На този ден в атлетиката Бубка има три световни рекорда в зала!
Легендарният Сергей Бубка е поставил три от общо 18-те си световни рекорди в овчарския скок в зала на 15 януари! На тази дата има още 5 поправки на върхови постижения в зала и една на открито. Атанас Чочев пък е поставил национален рекорд, а Мончо Маринов има рожден ден.
Първият световен рекорд на Бубка е реализиран на 15 януари 1984 г. в зала във Вилнюс с 5.81. Преди това №1 е Били Олсън (САЩ) с 5.80. Точно две години по-късно в Осака украинецът пак подобрява рекорд на Олсън с един сантиметър, след като преодолява 5.87 в Осака. След още една година (1987-а), отново в Осака, Бубка вдига летвата на 5.96, но този път коригира своето върхово постижение с 1 см.
Два световни рекорда на 15 януари има скандалният Бен Джонсън, но и двата бяха заличени след признанията му за употреба на допинг. Канадецът постига съответно 6.50 и 6.44 в спринта на 60 м на споменатия турнир в Осака (1986-87), когато Бубка прави своите рекорди. Всъщност в изданието през 1987-а има още един рекорд – 17.67 на Олег Проценко (СССР) в тройния скок!
Още два върхови резултата в зала на 15 януари: уникалният финландец Пааво Нурми с 8:26.8 на 3000 м в Ню Йорк през 1925-а; Инна Ласовская (СССР) става първата жена над 14 м в тройния скок в зала с 14.16 в Москва през 1989-а. На открито пък Бенджамин Джипчо постига 8:20.69 на 3000 м с пр. по време на Африканските игри в Лагос през 1973-а. По правилата на ИААФ тогава времето му е „закръглено” към 8:20.8, колкото е световния рекорд на Андерс Гердеруд (Шв) от олимпийските игри в Мюнхен. Резултатът на Джипчо по-късно не е ратифициран за рекорд. През юни същата година кениецът става първият под 8:20 и после под 8:15 в стийпълчейза, при това в рамките само на 8 дни.
Атанас Чочев поставя първия си от общо 6 национални рекорда в скока на дължина в зала на 15 януари 1980 г. във Вилнюс със 7.75. Рожденни дни на 15 януари имат заемащите 5-о място във вечните ранглисти на България на 800 м (Мончо Маринов) и 1500 м (Георги Георгиев). Мончо (роден 1953-а) подобрява националния рекорд на 800 м с 1:47.7 в Атина през 1974-а. Неговата дъщеря Тереза Маринова стана олимпийска шампионка в тройния скок в Сидни-2000 с рекорд на България 15.20. Тя спечели и световна (2001) и европейска титла в зала (2002), все още е и световна рекордьорка за девойки (14.62 през 1996-а). Георги Георгиев (1962) има постижение 3:41.78 на 1500 м в Букурещ през 1986-а.
На 15 януари са родени много атлети от световна класа като:
– Томас Бърк (1875), първият олимпийски шампион на 100 и 400 м (Атина-1896).
– Лу Джоунс (1932), световен рекордьор на 400 м (45.4 на Пан Американските игри в Мексико-1955 и 45.2 на олимпийската квалификация на САЩ в Лос Анжелис-1956) и шампион на 4х400 м от игрите в Мелбърн-1956.
– Ирина Лишчинска (1976), сребърна медалистка на 1500 м от олимпийските игри в Пекин-2008 и световното първенство в Осака-2007. Украинката има лични рекорди: 1:59.15 на 800 м (1998), 4:00.04 на 1500 м (2006) и 4:25.32 на миля (2008)
– Дилан Армстронг (1981), 4-кратен медалист от големи първенства в тласкането на гюле. В последните два шампионата на планетата на открито беше втори (2011) и трети (2013), а в зала бе трети (2010). След ретроспективната дисквалификация на Андрей Михневич получи бронзов медал от олимпийските игри в Пекин-2008. Рекордьор на Канада с 22.21 (2011).
– Иван Юшков (1981), втори в тласкането на гюле на световно първенство за юноши (2000), финалист на олимпийски игри и световни и европейски първенства в зала при мъжете. Лично постижение – 21.01 (2008)
– Мария Абакумова (1986), световна шампионка в хвърлянето на копие от Дегу-2011 (бронзови медали в Берлин-2009 и Москва-2013). Сребърна медалистка от олимпийските игри в Пекин-2008. Рекордьорка на Русия със 71.99 (2011). №2 във вечната световна ранглиста.
– Цегайе Кебеде (1987), бронзов медалист в маратона от олимпийските игри в Пекин-2008 и световното първенство в Берлин-2009. Победител на маратоните в Лондон (2010, 2013), Чикаго (2012), Париж (2008) и Фукуока (2008-09). През 2014-а беше трети в Лондон с 2:06:30. Личен рекорд – 2:04:38 (2012).
Рубриката „На този ден в атлетиката…” няма претенциите за съвършенство и завършеност. Знаем, че за конкретния ден не може да споменем всички интересни моменти, рожденни дни или кончини на звезди в леката атлетика. Това не е и цел на рубриката. Хвърляйки поглед в историята припомняме само някои от многото парченца в пъзела на Царицата на спортовете. Затова нека никой не се чувства забравен или пренебрегнат!
