Германец подобри личния си рекорд на гюле с 2.28 м (видео)
26-годишният студент по физика Томас Шмит направи невероятен личен рекорд в тласкането на гюле на състезание в Убах-Паленберг, близо до Аахен. Германецът прати уреда на 21.35 и стана №2 в световната ранглиста за сезона.
Досега най-доброто постижение на Шмит беше едва 19.07. Още в първия си опит го подобри с 19.44. „Почувствах, че мога и повече и че границата от 20 метра не е мираж”, сподели по-късно Томас. Във втория кръг той тласна гюлето само на 18.77, но в третия отново избухна – 19.94!
Последва обаче нещо, което никой не очакваше. В четвъртия си опит Шмит беше перфектен в техническо отношение и гюлето прелетя до 21.35! №1 в света за сезона е бронзовият медалист от последното световно първенство в зала Том Уолш, който в събота подобри рекорда на Нова Зеландия с 21.37 в Мелбърн.
В едно състезание Шмит вдигна личния си рекорд с 2.28 м. „Всички бяха шокирани. Аз още не мога да повярвам какво се случи”, каза по-късно Томас, клатейки глава в недоумение: „Беше опит, в който всичко се получи чудесно. Опит, за който си мечтае всеки гюлетласкач. След това прекратих участието си, защото целия бях обхванат от емоции”.
Междувремено тръгва слух за нередност на уреда и съдиите претърсват сака на Шмит за да претеглят повторно гюлето, но колкото и пъти да го правят – теглото е едно и също 7.260 кг. Новият рекордьор на Северен Рейн и Вестфалия (старият – Удо Гелхаузен с 20.74 от 1977-а) вече е №8 във вечната ранглиста на Германия. Само на 2 см пред него е бившият европейски шампион Ралф Бартелс (21.37).
Нормативът на германската атлетическа федерация за световното първенство в Пекин е 20.60. Напоследък Томас се занимаваше повече с мятане на диск. Контузии му пречеха да се развива в тласкането на гюле. Той беше протеже на бившия национален треньор на Германия Едвард Хамес, а в последните три седмици тренираше сам. Сабрина Верщайн, която тренираше Шмит от началото на 2014-а, се „трансферира” от Спортния университет в Кьолн към Института за приложни тренировъчни науки в Лайпциг.
Информацията е по публикация в Leichtathletik.de на Харолд Кокен.
