На този ден в атлетиката е родена Йорданка Благоева, а Стефка прави рекорд
Първата ни прима в скока на височина Йорданка Благоева е родена на 19 януари 1947 г. Точно 38 години по-късно Стефка Костадинова поставя втория си национален рекорд в зала и печели световна титла.
Йорданка Благоева има два световни рекорда в зала (1.91 и 1.92 през 1973-а) и един на открито (1.94 през 1972-а). В периода 1965-73 вдига националния стандарт в зала от 1.60 до 1.92 с общо 18 върхови постижения (накрая 13 поредни). С последния рекорд става европейска шампионка в зала (Ротердам-1973), а има още бронзов медал (1972), четвърто (1970) и шесто място (1977).
Йорданка участва на четири олимпиади (1968-80) и печели два медала – сребърен в Мюнхен-1972 и бронзов в Монреал-1976. На открито има 13 национални рекорда в периода 1964-72: от 1.64 до 1.94! Рекордите й са подобрени от Людмила Жечева-Андонова, през 1981-а на открито и през 1984-а в зала.
На 19 януари 1985 г. Стефка Костадинова пък поставя втория от общо 9 национални рекорда в зала и с 1.97 печели титлата на Световните игри на ИААФ в Парижката зала „Берси”. В същия форум Томас Шьонлебе (ГДР) подобрява върховото постижение в света на 400 м в зала с 45.60. На 19 януари, но през 1963-а рекорд в овчарския скок в зала постига пък Пенти Никула (Фин) – 4.92.
На 19 януари рожденни дни имат още:
Петко Стефанов (1972), втори в българската историческа ранглиста на маратон с 2:11:41 (след брат си Христо с 2:11:26) и участник на олимпийските игри в Атланта-1996 и Сидни-2000.
Юрка Христова (1968), №6 във вечната ни класация в седмобоя с 6028 точки.
Ал Джойнър (1960), олимпийски шампион в тройния скок от Лос Анжелис-1984, 5-и на световно първенство в зала (1987) и осми на открито (1983). Брат на Джеки Джойнър-Кърси (световна рекордьорка, 3 пъти олимпийска и 4 пъти световна шампионка в скока на дължина и седмобоя) и съпруг на покойната Флорънс Грифит-Джойнър (рекордите й на 100 и 200 м също са недостижими, тройна олимпийска шампионка от Сеул-1998, световна на 4х100 м от Рим-1987). Има лични рекорди: 17.53 на троен скок (1987) и 13.41 на 110 м с пр. (1988).
Бърнард Ролър Уилямс III (1978), олимпийски шампион на 4х100 м от Сидни-2000, втори на 200 м с личен рекорд 20.01 в Атина-2004, световен вицешампион на 100 м в Едмънтън-2001 с лично постижение 9.94 (4-ти в Париж-2003). Тренира заедно с Морис Грийн и Ато Болдън в групата на Джон Смит в Лос Анжелис. Изявява се като комик с прозвището „Холивуд” в Северна Флорида.
Матиц Осовникар (1980), бронзов медалист на 100 м на европейското първенство в Гьотеборг-2006. Седми на световното в Осака (2007). Словенецът има четвърто място на 200 м (2003) и пето/четвърто на 60 м на световни в зала (2004/2006). На европейски в зала е четвърти на 60 м (2007). Има лични рекорди: 6.58 (60 м), 10.13 (100 м) и 20.47 (200 м).
Ленард Скот (1980), световен шампион на 60 м в зала в Москва-2006. На открито има 6-то място на 100 м в Хелзинки-2005. Има лични рекорди от 6.46 на 60 м (2005), 9.91 на 100 м (2006), 20.34 на 200 м (2001-02). При силен попътен вятър има 9.83 на 100 м още като юноша през 1999-а.
Мат Тегенкамп (1982) е един от най-добрите американски бегачи на дълги разстояния и държи рекорда на САЩ на 2 мили (8:07.07 през 2007-а). Завършва 4-ти на 5000 м на световното първенство в Осака-2007 (осми в Берлин-2009), пети на световното по крос за юноши през 2001-а. Има лични рекорди: 3:34.25 на 1500 м (2007), 3:56.38 на миля (2006), 7:34.98 на 3000 м (2006), 12:58.56 на 5000 м (2009), 27:28.22 на 10 000 м (2011), 1:02:05 на полумаратон (2014) и 2:12:28 на маратон (2013).
Паскал Беренбрух (1985), европейски шампион в десетобоя от Хелзинки-2012 с личен рекорд 8558 точки (пети през 2006-а). Шести на световното първенство в Берлин-2009 и седми в Дегу-2011. На олимпийски игри – десети в Лондон-2012. Висок 196 см, има отлични резултати в хвърлянията – 16.89 на гюле, 51.31 на диск и 71.40 на копие.
Рубриката „На този ден в атлетиката…” няма претенциите за съвършенство и завършеност. Знаем, че за конкретния ден не може да споменем всички интересни моменти, рожденни дни или кончини на звезди в леката атлетика. Това не е и цел на рубриката. Хвърляйки поглед в историята припомняме само някои от многото парченца в пъзела на Царицата на спортовете. Затова нека никой не се чувства забравен или пренебрегнат!
