Шабан Мустафа спечели първото интернет гласуване на сайта www.atletikabg.com и сп.„Атлетика“ за „Любимец на феновете 2014“. Предлагаме Ви интервю с победителя.

Шабан Мустафа е роден на 16.07.1978 г. в град Карнобат, понастоящем живее в с.Костен, община Сунгурларе. Един от най-добрите бегачи на дълги разстояния у нас в последните години. 4 пъти републикански шампион на България на маратон, 2 пъти шампион на полумаратон, 2 пъти шампион по планинско бягане, многократен медалист от балкански и републикански първенства, с призови класирания от много състезания у нас и в чужбина. Лични рекорди: маратон – 2:24:39 ч; полумаратон – 1:07:58 ч. В анкетата на сайта www.atletikabg.com и сп.„Атлетика“ бе избран за „Любимец на феновете за 2014 година“.

Шабан, как се чувстваш, след като спечели наградата „Любимец на феновете за 2014“ на сайта www.atletikabg.com и сп.„Атлетика“?

Много съм щастлив. Радвам се, че хората оцениха труда ми. За мен тази награда е признание за постиженията ми през миналата година. Надявам се през тази да постигна още по-големи резултати.

Очакваше ли такова голямо признание?

Честно да си призная, не очаквах. Следях гласуването и до последно не вярвах, че именно аз ще стана любимец на феновете на сайта на сп.„Атлетика“.

През последните години ти беше много постоянен в своите постижения, показваше добри резултати. Как успяваш да го постигнеш?

Аз нямам някакви много силни лични резултати като време – бягам от години маратона за 2:25 – 2:26 ч, но го правя постоянно. Причината сигурно е в добрата основа, която имам изградена като състезател. Друга причина може би е, че в края на всяка година си давам малко почивка, което ми помага да възстановя силите си. Така през зимата формата ми пада, но това е целта, за да мога в средата на януари вече да тренирам пълноценно. И третото – това е честото ми участие в състезания. Те ме държат във форма и заместват тежките тренировки. Не държа във всички от тях задължително да влизам в призовата тройка, по-важното е да се раздам на трасето. Състезанието замества тренировките.

Кой те тренира в момента?

От две години аз си изготвям тренировъчните планове. Смятам, че имам достатъчно опит, за да го правя. Освен това най-добре познавам организма си. Преди се е случвало да влизам уморен в състезания и да не мога да се реализирам възможностите си. Предишните ми треньори са ми дали много, но допускаха и грешки в подготовката ми.

Сам ли тренираш?

Да, аз съм свикнал. Не че не бих тренирал с група, но тук няма с кого. Това обаче ми дава преимущество на състезание, тогава ми е по-лесно да бягам с останалите.

Кой свой успех считаш за най-значим?

Деветото място на европейското първенство по планинско бягане през 2013 година. Това е невероятно силно състезание и не съм сигурен, че някой скоро ще успее да постигне такова класиране.

А най-сладкият ти успех?

На маратона „Цермат“-Швейцария, където няколко километра преди финала бях изпуснал лидерите, но след това успях да ги застигна и завърших трети.

Къде се чувстваш по-силен – в маратона или в планинските бягания?

В планинските бягания. Случвало се е елитни световни атлети с много силни лични резултати под 2:10 ч да не могат да ми избягат в планината. И колкото е по-дълга планинската дистанция, толкова по-добре. Предпочитам и планината, защото там се чувствам друг човек. Както за тренировки, така и за състезания.

Бягане срещу наклон ли предпочиташ или спускане?

По-силен съм срещу наклон. От спусканията изпитвам страх, след като преди години се контузих.

Какви са амбициите ти за тази година?

Участието на световното първенство по високопланински маратон – 42 км 195 м. Много силно състезание, където искам да се представя добре. То ще бъде на 4 юли в Цермат, Швейцария.

Ще споделиш ли с нашите читатели твой примерен тренировъчен план?

В момента тренирам едва ли не ден за ден, защото всичко зависи от служебните ми ангажименти и от състоянието, в което се намирам. Но мога да кажа как минава една моя примерна седмица в натоварващ период.

Понеделник: сутрин – 15 км – темпо 1 (15 сек по-бързо от възстановително бягане); следобед – 10 км възстановително бягане и ускорения). Вторник: сутрин – бягане по пресечен терен с обща денивелация около 600 м – 1 час или около 10 км; следобед – възстановителен крос 6 – 8 км. Сряда: сутрин – интервална тренировка – 5 – 6 х 1000 м през малка почивка с темпото на маратона или фартлек; следобед – 6 – 8 км възстановително бягане. Четвъртък: дълго бягане 20 – 25 км (почвам от възстановително бягане и стигам до темпо 2 – 15 сек по-бавно от състезателно). Петък: сутрин – 10 км възстановително бягане; следобед – 10 км възстановително бягане. Събота: сутрин – бягане по пресечен терен (като вторник); следобед – 6 – 8 км възстановително бягане. Неделя: участие в състезание или дълго бягане – 20 км + 5 км (20 км с темпо 1, почивка 7 – 8 минути, 5 км със състезателно темпо за маратон).

От две години си началник на спортния отдел в община Сунгурларе. Трудно ли се съчетават работа и спорт?

Трудно се съчетават, когато хората не те разбират. В лицето на кмета г-н Кенов имам пълно разбиране. Той ми е казал да тренирам, когато сметна за добре, но аз съм отговорен човек, идвам на работа и гледам първо да си свърша задълженията. Сега денят става по-дълъг, има възможност за тренировки, зимата е по-сложно.

Какво си завършил?

Завърших „Педагогика на обучението по физическо възпитание“ в Шуменския университет. После две години работех като шофьор на автобус. Беше много трудно да се комбинират тренировките с работа на смени, но никога не съм се отказвал да тренирам. И сега, ако се случи да пропусна някой ден да не бягам, отвътре ме яде, че съм пропуснал нещо много важно и на следващия ден трябва да компенсирам. Сега работата ми като началник на спорта към община Сунгурларе е интересна и в същото време ми дава възможност да тренирам.

Във Вашата община организирате наистина чудесен крос, преди две години основахте лекоатлетически клуб. Какви са амбициите за развитие на спорта?

В клуба тренират малки деца, които искат да бягат като мен. Надявам се да се запалят още повече по леката атлетика. Амбицията ни е кросът да става още по-силен. Ще организираме и други спортни прояви. В момента на територията на общината има пет футболни клуба, един лекоатлетически и един по борба. Очакваме разрешението за клуб по баскетбол и волейбол.

Какво трябва да развива държавата – масовия или елитния спорт?

И двете трябва да вървят паралелно. Но смятам, че на националните състезатели трябва да се оказва финасова подкрепа, за да могат спокойно да се готвят. Това ще бъде и стимул за младите да спортуват и да имат амбиции.

Какви качества трябва да има един човек, за да бъде добър състезател?

Да има воля, желание, да е трудолюбив. Трудолюбието е от особено значение за бяганията на дълги разстояния. Ако не тренираш, каквито и качества да имаш, няма да се получи. Аз съм точно такъв случай. Нямам кой знае какви скоростни качества – да пробягам 100 м по-бързо от 15 секунди не мога. Аз притежавам издръжливост, но ако не тренирам 2- 3 дни, усещам, че и тя започва да се губи. Така че всичко опира до тренировки и много труд.

Вече си на 36 години, но бягаш силно. Колко смяташ още да се състезаваш?

Не мисля за отказване и резултатите ми го показват. Ако почнат да падат, може би ще спра да се състезавам, но никога няма да спра да бягам. А може би ще участвам в състезания за ветерани. Засега това обаче не стои на дневен ред.

Най-силната ти година?

Миналата. Тогава спечелих маратона в Анталия, станах бронзов медалист от Балканския шампионат по полумаратон, после шампион на трансграничния полумаратон между Турция, Гърция и България. На силния маратон „Цермат“,Швейцария, който се провежда в Алпите, станах трети, а на маратона „Юнгфрау“, пак в Швейцария, заех четвърто място. После станах шампион на България на Софийския маратон, а на националния шампионат по крос кънтри взех бронзов медал. Особено интензивни бяха краят на лятото и есента, когато от юли до октомври участвах в три маратона и едно 30-километрово бягане. Освен това имах състезания всяка седмица, а понякога – и два пъти седмично. Сигурно затова читателите на „Атлетика“ ме избраха.

Ти си много скромен, честен и открит човек. Това помага ли ти или ти пречи?

Понякога ми помага, понякога ми пречи. Добрия човек всеки гледа да го смачка, но пък добрият човек има добро име сред хората. Това го смятам за голям плюс и затова дори на тези, които поради някаква причина не ме харесват, не мога да кажа лоша дума.

Кое е най-важното в живота ти?

Моето семейство. С Еми се познаваме от малки, от едно село сме, после заедно учихме в Шуменския университет. През 2006 година направихме сватба, през 2008 година ни се роди син. Сега чакаме второ дете.

Най-ценното, което един човек трябва да притежава?

Като обещаеш нещо, да си го изпълниш.

Твоят девиз?

Никога не се отказвай!

Най-лесното е да се откажеш. Тогава защо да не продължиш?!

Интервюто взе: Боян Ив. БОЙЧЕВ