва групата, кениецът Ноа Нгени, олимпийски шампион на 1500 м от Сидни, му вкарва страхотен лакът в ребрата, от което руснакът излита две пътеки встрани. При новата атака следва удар в черния дроб. Руснакът едва се добира до финала. После докато Юрий реанимира в съблекалнята, останалите финалисти само дето не линчуват Нгени за бруталната постъпка. Следва и официална контестация от руска страна.

Борзаковски винаги категорично е отричал да е взимал забранени стимуланти. Признава, че са му предлагали с обещанието да смачка световния рекорд и да бъде непобедим. Но той отказва. През годините е може би най-проверяваният руски атлет, като често пъти поставя рекорди и в тази област – има години, в които е проверяван 26 пъти – средно на всеки две седмици.

Трудните моменти

През 2006 година Борзаковски трябва да се справи с един от най-тежките моменти в своя живот. Една вечер той и жена му се прибират с колата, когато из-зад спрял микробус внезапно изскача пиян мъж. Въпреки бързата реакция атлетът блъска човека, който загива на място. Борзаковски не е виновен за инцидента, но случката разстройва подготовката на лекоатлета и проваля сезона му. За да преодолее последствията от шока с него се занимава космонавтът и психолог Игор Волк. Кортизолът на Юрий също критично пада – при нормални нива от 600 – 700 единици при него паднал на 20.

Другият труден момент е смъртта на треньора му. Борзаковски напразно прави опити да тренира сам, после – с друг треньор, но не се получава. Машината вече не работи, шампионският тандем го няма. Така в края на 2014 година Борзаковски обявява края на кариерата си.

Семейството

Съпругата му Ирина е неговата ученическа любов. Те се познават още от детската градина, после за известно време не се виждат, тъй като родителите сменят местожителството. Отново се срещат, когато Юра е на 16 години, тя е е с една година по-голяма от него. Оттогава са неразделни, а атлетът започва да ухажва бъдещата си съпруга. След три години е сватбата. Юра прави предложението малко след олимпийските игри в Сидни. А през зимата на крилете на щастието печели световната титла в зала. После им се ражда син – Ярослав, който днес е на 12 години и уверено върви по стъпките на баща им. През 2005 година се ражда и вторият син Лев. Ирина по професия е шивачка, но не работи по специалността си. Била е лекоатлетка и днес също поддържа форма с кросове. Юра я определя като красива и добра жена. Отнасяла се е винаги с разбиране към избора му да бъде спортист и никога не е поставяла така характерния за повечето жени ултиматум: или аз, или спорта. Когато се раждат децата им, тя поема почти изцяло грижата за тях, за да може той да си почива пълноценно и да тренира.

Юра е категоричен, че за него семейството е най-важното нещо. Смята, че когато човек се решава на такъв ход, това трябва да е за цял живот. Семейството носи щастие, а щастието идва от любовта – любов един към друг и любов към децата. Атлетът смята, че доброто семейство също му е помогнало да постигне успехите си в спорта.

Парите не могат да бъдат цел

Парите не са основна цел за Борзаковски. Въпреки че е спечелил немалко от спорта, той не се определя като богат човек. Но и не иска да бъде такъв. Предпочита да му стига да живее нормално. Спомня си, че детството му е било трудно и затова иска да осигури добри условия за децата си. Засега успява и смята, че това му е достатъчно. Казва, че не е проблем веднага да си купи нови дънки, ако му харесат, но и спокойно може да изкара с един чифт година – две.

Във възпитанието на децата обаче прилага строги принципи. Не може да допусне да му зададат въпроса: „Татко, защо няма нищо за ядене?“, но в същото време не ги глези. Купил на момчетата нови велосипеди, ала за две години от много каране се счупили. Когато обаче синовете му поискали нови, Борзаковски казал: „Сами сте си ги счупили, така че сами ще си ги и ремонтирате. Нови няма да има.“

Сега иска да си построи традиционна руска баня към къщата (сауна, в която руснаците се удрят с брезови клонки, натопени в гореща вода).

Имунизиран срещу „звездна болест“

Въпреки че е олимпийски шампион и един от най-популярните атлети не само в Русия, Юрий Борзаковски никога не е боледувал от „звездна болест“. Той живее в гр. Жуковски, малко стохилядно градче (според размерите на Русия), което се намира на 25 километра от Москва и където се планира да бъде построен Национален център по авиостроене. Макар че има кола и обича да шофира, за да се добере до столицата, Юрий често предпочита да използва влак – „електричка“, а в мегаполиса разчита на метрото. „Повечето хора пътуват така. Аз по какво се различавам?“ – казва скромно един от най-успешните европейски атлети през последните 15 години. Веднага правя паралел с мисленето у нас, където, ако нямаш кола, си никой, дори да си десет пъти олимпийски шампион. Въпрос на „имидж“, би казал някой от родните ни футболисти и би форсирал двигателя на „бавареца“ си.

Борзаковски споделя, че никога не се е смятал за велик . Такова възпитание е получил и иска да го предаде на децата си. „Ставаш шампион, печелиш златния медал и това означава, че си най-добрият в твоята професионална сфера, но в живота трябва да останеш обикновен човек като всички останали.“

Футбол, музика и кулинария

Ако не бягаше толкова бързо двете обиколки, Юрий сигурно е щял да стане футболист. Редовно играе футбол, дори в най-добрите години от кариерата си. В аматьорски отбори, но е получавал покани и от професионални. Приятелите му го описват като отличен голмайстор. А когато става въпрос за издръжливост, разбира се, никой не успява да се мери с него, независимо от интензивността на мача. Почитател на „Реал“ – Мадрид. Понякога, за да не изпусне мач на любимия си отбор, се е налагало с треньора да променят часа на тренировката.

Страстта му към футбола обаче му изиграва и лоша шега – веднъж по време на футболен мач усуква крака си и чупи кост в стъпалото. Лекарите са категорични, че ако иска да продължи да бяга, трябва операция. Така вместо да тича на пистата, Юрий е принуден да куцука с желязо в стъпалото.

Борзаковски обича да слуша електронна музика и най-вече Давид Август. Но винаги е използвал плеър само по време на крос, на стадиона предпочита да е насаме с мислите си. Може би малцина знаят, че Борзаковски се подвизава и като диджей. Понякога заради приятели застава зад пулта и присъствали споделят, че се справя добре. Но категорично отказва да му се плаща за тази дейност.

А приятелите го определят като истински кулинар. И днес с удоволствие слага престилката, за да приготви някое ястие на семейството си.Казват, че може да прави много вкусна супа, но през последните години с това се занимава само жена му. Единственото, което обожава да приготвя сам и не допуска никой да му помага, е пилафът. По време на състезателната му кариера обаче основната му храна са спагети със сирене и кашкавал, както и различните видове каши от зърнени продукти – традиционни за руската кухня.

Случки от живота

Любопитен е случаят, когато по време на лагер на о. Крит той бяга 37 км „възстановителен крос“. Треньорът му казал, да направи една „възстановителна десетка“ с останалите от отбора в планината. В един момент обаче темпото се сторило на Юрий прекалено бавно и той решил да дръпне напред. Казали му, че трябва да завие на ляво, за да направи обиколката и да се прибере. Обаче се оказало, че те объркали ляво и дясно и Борзаковски продължил да бяга, докато осъзнал, че нещо не е наред. Напред – назад и в крайна сметка пробягал 37 км. При това в планината на височина 1600 м по силно пресечен терен. А в лагера на руснаците – уплаха. Първоначално съотборниците започнли да се шегуват с Борзаковски, но след като 3 часа атлета го нямало, изпратили кола да го търси. Успели да го пресрещнат малко след мястото, откъдето започнал „възстановителния крос“.

А сега накъде?

След приключване на състезателната си кариера Юрий Борзаковски бе назначен за главен треньор на националния отбор на Русия. Сигурно ще му е трудно. Със сигурност повече, отколкото по време на 37-километровия крос. Дебютът му бе повече от убедителен: на европейското първенство в зала в Прага през март тази година „Сборная“ спечели отборната надпревара по медали, като руските атлети завоюваха 6 златни и 2 сребърни. Има и куп проблеми в руската лека атлетика, които очакват да бъдат решени. Надеждите са свързани с Борзаковски и най-вероятно той ще успее да се справи. Както го е правил много пъти на пистата.

За мен обаче по-важно е да се намерят други момчета и момичета, които вдъхновени да тръгнат по пътя на Юрий Борзаковски. Които да обичат леката атлетика, както я обича големият шампион. И който продължава да тренира всеки ден, за да поддържа форма – не за състезания, а за себе си. Защото за него атлетиката е не професия, а начин на живот.

Едно весело и добро момче, смутено усмихващо се на фона на аплодисментите и интереса на почитателите. Това продължава да е Юрий Борзаковски.

Със сигурност световната атлетика няма да е същата. Защото дирята, която остави в нея един от най-големите атлети на нашето време, е много, много ярка.

Юрий Борзаковски е роден на 12.04.1981 г. Висок е 1.81 м, тежи 70 кг. Олимпийски шампион от Атина`2004. Два пъти сребърен медалист от световните първенства в Париж`2003 и Хелзинки`2005, два пъти бронзов медалист – Осака`2007 и Дегу`2009. Европейски шампион от Хелзинки`2012, сребърен медалист от Мюнхен`2002 (с щафетата на Русия 4 х 400 м). Световен шампион в зала от Лисабон`2001 и бронзов медал от Москва`2006. Два пъти европейски шампион в зала – Гент`2000 и Торино`2009. Лични рекорди: 800 м – 1:42.47 мин; 800 м (зала) – 1:44.15 мин; 1500 м – 3:40.28 мин; 1500 м (зала) – 3:41.53 мин; 400 м – 45.84 мин; 400 м (зала) – 47.06 мин; 1000 м – 2:15.50 мин; 1000 м (зала) – 2:17.10; 200 м – 22.56 сек; 600 м – 1:16.02 мин. Заслужил майстор на спорта на Русия. Носител на орден „Дружба“ на Руската федерация.

Боян Ив.БОЙЧЕВ