Три изключителни световни рекорда в зала са поставени на 16 януари – първо преминаване на 2.40 м в скока на височина, 8.50 м в скока на дължина и слизане под 7.40 секунди на 60 м с пр. На национално ниво, на същата дата, е поставен първия официален рекорд в овчарския скок за жени, за първи път е преодоляна летва от 2.20.

На 16 януари 1982 г. Карл Люис се приземява на 8.56 на турнира в Ийст Ръдърфорд и добавя 7 см към световния си рекорд в скока на дължина. В зала той има общо 3 поправки на върховото постижение, последната с 8.79 все още е недостижима.

На 16 януари 1987 г. падат два световни рекорда. Карло Тренхард (ФРГ) става първият над 2.40 в скока на височина в зала на турнир в Зимерат. Той подобрява стария рекорд на сънародника си Дитмар Мьогенбург с 1 см. След година Тренхард прави нов уникален скок – 2.42 и все още е №2 във вечната световна ранглиста в зала. Пред него е само Хавиер Сотомайор (2.43). Поради часовата разлика по-късно същия ден в Лос Анжелис Грег Фостър преминава 60 м с пр. за 7.36 и сваля 0.11 от рекорда на Марк Маккой (Кан). Чак седем години по-късно Колин Джаксън (Вбр) изравнява американеца на върха, а впоследствие стига и до 7.30. Фостър в момента дели трето място в историческата класация (втори е Дайрон Роблес 7.33) с Алън Джонсън и Терънс Трамел.

На 16 януари има още две поправки на световните стандарти – Уили Девънпорт (САЩ) с 6.6 на 50 м с пр. през 1965-а и Надежда Чижова (СССР) с 18.62 в тласкането на гюле през 1971-а. По това време на годината в Австралия е летният сезон и на 16 януари 1965-а Рон Кларк поставя първия си световен рекорд на 5000 м – 13:34.8 в Хобарт. Той е с две десети от секундата по-бърз от постижението на Владимир Куц от 1957-а. Кларк прави още две поправки на 5000 м през същата година и завършва с 13:16.6 през 1966-а.  

В родната атлетика на 16 януари е поставен първия национален рекорд в овчарския скок за жени в зала – 3.20 на Ива Василева в Будапеща (1996). През 1983-а пък Георги Гаджев поставя рекорд в скока на височина с 2.20 в Минск. Рожденни дни на тази дата имат Весела Яцинска (1951) и Стоица Илиев (1960). Яцинска прави три поредни рекорда на 1500 м в зала (4:09.99-4:07.92-4:07.68) в периода 1977-82. На европейските първенства в зала е втора (1977), два пъти четвърта (1978, 1982) и осма (1976). На открито има лични рекорди 1:58.89 на 800 м (№6 във вечната ни ранглиста) и 4:04.68 на 1500 м (№5), а на шампионатите на континента е седма (1982) и девета (1978) на 1500 м. Стоица Илиев пък е в историческия топ 10 в тройния скок със 17.09 (1984).

Популярни фигури в световната атлетика, които са родени на 16 януари:

Ерик Лидел (16.1.1902-21.2.1945), шотландският атлет, ръгбист и мисионер е олимпийски шампион на 400 м и бронзов медалист на 200 м от Париж-1924. Любимата му дисциплина е 100 м, но сериите за нея се провеждат в неделя и той отказва да участва в тях по религиозни причини. Филмът „Огнените колесници” от 1981-а, който печели 4 награди „Оскар”, е базиран на контраста на живота и гледните точки на Лидел и Харолд Ейбрахамс, английски евреин, който става шампион на 100 м в Париж. Лидел е роден и умира в Китай, където родителите му са били мисионери.    

Волфганг Шмид (1954), сребърен медалист в мятането на диск от олимпиадата в Монреал-1976. На игрите в Москва-1980 е четвърти. Европейски шампион от Прага-1978 и световен студентски от Мексико-1979. През 1978-а поставя световен рекорд със 71.16 в Източен Берлин. С този резултат сега е №13 в ранглистата за всички времена. През 1982-а прави опит да избяга от ГДР с помоща на двама елитни дискоболи – шведът Рики Брух и западногерманецът Алвин Вагнер, но плановете му са разкрити и е осъден на година и половина затвор. В края на 1987-а му е разрешено да се премести във ФРГ и на европейското в Сплит-1990 става трети.

Клаус-Дитер Курат (1955), европейски шампион за юноши на 100 и 200 м през 1973-а. Има сребърен медал на 4х100 м с ГДР на олимпиадата в Монреал-1976.

Сергей Усов (1964), хърделист от бившия СССР и Беларус с лични постижения 13.27 на 110 м с пр. (1988) и 7.58 на 60 м с пр. в зала (1991). Два пъти финалист на световни първенства в зала – пети (1991) и седми (1993). На европейски шампионати има 4-то място в зала (1988) и седмо на открито (1990).

Антъни Уошингтън (1966) – изненадващо става световен шампион в мятането на диск в Севиля-1999 с 69.08 пред германците Юрген Шулт и Ларс Ридел. Беше четвърти на олимпийските игри в Атланта-1996. Има личен рекорд 71.14 (1996), с който е №14 във вечната световна ранглиста и №4 в американската.

Вячеслав Лихо (1967), бронзов медалист в тласкането на гюле от олимпиадата в Барселона-1992. Завършва трети на европейското в Сплит, но после е дисквалифициран за положителна допинг проба. Представял СССР и Русия.

Халид и Тауфик Лашхеб (1975) – близнаци от Франция в елита на овчарския скок. Халид става европейски шампион за юноши (1993) и световен студентски (1997). Пети на шампионата на континента при мъжете в Будапеща-1998. Има личен рекорд 5.80, а Тауфик стига до 5.72. Той е втори след Халид в Сан Себастиян-1993, но след година взима бронзов медал на световното за юноши.

Деби Фъргюсън-Маккензи (1976) има пълен комплект медали от олимпийски игри (златен на 4х100 м от Сидни-2000, сребърен на 4х100 в Атланта-1996 и бронзов на 200 м в Атина-2004) и световни първенства (златни на 4х100 м в Севиля-1999 и на 200 м в Едмънтън-2001, сребърен на 4х100 м и бронзов на 200 м от Берлин-2009). Бахамката е тройна шампионка от Игрите на Британската общност в Манчестър-2002 (100, 200 и 4х100 м). Има лични рекорди 10.91 на 100 м (2002) и 22.19 на 200 м (1999).

Симиън Уилямсън (1986), британски спринтьор с лични постижения от 6.53 на 60 м (2009) и 10.03 на 100 м (2008). Седми на 60 м на световното първенство в зала във Валенсия-1998.

Рубриката „На този ден в атлетиката…” няма претенциите за съвършенство и завършеност. Знаем, че за конкретния ден не може да споменем всички интересни моменти, рожденни дни или кончини на звезди в леката атлетика. Това не е и цел на рубриката. Хвърляйки поглед в историята припомняме само някои от многото парченца в пъзела на Царицата на спортовете. Затова нека никой не се чувства забравен или пренебрегнат!